Козлодуй (община)
Вижте пояснителната страница за други значения на Козлодуй.
Община Козлодуй се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца.
Козлодуй (община) |
|
---|---|
![]() |
|
Общи данни | |
Област | Област Враца |
Площ | 284.874 km² |
Население | 21 920 души |
Адм. център | Козлодуй |
Брой селища | 5 |
Сайт | www.kozloduy.bg |
Управление | |
Кмет |
Маринела Николова (ГЕРБ) |
Общ. съвет |
21 съветници • ГЕРБ (7) • МК Козлодуй (6) • (БДЦ) – ПРОЕКТ ПРОМЯНА.BG (5) • ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ (2) • ДВИЖЕНИЕ ЗА РАДИКАЛНА ПРОМЯНА (1) |
![]() |
|
Козлодуй (община) в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Географско положение, граници, големинаРедактиране
Общината е разположена в северозападната част на Област Враца. С площта си от 284,874 km2 заема 7-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 7,87% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – Румъния;
- на югоизток – община Мизия;
- на югозапад – община Хайредин;
- на запад – община Вълчедръм от Област Монтана.
Релеф, водиРедактиране
Релефът на общината е равнинен, като по-голямата част от територия ѝ се заема от източната част на обширното льосово плато Златията. То е слабо наклонено на изток и североизток. Най-високата точка на общината се намира в най-западната ѝ част, южно от язовир „Шишманов вал“ – 152 m н.в. Северната и източната част на общината се заема от Козлодуйската низина, като в най-североизточната ѝ част, северно от село Хърлец, на брега на река Дунав се намира най-ниската точка – 24 m н.в.
Основната водна артерия е река Дунав, която в пределите на общината протича на протежение от 21 km (от km 687 до km 708 (километрите се отчитат от устието на реката). Източната, най-ниска част на Козлодуйската низина е набраздена от множество напоителни канали, изградени за напояване на земеделските земи. По границата с община Мизия преминава най-долното течение на река Огоста, която протича през землищата на селата Крива бара, Бутан, Гложене и Хърлец.
НаселениеРедактиране
Населени места в община КозлодуйРедактиране
Общината има 5 населени места с общо население 21 180 жители (01.02.11 г.).
Населено място | Преброяване (от февруари 2011)[1] |
По настоящ адрес (ГРАО от 2015-03-15)[2] |
Площ (km²) |
Гъстота (д/km²) |
---|---|---|---|---|
Козлодуй | 13058 | 13593 | 105,307 | 129.08 |
Бутан | 2918 | 2990 | 64,454 | 46.39 |
Гложене | 2748 | 2822 | 51,89 | 54.38 |
Крива бара | 397 | 414 | 15,542 | 26.64 |
Хърлец | 2059 | 2101 | 47,681 | 44.06 |
Общо за общината: | 21180 | 21920 | 284,874 | 76.95 |
Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт. |
Административно-териториални промениРедактиране
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Махмудия на с. Радойково;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Козлодуй за с.гр.т. Козлодуй;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Козлодуй за гр. Козлодуй;
- Указ № 344/обн. 20.02.1970 г. – заличава с.гр.т. Букьовци и с. Гложене и ги обединява в едно населено място – гр. Мизия;
- Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Радойково и го присъединява като квартал на с. Бутан;
- Указ № 45/20 януари 1978 г. – отделя кв. Гложене от гр. Мизия и го признава за отделно населено място – с. Гложене.
Население (1934 – 2011)Редактиране
Община Козлодуй | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | ||
Население | 19370 | 19637 | 20241 | 20216 | 18689 | 23506 | 23939 | 24367 | 21180 | ||
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Население по възрастови групиРедактиране
Население по възрастови групи към февруари 2011 година [1] | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
21180 | 994 | 1089 | 1291 | 1275 | 1186 | 1224 | 1437 | 1689 | 1958 | 1774 | 1563 | 1422 | 1254 | 863 | 672 | 680 | 523 | 286 |
Етнически съставРедактиране
Етническа група от общо 17756 самоопределили се (към 2011 година):[3]
ИкономикаРедактиране
Според данни от 2000 година съотношението на видовете територии е:
- земеделски територии – 240 984 дка (84,6 %);
- горски територии –3321 дка (1,2%);
- населени места и други урбанизирани територии – 21 560 дка (7,6%);
- водни площи – 13 128 дка (4,6%);
- територии за полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 116 дка (0,04%);
- територии за транспорт и инфраструктура – 1090 дка (0,4%).
От посочените данни се вижда, че основната част от територията на общината е заета от земеделски земи. Много по-нисък е делът на горските и други територии.
ТранспортРедактиране
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 40 km:
- участък от 24,8 km от Републикански път II-11 (от km 78,9 до km 103,7);
- последният участък от 13,4 km от Републикански път III-101 (от km 75,6 до km 89,0);
- последният участък от 1,8 km от Републикански път III-1503 (от km 4,5 до km 6,3).
ПолитикаРедактиране
Награди за Община КозлодуйРедактиране
- Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Маринела Николова за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.
Кметове на Община КозлудуйРедактиране
- 2015 - Маринела Николова
- 2007 – Румен Маноев (Коалиция „Проект“ Промяна.BG) печели на втори тур с 58% срещу Милко Торбов (БСП).
- 2003 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 56% срещу Валери Ончев (независим).
- 1999 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 54% срещу Иво Симеонов (ОДС плюс).
- 1995 – Константин Рошков (независим) печели на втори тур с 41% срещу Таня Петрова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).
Топографска картаРедактиране
- Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
БележкиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.