Османска миниатюра

Османската миниатюра (на турски: Osmanlı minyatür sanatı), понякога наричана турска миниатюра, е миниатюра от периода на Османската империя. Тя може да бъде свързана с традициите на персийската миниатюра, както и с влиянието на китайското изкуство и е част от изкуството за оформление на книгите наред с орнаментирането със злато (тезип), калиграфията,(hat), мраморната хартия (ебру) и подвързването (cilt). На турски за обозначаване на миниатюрна живопис в Османската империя се използват думите taswir или nakish. Студията, в които работят художниците, се наричат „Накашанци“.

Художници на работа (1595 – 1603)

Характеристика

Портрет на художник от времето на управление на Мехмед II

Миниатюрите обикновено не са подписвани от авторите, което се свързва с „отхвърлянето на индивидуализма“ или с факта, че творбите са създавани от повече от един човек. По традиция главният художник разработва композицията (сцената) на миниатюрата, а неговите ученици и чираци рисуват контурите (наречени „тахрир“) с черно или цветно мастило, а след това и самата миниатюра. Съвременните учени откриват в някои ръкописи имената и дори изображенията на основните художници. По-често обаче е изобразяван чиновникът, работил върху текста. Хора се изобразяват най-често в османска „светска“ литература – епоси, поезия, образователна литература, медицинска. Те винаги са в малките илюстративни жанрове, не са монументални, и никога не са стриктно религиозно натоварени.

Разбирането на перспективата в османската миниатюра е съвсем различно от това в ренесансовата европейска живопис: изобразената сцена често включва в рамките на едно и също изображение различни времеви периоди. Миниатюрите следват контекста на книгата, в която са включени, като напомнят повече за по-модерни илюстрации, отколкото „автономни“ произведения на изкуството.

Боите за цветните миниатюри са получавани от прахови пигменти, смесени с яйчен белтък, а по-късно и с разредена гума арабика. Така получените цветове стават „живи“. Контрастните цветове допълнително подчертават това качество. Най-използваните цветове в османските миниатюри са ярко червено, алено, зелено и различни нюанси на синьото.

Светогледът, залегнал в основата на османската миниатюрна живопис, също се различава от светогледа в европейската ренесансова традиция: художниците като цяло не се стремят към реалистично изображение на хора, животни или неодушевени предмети, въпреки че все пак в творби от края на 16 век се наблюдават все повече прояви на реализъм. Османските художници в своите творби намекват за безкрайната и трансцендентална реалност (тоест Аллах според пантеистичната гледна точка, присъща на суфизма). Като резултат се получават стилизирани и абстрактни образи.

Украса с арабески на османска миниатюра от XVI век от библиотеката на Сюлейман I Великолепни

История и развитие

По време на управлението на султан Мехмед II в двореца Топкапъ в Истанбул е създадена работилница „Накашан-и-Рум“, която функционира и като академия за създаване на илюстровани ръкописи. Там се работи както за султана, така и за съда. В началото на 16 век работилницата на персийски миниатюристи в Херат е затворена и известния художник Бехзад (или Бихзад) отива в Тебриз. След като османският султан Селим I през 1514 г. завладява Тебриз, изпраща много местни книги за преписване в Истанбул в двореца Топкапъ, където се създава „Персийската живописна академия“.

Миниатюра на султан Мустафа III от Шахнаме „Шемаилнаме-и али Осман“ (Описание на османските султани) от Локман Сеид Урмеви. Вероятно дело на Накаш Осман.

В резултат на това художниците от тези две работилници-академии създават две различни школи по живопис: художниците от Накашане-и-Рума, специализират в документалните книги, докато „персийските майстори“ отразяват публичния и част от личния живот на владетелите (техните портрети и историческите им постижения). В последните творби могат да бъдат открити изображения на сватби и най-вече на церемониите по обрязване. Сред творбите има и научни книги по ботаника и зоология, алхимия, космография и астрология, медицина, технически трудове и дори любовни писма.

Управлението на Сюлейман Великолепни (1520 – 1566) и по-специално на Селим II (1566 – 1574) през втората половина на 16 век се превръща в „златен век“ на османската миниатюра, тъй като през този период тя достига своя връх. Накаш Осман (известен като Осман Миниатюристът) е най-важният художник на миниатюри, а Нигари е най-важният портретист на епохата. Матрачи Насу е известен художник миниатюрист по време на управлението на Селим I и Сюлейман Великолепни. Той създава нов жанр живопис, наречен „топографска живопис“. В своите творби той изобразява градове, пристанища и замъци, без човешки фигури, с активно комбинирани изгледи. В неговите творби един и същ изглед често може да бъде видян от различни гледни точки.

По време на управлението на Селим II и Мурад III (1574 – 1595) е създаден класическият стил на османската миниатюра. Известни миниатюристи от този период са Накаш Осман, Али Челеби, Молла Касим, Хасан паша и Лютфи Абдула. В края на 16-и и началото на 17 век, особено по време на управлението на султан Ахмед I, стават популярни миниатюрите, създадени на отделна страница и предназначени за събиране в албуми. Те съществуват и по времето на Мурад III, който си поръчва цял албум от художника Велижан. До 17 век миниатюрната живопис става популярна сред жителите на Истанбул.

В културата

• Османските миниатюристи и залезът на тяхното изкуство в Османската империя са част от сюжета в романа на Орхан Памук „Името ми е Червен“.

Литература

• Michael Barry. Figurative Art in Medieval Islam: And the Riddle of Bihzad of Herat (1465 – 1535). – Flammarion, 2005. – 408 с. ISBN 978-2-08-030421-6.
• Metin And. 17. Yüzyıl Türk çarşı ressamları // Tarih ve Toplum. – 1985. – Апрель (№ 16).

Външни препратки

• Фотогалерия: Кадри от историята – Османските архиви // Дневник. 16 април 2016. Посетен на 9 август 2021.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Османская миниатюра“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​