Орхан Памук
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Памук.
Ферит Орхан Памук (на турски: Ferit Orhan Pamuk) е турски писател, придобил международна популярност през 1990-те години. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г.
Орхан Памук Orhan Pamuk | |
турски писател | |
Орхан Памук през 2009 г. | |
Роден | |
---|---|
Националност | Турция |
Учил в | Робърт колеж |
Литература | |
Период | 1974 – |
Жанрове | роман |
Направление | Постмодерна литература |
Течение | постмодерна литература, Натурализъм |
Известни творби | „Името ми е Червен“, „Сняг“ |
Награди | (2006) |
Повлиян | |
Подпис | |
Уебсайт | orhanpamuk.net |
Орхан Памук в Общомедия |
Биография
редактиранеОрхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение – баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.
През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915 – 1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.
На 12 октомври 2006 г. е награден с Нобеловата награда за литература.
През 2021 г. срещу Орхан Памук е заведено дело по по обвинение в оскърбление на Ататюрк и турското знаме в новия му роман „Чумни нощи“ (на турски: Veba Geceleri)[2].
Творчество
редактиранеВ романите си, представителни за късния постмодернизъм, Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“ са основната тема в „Името ми е червен“ и „Бялата крепост“. И двете книги са преведени на български.
Отличия и награди
редактиране- 1979 Награда на вестник „Милиет“ в конкурс за нов роман (Турция) за романа му Karanlık ve Işık (поделена)
- 1983 Награда за роман „Орхан Кемал“ (Турция) за романа му „Джевдет бей и неговите синове“
- 1984 Награда за роман „Мадарали“ (Турция) за романа му „Безмълвният дом“
- 1990 Independent Foreign Fiction Prize (Великобритания) за романа му „Бялата крепост“
- 1991 Prix de la Découverte Européenne (Франция) за френското издание на романа му „Безмълвният дом“
- 1991 Награда „Златен портокал“ на филмовия фестивал в Анталия (Турция) за най-добър оригинален сценарий Gizli Yüz
- 1995 Наградата на „France Culture“ (Франция) за романа му „Черна книга“
- 2002 Prix du Meilleur Livre Etranger (Франция) за романа му „Името ми е Червен“
- 2002 Награда „Гринцане Кавур“ (Италия) за романа му „Името ми е Червен“
- 2003 Награда IMPAC (Ирландия) за романа му „Името ми е Червен“ (поделена с преводача Erdağ M. Göknar)
- 2005 Награда за мир на Германските книгоиздатели (Германия)
- 2005 Prix Médicis étranger (Франция) за романа му „Сняг“
- 2006 Нобелова награда за литература (Швеция)
- 2006 Награда за хуманизъм на Уошингтънския университет (САЩ)
- 2006 Орден за изкуство и литература (Франция)
- 2008 Награда „Овидий“ (Румъния)
- 2010 Награда „Норман Мейлър“ за цялостен принос (САЩ)
- 2012 Награда „Зонинг“ (Дания)
- 2012 Офицер на Ордена на Почетния легион (Франция)[3]
- 2014 Награда „Мери Лин Коц“ (САЩ) за романа му „Музей на невинността“[4]
- 2014 Награда „Табернакул“ (Северна Македония)[5]
- 2014 Награда „Европейски музей на годината“ (Естония)[6]
- 2014 Европейска награда за обществена съвест за културното наследство „Хелена Ваз“ (Португалия)[7]
- 2015 Награда „Ердал Йоз“ (Турция) за романа му „Странности в главата ми“
- 2015 Награда на фондация „Айдън Доган“ (Турция) за романа му „Странности в главата ми“
- 2016 Литературна награда „Ясна поляна“ (в категория „Чуждестранна литература“, Русия) за романа му „Странности в главата ми“
- 2016 Награда „Милован Видакович“ в Нови Сад (Сърбия)
- 2017 Голяма награда на Будапеща (Унгария)
- 2017 Литературна награда „Пламък“ (Черна гора)
- 2019 Golden Plate Award of the American Academy of Achievement[8]
Почетни докторати
редактиране- 2007 Берлински свободен унииверситет – 4 май 2007
- 2007 Университет на Тилбург – 15 ноември 2007
- 2007 Босфорски университет – 14 май 2007
- 2007 Джорджтаунски университет
- 2007 Мадридски университет Комплутенсе
- 2008 Флорентински университет
- 2008 Американски университет в Бейрут
- 2009 Университет на Руан
- 2010 Тирански университет
- 2010 Йейлски университет
- 2011 Софийски университет
- 2017 Художествена академия „Брера“, Милано
- 2017 Санктпетербургски държавен университет[9]
- 2018 Университет на Крит
- 2023 Университет Париж Нантер[10]
- 2023 Университет „Адам Мицкевич“, Познан, Полша[11]
Почетни членства
редактиране- 2005 Почетен член на Американската академия на изкуствата и литературата
- 2008 Почетен член на Отдела за социални науки на Китайската академия
- 2008 Почетен член на Американската академия на науките и изкуствата
Библиография
редактиране- „Cevdet Bey ve Oğulları“ (1982; роман)
„Джевдет бей и неговите синове“. Превод. София: Еднорог, 2009, 696 с. ISBN 978-954-365-062-0 [12] - „Sessiz Ev“ (1983; роман) („Безмълвният дом“)
- „Beyaz Kale“ (1985; роман)
„Бялата крепост“ (2005) ISBN 978-954-9745-87-0 [13][14] - „Kara Kitap“ (1990; роман)
„Черна книга“. Превод от турски Гюлчин Чешмеджиева. София: Народна култура, 2000, 454 с. ISBN 978-954-04-0127-0 - „Gizli Yuz“ (1992; сценарий)
- „Yeni Hayat“ (1995; роман)
„Нов живот“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2008, 320 с. ISBN 978-954-365-027-9 [15] - „Benim Adım Kırmızı“ (1998; роман)
„Името ми е Червен“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2004, 566 с. ISBN 978-954-9745-72-6 [16] - „Öteki Renkler“ (1999)
„Други цветове“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2011, 456 с. ISBN 978-954-365-095-8 [17] - „Kar“ (2002; роман)
„Сняг“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2006, 571 с. ISBN 978-954-365-004-0 - „İstanbul: Hatıralar ve Şehir“ (2003; мемоари)
„Истанбул“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2007, 420 с. [18][19] - „Masumiyet Müzesi“ (2008; роман)
„Музей на невинността“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2009. - „Saf ve Düşünceli Romancı“ (2011)
„Наивният и сантименталният писател“. Превод от английски Боряна Джанабетска. София: Еднорог, 2012, 160 с. ISBN 978-954-365-105-4 [20] - Ben Bir Ağacım, (2013, роман) „Аз съм дърво“, ISBN 978-975-08-2610-8
- Kafamda Bir Tuhaflık (2014, роман)
„Странност на ума“, София: Еднорог, 2016, ISBN 978-975-08-3088-4 - Kırmızı Saçlı Kadın (2016, роман)
- Veba Geceleri (2021, роман)[21]
Бележки
редактиране- ↑ Представяне на Орхан Памук в Guardian, 22 юли 2008 ((en))
- ↑ В Турции завели дело на нобелевского лауреата за «оскорбление» Ататюрка // 2021-11-08. Посетен на 2022-02-25.
- ↑ „Orhan Pamuk'a Legion D'honneur nişanı“, Hurriyet, 2012.
- ↑ „VMFA and Library of Virginia Announce Art in Literature Award“ Архив на оригинала от 2021-02-24 в Wayback Machine., VMFA, 24 September 2013.
- ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 2014-05-22. Посетен на 2022-02-25.
- ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 2014-10-20. Посетен на 2022-02-25.
- ↑ News
- ↑ Golden Plate Awardees of the American Academy of Achievement // American Academy of Achievement.
- ↑ Open lecture of Nobel Prize for Literature laureate Orhan Pamuk - Saint Petersburg University // Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2022-02-25.
- ↑ Cérémonie Doctorat Honoris Causa Архив на оригинала от 2023-05-13 в Wayback Machine., Paris Nanterre University, 9 May 2023.
- ↑ UAM, Administrator strony. Orhan Pamuk doktorem honoris causa UAM - Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu // 2023-06-29. Посетен на 2023-07-04.
- ↑ Айсел Татличева, „Размисли върху романа на Орхан Памук „Джевдет бей и неговите синове“, Литермедия
- ↑ Откъс от романа „Бялата крепост“ в Литературен клуб
- ↑ Петко Тодоров, „Орхан Памук сънува бяла крепост“, рец. във в. „Сега“, 25 юни 2005 г.
- ↑ Ирина Новакова, „Нов живот за смисъла на живота“, рец. във в. „Капитал“, 10 април 2008 г.
- ↑ Откъс от романа „Името ми е Червен“ в Литературен клуб
- ↑ Петко Тодоров, „Насладите на Орхан Памук“, рец. в e-vestnik, 25 май 2011 г.
- ↑ Ангел Игов, „Как Орхан Памук вижда двойно“, рец. във в. „Култура“, бр.35 (2474), 19 октомври 2007 г.
- ↑ Юлия Йорданова, „Архитектура на тъгата“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 29, 2007, с. 14 – 15; LiterNet, 05.11.2007, № 11 (96).
- ↑ Зорница Христова, „Поетика на завръщането“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2677), 20 април 2012 г.
- ↑ What the Great Pandemic Novels Teach Us // The New York Times. 23 April 2020. Посетен на 2 May 2020.
Външни препратки
редактиране- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Орхан Памук
- Официален сайт ((en))
- Орхан Памук в Internet Movie Database ((en))
- Йорданка Бибина, „Писателят Орхан Памук, видян от Изток и от Запад“, в. „Култура“, бр.25, 1 юли 2005 г.
- Евдокия Борисова, „Просвещенският проект Орхан Памук“, Електронно списание LiterNet, 14.06.2010, № 6 (127)
- Димитър Камбуров, „Орхан Памук в София (Софийо, проекто-столицо на еврокултурата, с Памук душата ти вадят)“, в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
- Бойко Пенчев, „100% Памук (Най-важните неща, които научихме от Орхан Памук по време на гостуването му в София)“, в. „Капитал“, 2 юни 2011 г.
- Геновева Димитрова, „Музеят на Памук в Истанбул“, в. „Култура“, бр.21 (2683), 1 юни 2012 г.
- Калоян Лазов, „Музей на невинността – да напишеш музей...“ Архив на оригинала от 2013-08-13 в Wayback Machine., High View Art, 10 ноември 2012 г.
- Страница за Орхан Памук на сайта на Нобеловия комитет, Nobelprize.org ((en))
- Орхан Памук 'Bookweb' Архив на оригинала от 2007-03-10 в Wayback Machine. ((en))
- Произведения на Орхан Памук в Моята библиотека
- Интервюта
- „Орхан Памук: Пиша, защото животът е кратък“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., разговор на Бойко Пенчев, в. „Литературен вестник“, бр. 19, 5 – 31.05.2011, с.2 и 10 – 11
- „Орхан Памук: Не пиша, за да проповядвам. Пиша просто заради красотата“, интервю на Весела Николаева, в. „Дневник“, 19 май 2011
- „Орхан Памук: Да си балканец е проклятие, но може и да е дар“, интервю на Теодора Каролеева, радио „Дарик“, 19 май 2011
- „Орхан Памук: Няма нищо вечно. Всичко е в ръцете ни“, интервю на Райко Байчев, в. „Стандарт“, 20 май 2011
- „Орхан Памук: Не искам да обяснявам Турция по журналистически“, в. „Гласове“, 13 август 2013 (превод на интервю от The New Republic)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Orhan Pamuk в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |