Отваря главното меню

Гложене (област Враца)

селище в България
(пренасочване от Гложене (Област Враца))
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Гложене (Област Ловеч).

Гло̀жене (стара форма на името – Глъжене [1]) е село в Северозападна България. То се намира в община Козлодуй, област Враца.

Гложене
Общи данни
Население 2822 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 51,89 km²
Надм. височина 59 m
Пощ. код 3327
Тел. код 09160
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 18505
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Козлодуй
Маринела Николова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Гложене
Петко Петков
(ГЕРБ, ОДС, ДГ, ЗНС)
Гложене в Общомедия
Огоста между Гложене и Мизия
Площадът на селото

ГеографияРедактиране

Землището на селото се намира на надморска височина 58 м. в северозападна България и е част от географската област „Златия“. Разположено е на левия бряг на Огоста, като с малки изключения теренът е равнинен. Отстои на около 13 км от общинския център Козлодуй, на 67 км от областния център Враца, и на 180 км от столицата София. Съседни селища са селата Хърлец, Бутан, Софрониево и гр. Мизия. Приема се, че името Гложене е свързано с широкоразпространения храст глог.

ИсторияРедактиране

Според ст. н. с. Богдан Николов (археолог и краевед – автор на книгата „От Искъра до Огоста“) в центъра на селото са разкрити останки от средновековно селище, датирано във времето от XI до XIV век. А според различни предания може да се заключи, че първите заселници на Гложене и съседните села са пристигнали от Балкана и Предбалкана, търсейки по-сигурно препитание в земеделието, скотовъдството и риболова.

В същото време според Кратка българска енциклопедия (1964 г.) с днешното си име селото се споменава в турски документ от 1674 г. При първото преброяване на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. броят на жителите на селото (тогава Глъжене, околия и окръг Рахово – днешно Оряхово) е 1177 души.[2] През 1962 г. е наброявало 3696 жители. В западната част на землището се намира един от трите исторически окопа (дълбоки ровове), започващи от р. Дунав при Козлодуй и продължаващи в югоизточна посока, които са очертавали западната граница на Аспарухова България. Тук е бил разположен пограничен Аспарухов гарнизон, а мястото дълги години преди кооперирането на земята e наричано „Окопа“.

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение, а от документите, съхранявани в Централния военен архив, се вижда, че в списъка на личния състав на опълчението фигурират имената на: Каладжииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-а Одринска дружина – (К – 37); Комшииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-та Одринска дружина: (К – 307) – убит; Първанов Тошо (Тоню), – 48 годишен, с. Гложене, Оряховско: 3-а рота и нестроева рота на 5-а Одринска дружина. (К – 1448) В този аспект има основания да се счита, че фамилните имена, с които са записани двамата Ивановци, не са истински, защото:

- между старите и известни гложенски фамилии (родове), упоменати в книгата на ст.н.с. Богдан Николов „От Искъра до Огоста“, няма такива с имената Каладжииски и Комшииски;

- при започване на Балканската война 1912 г. е обявена всеобща мобилизация, от която със сигурност се е отклонил т.нар. Иван Комшииски, а вероятно и Иван Каладжииски. Пред заплахата от военен съд за дезертьорство, същите решават да се присъединят към Македоно-одринското опълчение, отправяйки се към южната граница на България;

- загиналият (убит) при сражение с турската войска със сигурност е доброволецът Иван Лазаров Ганов (с майка Петра и баща Лазар Ганов Кръстев), а завърналите се живи опълченци Иван и Тоню съобщават на родителите му мястото, където е загинал и погребан техният другар. Като спомен за Иван Лазаров Ганов е негов портрет в четническа униформа, който се е съхранявал в дома на брат му Станкол Лазаров Ганов.

В центъра на селото е изграден паметник на загиналите във войните за независимостта на България.

ИкономикаРедактиране

Икономиката на селото се определя от двете трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), едното от които е в северната част на селото, а другото – в неговата южна част. След тяхното обединяване дългогодишен председател е Стефан Георгиев Барчов. Основният поминък е свързан със земеделие и животновъдство. Отглеждани са пшеница, царевица и ечемик, както и техническите култури – слънчоглед и памук.

През 1950 г. в селото са организирани женски демонстрации против масовизацията на земеделското производство и кооперирането на нивите и инвентара в ТКЗС.

В землището на селото е функционирала маслобойна, която преработва слънчогледа в олио, както и две мелници, едната от които използва водите на р. Огоста, а другата използва мазут, като водната мелница е известна като „Йончовата воденица“, а мазутната – „Голювата воденица“

По-късно е изграден цех за преработка на коноп, който гложенчани наричат „Конопената фабрика“, а още по-късно на територията между с. Букьовци (понастоящем гр. Мизия) и с. Гложене е построен „Хартиено-целулозен комбинат“; те по съвкупност създават работа и задържат част от жителите на селото от миграция.

ПросветаРедактиране

За начало на училищното образование се смята 1872 г., когато за учебни занимания е използвана част от църквата, а по-късно през 1894 г. е построено първото училище. От средата на 20 век в селото функционират две начални училища, разположени съответно в неговата северна и южната част, носещи имената на П. Р. Славейков и на братята Кирил и Методий. Освен това функционира прогимназиално (основно) училище „Христо Ботев“, намиращо се в централната част на селото, в което се учи до седми клас. Основното училище има своя страница в Интернет.

КултураРедактиране

Културата се формира най-вече от дейностите и мероприятията, организирани от читалище „Яким Деспотов“, с председател Виолета Маринова, включващо библиотека с читалня, репетиционни зали и киносалон. Към него през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век функционира театрална трупа, хоров и танцов състав, кино и др.

В читалището през зимата са провеждани празнични тържества и други забавни вечери, с участието на общинската духова музика, създадена под влиянието на самобитния музикант и композитор Дико Илиев. Без музиката не минава нито едно общоселско тържество и манифестация, не минава нито една сватба и увеселение.

През второто десетилетие на този век голяма популярност придобива ученическият духов оркестър при читалището, участващ в много тържества и конкурси, за което е носител на различни отличия.

СпортРедактиране

Спортът като цяло се характеризира с наличието на футболен отбор, който през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век се състезава успешно в „А“ окръжна група, като по-изявени футболисти аматьори са Деко Тодоров Кръстов, Борис Асанов Салтов (Бени) и други. В същото време и по различни празници в селото се провеждат конни надбягвания (Тодоров ден), както и състезания по лека атлетика и други спортове. През 60-те години на миналия век гложенчанинът Иван Николаев е армейски първенец в бягането на средни разстояния.

ПриродаРедактиране

Природата се характеризира от равнинния терен и зеленината по поречието на р. Огоста, с гората, намираща в южната част на землището, наречена „Бранището“, както и с допълнително създадената тополова гора в ниската северна част на землището. Част от природните забележителности са били „Старите лозя“, разположени на невисок хълм в югоизточната част на землището, както и другата гора, намираща се в тази посока, наричана някога „Лъгът“.

КлиматРедактиране

Климатът е умереноконтинентален, характерен с топлото, често и горещо лято, както и със снежната и студена зима. Река Огоста е създавала възможност за разхлада в летните горещини, като много от децата на селото именно тук са се научили да плуват.

ВероизповеданиеРедактиране

Преобладаващото вероизповедание в селото е християнското, за изявяването на което решаваща роля има действащата църква „Света Тройца“.

ИнтернетРедактиране

Селото има своя Интернет страница на адрес www.glozhene.com, а на неговото ОУ „Христо Ботев“ е www.ou-glozhene.com.

КметствоРедактиране

През различни периоди от времето кметството е променяло своята териториална характеристика, като е било обединявано със с. Хърлец, след това е обединено със с. Букъовци, при което е създаден гр. Мизия. В сегашно време функционира като самостоятелно кметство, включено в състава на община Козлодуй. Дългогодишни кметове с принос в обогатяването и изграждането на неговата инфраструктура са Никола Семков, Петър Велков и др. Сегашен кмет на селото е Петко Иванов Петков, който полага усилия за поддръжка на инфраструктурата и доразвиване на традициите, създадени в миналото.

Личности, родени и живели в ГложенеРедактиране

В селото са родени, трудили и живяли изявени в различни области личности, между които:

ИзточнициРедактиране