Олександър Мурашко

Олександър Олександрович Мурашко (на украински: Олекса́ндр Олекса́ндрович Мура́шко) е украински живописец, портретист, педагог и обществен деец с европейска известност. Ученик е на Иля Репин и е майстор на портретната и жанровата живопис. Художникът е передвижник, член на Съюза на руските художници, един от основателита на Обществото на киевските художници, както и един от основателите, професор и ректор на Украинската академия по изкуствата.

Олександър Олександрович Мурашко Олекса́ндр Олекса́ндрович Мура́шко
Мурашко през 1909 г.
Роден	26 август 1875 г. (стар стил) Киев, Руска империя
Починал	14 юни 1919 г. Киев
Погребан	Киев, Украйна
Националност	украинец
Учил в	Императорска художествена академия
Кариера в изкуството
Стил	реализъм, импресионизъм
Жанр	портрет, жанрова живопис
Академия	Императорска художествена академия
Учители	Иля Репин
Известни творби	„Въртележка“, „Благовещение“
Повлиян	Иля Репин
Награди	златен медал за „Погребване на кошевия атаман“
Член на	професор и ректор на Украинската академия по изкуствата
Семейство
Баща	Олександър Иванович Мурашко
Майка	Мария Крачковска
Съпруга	Маргарита Мурашко
Деца	Катерина (осиновена през 1913 г.)
Олександър Олександрович Мурашко в Общомедия

Биография

Детство

Художникът е роден на 26 август 1875 г. като Олександър Крачковски. Майка му Мария Крачковска е дъщеря на свещеник, а бащата е неизвестен. Когато детето е на 8 години, майката се омъжва за Олександър Иванович Мурашко, иконописец и дърворезбар, а синът ѝ приема фамилията на пастрока си. Въпреки голямото желание на момчето да стане художник, вторият му баща не е съгласен. Саша бяга от дома си, спи по баржи, на брега на Днепър, където другаде намери и даже се разболява. Връща се вкъщи, убеден от чичо си Микола Мурашко и руския историк на изкуствата Адриан Прахов. През 1894 с усилията на Микола, Прахов, Виктор Васнецов и Михаил Нестеров конфликтът с бащата е изгладен. Пастрокът му престава да се противи на желанието на момчето и то започва да прекарва голяма част от свободното си време във Владимировския събор. В това време там работят над стенописите Васнецов и Прахов и Олександър често копира работите им.

Обучение

Първите уроци по рисуване Олександър получава в иконописното ателие на пастрока си. Продължава обучението си в Киевското рисувално училище, в класа на чичо си Микола Мурашко. Постъпва във Висшето художествено училище при ИАХ, а след това в Петербургската художествена академия в класа на Иля Репин. При завършването си представя картината „Погребване на кошевия атаман“, за която получава златен медал и правото на тригодишно обучение в чужбина за сметка на Академията. Тя е създадена под влиянието на чутите от баба му разкази за казаци и атамани и показва драматичен исторически момент. Изпълнена е с дълбоко уважение към националните обреди и военната доблест на запорожките казаци. Това е единствената негова картина с историческа тематика. В периода 1901 – 1903 е стипендиант в художествени академии в Италия и Франция, а в Германия се обучава при Антон Ашбе към Мюнхенската живописна школа. В Париж, под влияние на импресионистите, той за първи път започва да експериментира с играта на светлината и сенките.

След завръщането си от чужбина Мурашко живее още 3 години в Санкт Петербург, след което се връща обратно в Киев и се установява в имението на баща си. От 1904 е член на Новото общество на художниците, а от 1916 се включва и към групата на Передвижниците.

Педагогическа дейност

Мурашко е не само успешен художник, но и талантлив педагог. От 1909 г. преподава в Киевското художествено училище, създадено на базата на школата на Микола Мурашко. Там влиза в сериозни разногласия с директора Иван Селезньов, който държи на академичните принципи на обучение. Мурашко предпочита възпитаниците му да имат свобода в изразяването си и през 1913 създава собствено художествено студио, в което го последват над 100 ученика. Обучава ги по живопис и скулптура, като прилага новаторски и нестандартен начин. Възпитаниците му веднага започват да рисуват от натура с въглен и молив и чак по-късно преминават към изучаване на живопис и анатомия. Под неговото ръководство от това ателие излизат много известни художници – Нисон Шифрин, Борис Аронсон, Александър Тишлер, Соломон Никритин, Марк Епщайн, Барух Голдфайн, Исахар-Бер Рибак и други. През 1914 г. започва Първата световна война и студиото опустява. През 1917 г. Мурашко става един от основателите на Украинската академия по изкуствата в Киев, в която започва работа като професор по живопис.

Основателите на Украинската академия по изкуствата. Седнал най-вляво – Мурашко

Погребване на кошевия атаман

Портрет на съпругата на Мурашко – Маргарита

Цветарки

Убийство

На 14.06.1919 е убит на улицата с изстрел в тила. Художникът и жена му се връщат вкъщи около 2 часа през нощта. Спрени са от трима въоръжени войника, които арестуват Мурашко, отвеждат го със себе си и в края на улицата го застрелват.

Според министъра на вътрешните работи на Украйна престъплението е извършено от „трима неизвестни бандити с цел грабеж“. Жена му Маргарита твърди, че той въобще не е бил обран. Според нея то е организирано от ЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрареволюцией и саботажем) във връзка с чистката на интелигенцията в Киев. Художникът умира в Лукяновка, тихо предградие на Киев, близо до дома си. Негови студенти и колеги пренасят на ръце ковчега с тялото му, покрит с червен плат, от Художествената академия до Лукяновското гробище. Погребалната процесия е организирана така, че да наподобява картината на художника „Похороны кошевого“, в която ковчегът също е покрит с червен плат.

През 1936 г. жена му е арестувана от ЧК и две години по-късно умира в концлагер. До 1960-те една от главните улици на Киев носи името на матроса, застрелял Мурашко в тила.

Творчество

По време на обучението си в Париж Мурашко се запознава с творчеството на импресионистите, по което се увлича. Той започва да отделя сериозно внимание на светлинните ефекти в картините си. Оттогава работите му често са наситени със слънчева светлина, цветни петна и сенки. Докато е в Париж работи над цикъла „Парижанки“, в който изобразява главно весели млади парижанки с леко поведение, с чаши вино или кафе в ръце – „Край кафенето“ (1903), „В кафенето“, „Парижанки“. В Мюнхен се запознава с модернизма, но не се поддава на модното течение и до края на живота си остава реалист с импресионистичен наклон. Синтезира импресионистическите прийоми с реализма и търсенията на мюнхенските модернисти. Обединявайки художествени направления, които се отличават естетически едно от друго и даже понякога си противоречат, той създава свой собствен, уникален стил, не приличащ на никой друг в Европа.

Олександър Мурашко е преди всичко портретист. Най-често рисува членове на семейството си, приятели и познати и не проявява интерес към работа по поръчкови портрети. През 1908 г. създава картината „Слънчеви петна“, на която са изобразени Александра и Жорж Мурашко. Едни от най-добрите му портрети са „Старият учител (художникът Микола Мурашко)“ (1907), „Художникът Ян Станиславски“ (1908) и „Портрет на Олга Нестерова“ (1909). С течение на времето характерно за Мурашко става изпълнението на портретни композиции, при които моделите са изобразени не в затворена среда, а на открито и пленерът твърдо навлиза в сферата на портретната му живопис. Рисува ги в градината, на терасата, край езерцето, изобразявайки ги на ярка слънчева светлина или при залез, като набляга на отблясъците и цветните отражения – „Момиче с дакел“, „Портрет на Людмила Куксина“, „Девойка в сиво“ („Тетяна“) (1902), „Портрет на Маргарита Мурашко“ (1909). Силно впечатление правят „Мак“ (1898), „Портрет на момиче с червена шапка“ (1903), „Перачка“ (1914), „Жена в черно“ (1917), „Жена с цветя“ (1918) и много други.

В жанровите си картини правдиво показва бита на украинския народ – „Цветарки“. Във „Въртележка“ изобразява цялата пълнокръвна радост на хората от живота. В „Селско семейство“ (1914) и „Тиха планина“ набляга на трудностите в живота и тежките мисли, до които те водят. И двете картини са създадени през 1914 г.

Най-известните си работи Мурашко създава в имението на баща си. През 1906 г. рисува картината „Въртележка“, за която получава златен медал на Мюнхенската международна изложба. В него художникът се обръща към любима своя тема – животът на обикновените хора от народа. Той я оформя с ярки, жизнени цветове и това постепенно се превръща в негов авторски маниер. В наши дни съдбата и местонахождението на това платно са неизвестни. Творбата му носи световно признание и негови персонални изложби са организирани във Венеция, Рим, Амстердам, няколко града в Германия и други. Сред най-известните му изяви в Европа е участието му в международното изложение във Венеция през 1910 г. с картините „Неделя“ и „На терасата“. Първата днес се намира в Ню Йорк, а втората – в Дворцовата галерия в Букурещ.

През 1909 г. рисува знаковата си картина „Благовещение“ („Annunciation“), която е единственото религиозно платно на художника. Трудно е да се разпознае коя епоха е отразена в картината, а дървената веранда и саксиите с цветя говорят, че са рисувани от натура. Сцената е тиха, почти домашна, но въпреки това предава цялата тържественост на момента. През същата година прави персонални изложби с 25 свои творби в Берлин, Кьолн и Дюселдорф, на които е представена и „Благовещение“.

Памет

• В Националния художествен музей в Киев е отделена една цяла зала за творбите на Мурашко.
• През 2015 г. Националната банка на Украйна пуска колекционерска монета с образа на художника.

• Портрети
• 
  Мак (1898)
• 
  Автопортрет (началото на 20 век)
• 
  Девойка в сиво (Тетяна) (1902)
• 
  Портрет на момиче с червена шапка“ (1903)
• 
  Портрет на Елена Прахова (1905)
• 
  Старият учител (художникът Микола Мурашко) (1907)
• 
  Художникът Ян Станиславски (1908)
• 
  Портрет на Георгий Шлайфер (1911)
• 
  Жена в черно (1917)
• 
  Автопортрет (1918)
• 
  Жена с цветя (1918)
• 
  Портрет на Людмила Куксина

• Други
• 
  Край кафенето (1903) от цикъла „Парижанки“
• 
  Детайл от „Въртележка“ (1905)
• 
  Благовещение (1909)
• 
  Момиче до масата (1910)
• 
  Перачка (1914)
• 
  Селско семейство (1914)

Външни препратки

• Авторска програма „Прометей“ – Александър Мурашко