Дебелец

град в община Велико Търново, обл. Велико Търново
Тази статия е за града в Северна България. За растението вижте Дебелец (растение). За селото в Североизточна България вижте Дебелец (село).

Дебелѐц е град, разположен в близост до град Велико Търново.

Дебелец
Знаме
      
Герб
Главната улица на Дебелец
Главната улица на Дебелец
България
43.0446° с. ш. 25.6247° и. д.
Дебелец
Област Велико Търново
43.0446° с. ш. 25.6247° и. д.
Дебелец
Дебелец
43.0446° с. ш. 25.6247° и. д.
Дебелец
Общи данни
Население3557 души[1] (15 март 2024 г.)
135 души/km²
Землище26,375 km²
Надм. височина164 m
Пощ. код5030
Тел. код06117
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ20242
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Снежана Първанова (ГЕРБ)
Адрес кметство
Дебелец в Общомедия

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 3557 души по настоящ адрес и 3738 души по постоянен адрес.

География

редактиране

Град Дебелец се намира на 6 km югозападно от Велико Търново. Разположен е в малка котловина оформена от предбалканската хълмиста зона. В близост до него са градовете Килифарево и Дряново. Дебелец е подход към старопланинските проходи Шипка и Проход на републиката (Хаинбоаз). Покрай града минава и трасето на презбалканската железопътна линия Русе – Подкова.

В средата на месец октомври 2018 г. кметство Дебелец обявява конкурс за изработване на герб и знаме по повод 45-годишнината от обявяването му за град. Целта е населеното място да има актуален и съвременен идентификационен знак, да бъде уникален и разпознаваем. Да олицетворява неговата история, етимология на името, както и поминъка на хората в него. Най-важното е символите на града да бъдат неподвластни на времето, за вечни времена. Автори са Кристиян Ивов Иванов и Никола Петър Петров.[2]

Гербът на град Дебелец представлява английски щит в сребро, пресечен с вълнообразна линия в лазур, глава в лазур и база в зелен цвят. Главата е обременена с цвете „дебелец“ в златен цвят, което символизира името на града и вечен живот. В центъра е Старият мост в Дебелец в злато и реката в лазур, символизират издръжливостта и силната воля на хората. Над щита е поставена крепостна кула – „Страж“ в златно, която изобразява защитата на населеното място в пряк и преносен смисъл.[2]

Знамето е символ с първостепенно значение. То е отличителен знак за града и е йерархично подчинено по смисъл и значение на националното знаме на Република България. То има правоъгълна форма и е със съотношение на височината към дължината 3:5. Изработва се от копринен плат. Знамето е трицветно и може да се изработи в два варианта – хоризонтален и вертикален. Цветовете на знамето и в хоризонталния и вертикалния вариант са разположени вертикално от ляво на дясно синьо, бяло, зелено като в средата на белия цвят е разположен гербът на града.[2] Те символизират:

  • синият цвят (7687С по скалата на Pantone) е символ на честност, вярност и благородство
  • белият цвят е символ на свободата
  • зеленият цвят (342С по скалата на Pantone) е символ на плодородието на земята и историческата връзка със знамената на борците за национално освобождение
  • златният цвят символизира богатството на човешката мисъл и подчертава благополучието.[2]
 
Първото светско училище, построено през 1879 г. от строител от Дебелец Никола Самоук (Никола Христов)

Вероятно Дебелец е съществувал още през времето на Второто българско царство. За пръв път населеното място се споменава в османски регистър от 80-те години на XV в. под името Дебелче като тимар на Юнус, син на Кара Хазър.[3] В друг регистър от 1579 г. селото е споменато като дервентджийско. Жителите му са задължени да ремонтират и поддържат моста над р. Беличе (Белица), както и да охраняват опасните места по пътя минаващ през него.[4]

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19342538
19462396
19562560
19654016
19754797
19854705
19924639
20014413
20114032
20213569

Етнически състав

редактиране
 
Читалище „Съгласие“
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 4032 100.00
Българи 3668 90.97
Турци 57 1.41
Цигани 77 1.90
Други 6 0.14
Не се самоопределят 11 0.27
Неотговорили 213 5.28

Промишленост

редактиране

През 1951 г. е построен машиностроителен завод „Червена звезда“. Неговата продукция се изнася в 20 страни. По времето на прехода след 1989 – 90 г. заводът, както много предприятия в България, запада. Наследник на МЗ „Червена звезда“ и „Унимаш – 1“ ООД е „ТМКо“ ООД.[8]

Транспорт

редактиране

Дебелец има транспортни връзки с Велико Търново. Към 2016 е асфалтиран пряк вътрешен път (продължение на ул. Дълга лъка в промишлената зона на В. Търново) от моста на река Янтра в квартал Чолаковци на Велико Търново до разклона гр. Дебелец-ЖП гара (Дебелец) / ТМКО ООД иначе достъпа е през разклон на пътя за проходите Хаинбоаз и Шипка. Ежедневно на интервал от 30 мин. се движи автобусна линия №3 от 06:00 до 20:30 (последен автобус от Дебелец в 21:00). Работи и автобусна линия №33, която се движи по маршрут Велико Търново – Дебелец – Килифарево. Съществуват и други пътнически автобусни линии, пътуващи до Дебелец, които го свързват с Вонеща вода, Въглевци, Мишеморков хан, Плаково, Големани, Габровци и др. В град Дебелец има и жп гара, която го свързва с градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Трявна, Плачковци, Стара Загора, и Пловдив.

Забележителности

редактиране

Над река Белица е построен Старият мост преди повече от 300 години от неизвестен майстор. Легендата разказва, че след като мостът бил изкаран, реката придошла и го съборила. Беят се ядосал и казал на майстора, че ще му отреже главата, ако мостът пак бъде съборен.

 
Храм „Света Богородица – Живоприемний източник“

През 1830 г. е открито първото килийно училище при църквата „Св. Марина“, в което учителства възрожденеца П. Р. Славейков.

1934 г. отваря врати новото училище „Д-р Петър Берон“, в което учат над 350 деца. Във връзка с развитието на машиностроенето през 1963 г. е открита ПГМ „Н. Й. Вапцаров“.

Редовни събития

редактиране

Традиционният сбор на Дебелец е през първата неделя от месец август.

Личности

редактиране
  • Михаела Филева - българска поп и джаз певица.
  • Киро Ганев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчин[9]
  • Никола Христов (Самоук) – роден 1844 г., майстор на първата веялка.
  • Дончо Момчев Хаджиев – роден 1855 г., основателят на дружеството и читалище „Съгласие“.
  • Никола Кузманов, роден в Лозенград през 1869 г. Директор на Дебелската смесена гиманзия.
  • Петър Мазнев (Даскала) – (1894 – 1922), анархист.
  • Цоню Ганев – роден 28 октомври 1896 г. Генерал-майор, командир на шестнадесета пехотна дивизия, която под негово ръководство печели ключови битки по време на Втората световна война в сраженията край река Драва срещу хитлеристките окупатори. Награждаван с много ордени за бойни заслуги. Описал участието на 16-а пехотна дивизия в Дравската епопея в книгата „Сурови дни“, София 1965 г., Държавно военно издателство.
  • Лаура Пашанова - принцеса.

Характерна за селището е туршия от дини – кисела. Избират се малки динчета и се слагат в каца или бидон. Заливат се със студена вода и се оставят да втасат.

На Дебелец е наречена улица в София (Карта).

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. а б в г Великотърновски общински съвет/12.07.2019/Предложение за утвърждаване на герб и знаме на град Дебелец
  3. Ковачев, Р. Опис на никополския санджак от 80-те години на XV век. София, Издателство НБ „Св. св. Кирил и Методий“, 1977. ISBN 954-523-023-0. с. 113.
  4. Каяпънар, А. Дервентджийските села в Търновската каза/нахия през периода от 1515 до 1614 г. Набюдение върху тяхното социално и икономическо развитие // III, 2018. с. 192.
  5. „Справка за населението на град Дебелец, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018.
  6. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  8. „ТМКо“ ООД, архив на оригинала от 23 февруари 2019, https://web.archive.org/web/20190223074202/http://www.tmco-ltd.com/, посетен на 14 февруари 2021 
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41