Никола Станимиров

Никола Рачев Станимиров е български офицер (генерал-майор), командир на Лейбгвардейския конен полк (1922 – 1923).

Никола Станимиров
български генерал
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	11 май 1876 г. Габрово, Османска империя
Дата и място на смърт	11 февруари 1962 г. София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България

Биография

Никола Станимиров е роден е на 11 май 1876 г. в Габрово. През 1897 г. завършва Военното училище в София. В периода 1904 – 1906 г. учи и завършва Офицерска кавалерийска школа в Санкт Петербург, след което е произведен в чин капитан. През 1908 г. е изпратен в Санкт Петербург да поднесе мундира на 3^-ти конен полк на Великата княгиня Мария Павловна, назначена за шеф на този полк. Взима участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни в командването на 1^-ви, 3^-ти и 9^-и конни полкове. Бил е командир на 5^-и конен полк, 3^-ти конен полк и Лейбгвардейския конен полк (1922 – 1923).

Участвал е в редица кавалерийски атаки, включително и в тази при Кочмар през 1916 г. След военния преврат от 1923 г. е началник на жандармерията и зам. инспектор на пограничната стража. Награждаван е многократно с различни отличия във война и мирно време. От дневника на братовчед му Станимир Станимиров се вижда, че в периода 1909 – 1911 г. службата му е свързана с чести ангажименти в двореца и Станимиров използва възможността да изпраща по него съобщения до Цар Фердинанд, относно обучението на князете.

Оженен е за дъщерята на генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев – Елена. Имат трима сина: Тодор, Рачо и Станимир и тримата следват пътя на баща си и стават офицери.

Генерал-майор Никола Станимиров умира на 11 февруари 1962 година.

Военни звания

• Подпоручик (1897)
• Поручик (1901)
• Капитан (31 декември 1906)
• Майор (14 юли 1913)
• Подполковник (5 декември 1916)
• Полковник (1 април 1919)
• Генерал-майор (26 март 1928)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III и IV степен
• Княжеский орден „Св. Александър“ III и IV степен
• Народен орден „За военна заслуга“ III и V степен
• Орден „За заслуга“
• Германски „Железен кръст“ 2 клас
• Руски орден „Св. Анна“

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Генерал Никола Станимиров. Един велик българин!
• Архив на сем. Станимирови
• Дневник на Станимир Станимиров за образовнието на цар Борис и княз Кирил, ИК Старейшински 2002
• М. Първанова. Неизвестното за известни български родове т.3. С.2010