Плаково

село в България

Плаково е село, разположено в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Плаково
Кметство и читалище „Просвета“ в Плаково
Кметство и читалище „Просвета“ в Плаково
Общи данни
Население237 души[1] (15 септември 2022 г.)
7,95 души/km²
Землище29,841 km²
Надм. височина273 m
Пощ. код5042
Тел. код061108
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ56602
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Плаково в Общомедия
Медицински пункт и пощенски офис в Плаково
Главната улица
Мемориална стела за навършването на 500 години от основаването на Плаково

ГеографияРедактиране

Село Плаково е разположено в Северна България. Намира се в Община Велико Търново, на 15 километра от общинския център по стария път за град Елена. Землището е 29,841 квадратни километра. Пощенският код е 5042, надморска височина  на територията на село Плаково е 399 метра.  За селото от град Велико Търново има три автобуса. Жителите наброяват над 300 души, като през последните години селото се пълни с млади семейства решили да живеят на село.

ИсторияРедактиране

Според легендата, по време на османското владичество близо до съвременното село Плаково се намирало селище на име Киселчово, което при поредните набези на кърджалиите е било опустошено. Оцелелите жители тръгнали към планината да търсят убежище и закрила. Мъката по изгубените домове и близки роднини била голяма. Те вървели и плачели и така новото селище било наречено Плаково.

Първите къщи са построени близо до реката, където днес е издигнат храмът „Рождество Богородично“, като постепенно селото се разраствало. По време на Руско-турската освободителна война в къщата на хаджи Стою се намирал щабът на руските войски. В същата къща, която стои и до днес, гост е бил Васил Левски.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341085
19461134
1956989
1965797
1975638
1992370
2001285
2011236
2021187

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2022 г.:[4]

Численост
Общо 302
Българи 281
Турци 7
Цигани 9
Други
Не се самоопределят
Неотговорили 5

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Храм „Рождество Богородично“

Храмът „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Плаково е осветен през 1847 г. Строен е по предварително издаден турски ферман върху основите на стара църква от онова време, която вече била тясна за населението.

Най-старият свещеник, за който има данни, че е служил в селото, е бил Нейко йерей, починал през 1794 г. на 104-годишна възраст, погребан в Плаковския манастир „Св. Илия“. Следващи свещеници са били свещ. Хвърлю, свещ. Кирил и свещ. Варлаам, които са служили до 1825 г. През 1826 г. е ръкоположен свещ. Христо Стойчев, който е един от инициаторите на построяването на новия храм.

Църквата „Рождество Богородично“ е строена вероятно от добър ученик на майстор Колю Фичето, който по това време е строял камбанарията на Плаковския манастир и църквата на Килифаревския манастир.

Иконостасът е дело на тревненски майстори. Иконите са авторски на Симеон Симеонов, зограф Досю Коюв от Трявна и Никола Илюв от Търново. Последните двама иконописци са работили и в църквата на Килифаревския манастир.

Към храма е съществувало килийно училище от 1810 г.

  • Читалище „Просвета“

Читалището в с. Плаково е основано през 1873 г. по инициатива на местни учители. Разполагало с малка библиотека, предимно със земеделска литература. Тук известният учител и поет Никола Козлев четял пред селяните художествена литература и свои произведения. Особено много се харесвала поемата му „Хайдут Сидер и черен Арап“, която дълги години след това се пеела като народна песен.

През 1933 г. е основан четиригласен мъжки хор с диригент Минчо Стоев. От 1953 г. е преобразуван на женски хор за обработен фолклор, който съществува и до днес.

СъбитияРедактиране

От януари 2005 г. е учредено сдружение „Плаково в бъдеще“, което си е поставило за цел да съхрани културно-историческото наследство и да развие културния туризъм в населеното място.

ИзточнициРедактиране