Орхан Памук

Ферит Орхан Памук (на турски: Ferit Orhan Pamuk) е турски писател, придобил международна популярност през 1990-те години. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г.

Орхан Памук Orhan Pamuk
турски писател
Орхан Памук през 2009 г.
Роден	7 юни 1952 г. Истанбул, Турция
Националност	Турция
Религия	Ислям
Образование	Робърт колеж
Литература
Период	1974 – ...
Жанрове	Роман
Направление	Постмодерна литература
Известни творби	„Името ми е Червен“, „Сняг“
Награди	(2006)
Повлиян	Томас Бернхард, Итало Калвино, Хорхе Луис Борхес, Владимир Набоков, Габриел Гарсия Маркес, Марсел Пруст, Лорънс Стърн, Теофил Готие, Жерар дьо Нервал, Гюстав Флобер, Иван Тургенев, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Яхия Кемал Беятлъ
Уебсайт	www.orhanpamuk.net Страница в IMDb
Орхан Памук в Общомедия

Биография

Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул в семейство с добро обществено положение – баща му е директор на турския клон на IBM. Орхан Памук завършва Робърт колеж, по това време вече средно училище, след което учи архитектура в Истанбулския технически университет. През този период той започва да се занимава основно с писателска дейност. Завършва журналистика в Истанбулския университет през 1977, а от 1985 до 1988 посещава Колумбийския университет в Ню Йорк и Университета на Айова. През 1982 се жени, но през 2001 се развежда.

През 2005 г. две турски професионални асоциации завеждат наказателно дело срещу Орхан Памук заради негови противоречащи на турското законодателство изявления във връзка с Арменския геноцид от 1915 – 1917 и избиването на 30 000 кюрди от турското правителство. През януари 2006 обвиненията са отхвърлени по процедурни причини.

На 12 октомври 2006 е награден с Нобеловата награда за литература.

Творчество

В романите си, представителни за късния постмодернизъм, Памук се опитва да съчетае традициите на европейската литература и османската изящна словесност. Подчертан е интересът му към османската култура, сблъсъкът и взаимодействията между „източно“ и „западно“ са основната тема в „Името ми е червен“ и „Бялата крепост“. И двете книги са преведени на български.

Библиография

• „Cevdet Bey ve Oğulları“ (1982; роман)
  „Джевдет бей и неговите синове“. Превод . София: Еднорог, 200?, 696 с. ISBN 978-954-365-062-0
• „Sessiz Ev“ (1983; роман) („Безмълвният дом“)
• „Beyaz Kale“ (1985; роман)
  „Бялата крепост“ (2005) ISBN 978-954-9745-87-0
• „Kara Kitap“ (1990; роман)
  „Черна книга“. Превод от турски Гюлчин Чешмеджиева. София: Народна култура, 2000, 454 с. ISBN 978-954-04-0127-0
• „Gizli Yuz“ (1992; сценарий)
• „Yeni Hayat“ (1995; роман)
  „Нов живот“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2008, 320 с. ISBN 978-954-365-027-9
• „Benim Adım Kırmızı“ (1998; роман)
  „Името ми е Червен“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2004, 566 с. ISBN 978-954-9745-72-6
• „Öteki Renkler“ (1999)
  „Други цветове“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2011, 456 с. ISBN 978-954-365-095-8
• „Kar“ (2002; роман)
  „Сняг“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2006, 571 с. ISBN 978-954-365-004-0

• „İstanbul: Hatıralar ve Şehir“ (2003; мемоари)
  „Истанбул“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2007, 420 с.
• „Masumiyet Müzesi“ (2008; роман)
  „Музей на невинността“. Превод от турски Розия Самуилова. София: Еднорог, 2009.
• „Saf ve Düşünceli Romancı“ (2011)
  „Наивният и сантименталният писател“. Превод от английски Боряна Джанабетска. София: Еднорог, 2012, 160 с. ISBN 978-954-365-105-4
• Ben Bir Ağacım, (2013, роман) „Аз съм дърво“, ISBN 978-975-08-2610-8
• Kafamda Bir Tuhaflık (2014, роман) „Странности в главата ми“, ISBN 978-975-08-3088-4

Външни препратки

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Орхан Памук
• Официален сайт ((en))
• Орхан Памук в Internet Movie Database ((en))
• Йорданка Бибина, „Писателят Орхан Памук, видян от Изток и от Запад“, в. „Култура“, бр.25, 1 юли 2005 г.
• Евдокия Борисова, „Просвещенският проект Орхан Памук“, Електронно списание LiterNet, 14.06.2010, № 6 (127)
• Димитър Камбуров, „Орхан Памук в София (Софийо, проекто-столицо на еврокултурата, с Памук душата ти вадят)“, в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
• Бойко Пенчев, „100% Памук (Най-важните неща, които научихме от Орхан Памук по време на гостуването му в София)“, в. „Капитал“, 2 юни 2011 г.
• Геновева Димитрова, „Музеят на Памук в Истанбул“, в. „Култура“, бр.21 (2683), 1 юни 2012 г.
• Калоян Лазов, „Музей на невинността – да напишеш музей...“, High View Art, 10 ноември 2012 г.
• Страница за Орхан Памук на сайта на Нобеловия комитет, Nobelprize.org ((en))
• Орхан Памук 'Bookweb' ((en))
• Произведения на Орхан Памук в Моята библиотека

Интервюта

• „Орхан Памук: Пиша, защото животът е кратък“, разговор на Бойко Пенчев, в. „Литературен вестник“, бр. 19, 5 – 31.05.2011, с.2 и 10 – 11
• „Орхан Памук: Не пиша, за да проповядвам. Пиша просто заради красотата“, интервю на Весела Николаева, в. „Дневник“, 19 май 2011
• „Орхан Памук: Да си балканец е проклятие, но може и да е дар“, интервю на Теодора Каролеева, радио „Дарик“, 19 май 2011
• „Орхан Памук: Няма нищо вечно. Всичко е в ръцете ни“, интервю на Райко Байчев, в. „Стандарт“, 20 май 2011
• „Орхан Памук: Не искам да обяснявам Турция по журналистически“, в. „Гласове“, 13 август 2013 (превод на интервю от The New Republic)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Orhan Pamuk“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.