Мешестите (Cnidaria) са тип същински многоклетъчни безгръбначни животни, чието тяло е съставено от два пласта, между които има безструктурно пихтиесто вещество, наречено мезоглея. Външният пласт се нарича ектодерма, вътрешният – ендодерма.[1]

Мешести
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
тип:Мешести (Cnidaria)
Научно наименование
Hatschek, 1888
Обхват на вкаменелости
Мешести в Общомедия
[ редактиране ]

Описание

редактиране

Съществуат две форми мешести - полипи и медузи. Полипите са прикрепени форми на мешестите животни.

Тялото им е просто устроено и има формата на торба ограждаща телесна стомашна празнина. Торбата се състои от два слоя клетки - ектодерма (външен слой) и ендодерма (вътрешен слой). Двата слоя са отделени един от друг посредством пихтиесто вещество.

Имат мрежеста (дифузна) нервна система от разпръснати ектодермални нервни клетки, които след дразнения предават сигнал на всички клетки. Притежават също така ектодермални копривни клетки, които отделят парливо вещество и служат за нападение и защита.

Когато хидрите са застрашени, те изхвърлят камшиче (в горната част), което се забива в животно и изпуска отровата от копривните клетки.

Размножаване

редактиране

Мешестите са разделнополови. Полипната форма се размножава безполово (чрез пъпкуване), а медузната – полово, с помощта на яйцеклетки и сперматозоиди.

Класификация

редактиране
 
Медуза, представител на клас Същински медузи

Типът мешести включва 3 класа и около 19 000 вида предимно морски представители, но се срещат и сладководни обитатели, макар и рядко.

Тип Мешести

Източници

редактиране
  1. The Taxonomicon – Taxon: Phylum Cnidaria // Universal Taxonomic Services. Посетен на 10 юли 2007.