Опан (община)
Община Опан се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.
Опан (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Стара Загора |
Площ | 257.48 km² |
Население | 3 107 души |
Адм. център | Опан |
Брой селища | 14 |
Сайт | www.opan.bg |
Управление | |
Кмет | Генчо Колев (Зелена партия, Българската левица, Обединена социалдемокрация, Движение за социален хуманизъм; 2015) |
Общ. съвет | 11 съветници
|
Опан (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината се намира в южната част на Област Стара Загора. С площта си от 257,476 km2 е 10-а, предпоследна по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 4,99% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад и север – община Стара Загора;
- на североизток – община Раднево;
- на изток – община Гълъбово;
- на югоизток – община Симеоновград, област Хасково;
- на югозапад – община Димитровград, област Хасково.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Горнотракийската низина. Максималната ѝ височина от 192,5 m се намира в крайната ѝ югоизточна част, на около 3 km южно от село Васил Левски, а минималната от 109 m н.в. – южно от село Бял извор, на границата с община Димитровград, в коритото на Голяма река.
Води
редактиранеВ крайния югозападен югъл на общината, на протежение от около 2 km преминава част от средното течение на Голяма река (ляв приток на Марица). Останалите части на общината се отводняват от горните течения на малки леви на Марица и малки десни притоци на река Сазлийка (ляв приток на Марица) – реките: Еледжик, Мусачка река и др.
Население
редактиранеРаждаемост, смъртност и естествен прираст
редактиранеРаждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[1]
Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
2008 | 16 | 107 | -91 | 4.4 | 29.7 | -25.2 |
2009 | 17 | 125 | -108 | 4.8 | 35.5 | -30.7 |
2010 | 20 | 103 | -83 | 5.7 | 29.4 | -23.7 |
2011 | 15 | 114 | -99 | 5.1 | 38.9 | -33.8 |
2012 | 25 | 113 | -88 | 8.8 | 39.8 | -31.0 |
2013 | 20 | 113 | -93 | |||
2014 | 11 | 88 | -77 | |||
2015 | 20 | 103 | -83 | |||
2016 | 12 | 99 | -87 |
Етнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 2950 | 100,00 |
Българи | 2443 | 82,81 |
Турци | 7 | 0,24 |
Цигани | 72 | 2,44 |
Други | – | - |
Не се самоопределят | 5 | 0,17 |
Неотговорили | 423 | 14,37 |
Движение на населението (1934 – 2021)
редактиранеОбщина Опан | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 12870 | 13785 | 13059 | 10069 | 7092 | 5754 | 4859 | 4142 | 2950 | 2418 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
редактиранеОбщината има 13 населени места с общо население от 2418 жители към 7 септември 2021 г.[3]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Бащино | 34 | 14,880 | Баба махле | Опан | 278 | 29,812 | |
Бял извор | 256 | 16,988 | Ак бунар | Пъстрен | 183 | 23,644 | Аладжалии |
Бяло поле | 261 | 37,892 | Кючуклери, Климентиново | Средец | 276 | 20,467 | Сюлмешлии |
Васил Левски | 144 | 26,312 | Аладаалии, Левски | Столетово | 60 | 9,869 | Шеремет |
Венец | 98 | 13,458 | Гаджалово | Тракия | 273 | 17,319 | Узун Хасан |
Княжевско | 126 | 15,496 | Пишмана, Разкаяни, Царица Йоана, Разкаяне | Ястребово | 375 | 19,592 | Шахпазлии |
Кравино | 54 | 11,747 | Инекчии, Енекчиево | ОБЩО | 2418 | 257,476 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 650/обн. 15.12.1891 г. – преименува с. Кючуклери на с. Климентиново;
- Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – преименува с. Шеремет (Шеримет, Шермет) на с. Столетово;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Баба махле на с. Бащино;
- – преименува с. Ак бунар на с. Бял извор;
- – преименува с. Гаджалово на с. Венец;
- – преименува с. Инекчии (Енекчиево) на с. Кравино;
- – преименува с. Аладаалии на с. Левски;
- – преименува с. Аладжалии на с. Пъстрен;
- – преименува с. Пишмана на с. Разкаяни;
- – преименува с. Сюлмешлии на с. Средец;
- – преименува с. Узун Хасан на с. Тракия;
- – преименува с. Шахпазлии на с. Ястребово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Разкаяни на с. Царица Йоана;
- МЗ № 2604/обн. 25.05.1947 г. – преименува с. Царица Йоана на с. Разкаяне;
- Указ № 165/обн. 05.04.1950 г. – преименува с. Левски на с. Васил Левски;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Климентиново на с. Бяло поле;
- Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Разкаяне на с. Княжевско.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48,6 km:
- участък от 19,4 km от Републикански път I-5 (от km 246 до km 265,4);
- началният участък от 24,3 km от Републикански път III-503 (от km 0 до km 24,3);
- началният участък от 4,9 km от Републикански път III-5031 (от km 0 до km 4,9).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиране- ↑ Естествено и механично движение на населението в община Опан // opan.bg. Посетен на 29 март 2016.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Опан (община)
- Официален сайт на община Опан