Девети конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Девети конен полк
Информация
Активна1901 – 1935
ДържаваБългария
ТипКонен полк
Гарнизон/щабРусе (15 август 1901 – 26 септември 1901)
Разград (от 26 септември 1901)
Русе
Бойни
командири
Подполк. Константин Михайлов (БВ)
Полк. Спас Манджуков (ПСВ)
Ген. Никола Топалджиков (ПСВ)

Предистория

редактиране

По времето на правителството на Тодор Иванчов (1900 – 1901) с цел заздравяване на финансовото състояние на държавата се приема закона за натуралния десятък в селското стопанство. Селски бунтове възникват в различни краища на страната. С цел запазване на реда в Русе е изпратен един ескадрон от 5 конен полк, който по това време квартирува в Добрич. Сблъсъци между селяните и войската има край с. Тръстеник.

След потушаване на вълненията ескадрона получава заповед да остане в Русе и да формира 5 кавалерийски дивизион, който трябва да бъде придаден към 5 пехотна дивизия. Съгласно заповедта командването е трябвало да има следния състав:

  • Временен командир: майор Хр. Калчев
  • Взводни командири:
  • ротмистър Хр. Фарашев
  • ротмистър Мушанов
  • поручик Ст. Стойнов, преведен от 2-ри конен полк за адютант-ковчежник
  • поручик Богдан Василев
  • подпоручик Иван Минчев

Формиране

редактиране

Девети конен полк е формиран съгласно указ №40 от 4 юли 1901 година под името 5 кавалерийски дивизион, от 1 януари 1907 година се развръща в полк, състои от три ескадрона и е подчинен на 3-та конна бригада.[1]

На 15 август 1901 година, когато се урежда положението на дивизиона, за негов командир е назначен майор Петър Митров от 4-ти конен полк.

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) полкът, под командването на полковник Константин Михайлов взема участие в боевете при Селиолу и Гечкенли на 9, 10 и 11 октомври 1912 година. На следващия ден участва в схватка с противниковите ескадрона в района АмурГебелерХаскьой. От 15 до 17 октомври участва в боевете при Люлебургас, а на 25 в боя при Чорлу. На 4 и 5 ноември е на Чаталджанската позиция като извършва наблюдение на Черноморския бряг от Биюк Чекмедже до Силиврия.[2]

През Междусъюзническата война (1913) полкът участва в боевете при Щип и прикрива отстъплението на българските части от 20 до 24 юни. По-късно, от 4 до 7 юли участва в боевете при върховете Сива Кобила и Китка.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 9 конен полк не участва във военните действия до войната с Румъния. Състои се от 4 ескадрона и един картечен ескадрон и е част от състава на състава на 3-та конна бригада. Последователно квартирува в Кеменлар, Мумджилар и село Хърсово. След започване на военните действия с Румъния, полкът действа като самостоятелна кавалерийска единица от състава на 1-ва пехотна софийска дивизия.[2]

От 2 до 4 септември полкът взема участие в боевете при селата Догрулар и Хаскьой. На 5 септември се включва в атаката при село Полина, а на следващия ден участва в боя при с. Ялъ Чаталджа. Три дни по-късно, на 9 септември, полкът се сражава при селата Кочина и Кара Омур. По-късно влиза в състава на конната дивизия, с която участва в боя при Кара Омур на 14 септември.[2]

На 18 септември 1916 година 9 конен полк участва в боя около село Карликьой, а от 1 до 6 октомври се сражава при кота 90 (Ташликю). На 18 октомври се участва в боя при Тузла, а на 23-ти – при чифлика Йонеску. На 6 ноември се сражава при Чаушкьой, а на следващия ден – при село Коруджа[3].

От 29 ноември 1916 до 12 януари 1916 година конният полк е в състава на 2-ра конна бригада, с която преминава Дунава и действа на Румънска територия. От 15 януари 1917 година до края на войната охранява Добруджа при Сарикьой, Хаджи Кьол, Бей Буджак и Муригьол[3].

През 1921 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 9 жандармерийски конен полк, през 1922 година е реорганизран в 9 жандармерийска конна група. През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат части от полка участват във въдворяването на реда в русенския и великотърновския край, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание. През 1928 година конната група отново е реорганизирана в 9 конен полк и същата година получава своето първо бойно знаме. Съгласно министерска заповед № 299 от 5 май 1935 година се реформира в 1-ви дивизионен артилерийски полк.[1][4]

Когато полкът е на фронта, на негово място в мирновременния му гарнизон се формира допълващ ескадрон.

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Пети кавалерийски дивизион (1901 – 1906)
  • Девети конен полк (1906 – 1921)
  • Девети жандармерийски конен полк (1921 – 1922)
  • Девета жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)
  • Девети конен полк (20 декември 1927 – 5 май 1935)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Петър Митров 22 август 1901 – 21 януари 1904
2. Подполковник Парашкев Нотович 22 януари 1904 – 19 януари 1907
3. Подполковник Стефан Салабашев 19 януари 1907 – 6 януари 1908
4. Подполковник Петър Кацаров 6 януари 1908 – 11 април 1910 (умира)
5. Подполковник Константин Михайлов 1 май 1910 – 28 февруари 1915
6. Полковник Спас Манджуков 28 февруари 1915 – 10 юли 1916
7. Подполковник Никола Топалджиков 10 юли 1916 – 4 април 1919
8. Полковник Никола Кямилев 4 април 1919 – 23 февруари 1920
9. Подполковник Петко Златев 23 февруари 1920 – 23 април 1920
10. Подполковник Димитър Христов 23 април 1920 – 29 декември 1921
11. Подполковник Михаил Илиев 29 декември 1921 – 27 септември 1922
12. Майор Васил Попов 27 септември 1922 – 1931
13. Полковник Драгомир Василев 1931 – 1932
14. Генерал-майор Георги Пенев 1932 – 1934
15. Подполковник Тодор Пармаков от 1934 (и.д.)
16. Полковник Петър Илинов 1935 – 5 май 1935

Други командири: подполк. Николай Николаев.

  1. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 175
  2. а б в г Стойчев, стр. 571
  3. а б Стойчев, стр. 572
  4. ДВИА, ф. 483, История на фондообразувателя

Източници

редактиране