Никола Ангелов Груйчин или Груйчинов, наричан Пазарджиклията[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Груйчин
български революционер
седналият отдясно
седналият отдясно

Роден
Починал
1908 г. (35 г.)

БиографияРедактиране

Никола Груйчин е роден през 1873 година в Пазарджик, тогава в Османската империя. Баща му е заможен земевладелец, завършва основното си образование в Пазарджик и заминава да учи в София. Там се присъединява към ВМОРО. През 1901 година Никола Груйчин става четник при неврокопския войвода Стоян Мълчанков.

С започването на Илинденско-Преображенското въстание Никола Груйчин участва в редица сражения с турската войска, после се обособява като войвода на 15 души чета и се отличава на 14 и 16 септември в боя при Обидим и боя в Харамибунар заедно с четите на Михаил Чаков, Стоян Мълчанков и Иван Апостолов[2]. На 28 септември Никола Груйчин дава сражение на турците при Горно Драглище, а на 30 преминава границата с България.

В София през 1904 година Груйчин участва в реорганизирането на ВМОРО и е разпределен като куриер към Задграничното представителство. Участва в прехвърлянето на оръжие във вътрешността на Македония, заедно с войводите Мълчанков и Михаил Чаков, и ръководен от Димитър Стефанов. В периода 1905 - 1906 Никола Груйчин се завръща в Македония като кривопаланечки войвода, където възстановява мрежите на ВМОРО.

През 1907 година се завръща в София, като продължава да участва в дейността на организацията. При избухвалите междуособиците между привържениците на Яне Сандански и тези на Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов Груйчин е на страната на противниците на Сандански.

Никола Груйчин загива край Захарната фабрика в София в началото на 1908 година, вероятно убит от привърженици на Яне Сандански.[3][4][5]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.71
  2. Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.130
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 50.
  4. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 37.