Пасинки или Писанки (на албански: Pasinkë или Pasinka) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

Пасинки
Pasinkë/Pasinka
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.4683° с. ш. 20.4853° и. д.
Пасинки
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 693 m

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

Някои от традиционните махали на селото са: Бу̀цовци, Нова̀коски, Та̀новци, Торбѐшине, Ша̀тровци. В миналото на 2 километра източно от селото е съществувала и махалата Койчиновци, а на 1,5 километра на югоизток - махалата Лѐковци, която наброявала 90 къщи.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Пасинки е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Пасинка (Passinka) е посочено като село с 20 домакинства с 56 жители българи и 12 жители помаци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Пасинки живеят 24 души българи християни и 100 души арнаути мохамедани.[3]

Селата Вичища, Голейща и Писанки са били в началото на XIX век български, преди 30 години били наполовин български, а сега са заселени от арнаути. Само в Писанки са останали още 3 български къщи. Арнаутите идат от Горица и от други по-северни места.[4]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Писанки има 12 православни къщи с 56 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пасинки (Passinki) има 104 българи екзархисти.[5]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Пасинки от около 40 български къщи е завладяно в по-голямата му част от Цамовци понеже е съседно с Голеища. Какво не са правили пасинчани, за да се избавят от тези изедници, колко пъти са се оплаквали на властта, но всичко за лудо. Сега, след Хуриета, благодарение на настоящия мютесариф, 5-6 семейства се върнали от гр. Дебър в село и още 5-6 са се готвили да се завърнат. Но след контрареволюцията ще могат ли първите да останат в село и вторите да отидат там!?...[6]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Пасинки има 11 български екзархийски и 4 помашки къщи.[7] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Пасинки има 12 български къщи с 15 жители.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Пасинки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В АлбанияРедактиране

След Балканската войната селото попада в новосъздадената държава Албания.

В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Пасинки е село с 20 български къщи. В селото е запазено българското училище - в частна къща, функциониращо до 1912 година.[10]

В 1939 година Стрезо Лумев от името на 12 български къщи в Пасинки подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания - по това време италиански протекторат.[11]

В 1940 година Миленко Филипович пише, че Пасинки, Пасинке доскоро е било чисто православно село. Сега в него има 11 къщи православни и шест къщи „мюсюлмански сърби“. По-рано в селото е имало около 90 къщи „православни сърби“. В XIX век е унищожена махалата Койчиновци с 60 къщи и всички нейни жители се разселват. Изселени „православни сърби“ от Пасинки според него има в Дебър, Скопие, из Гърция, България и на други места. В селото има църква „Свети Йоан Милостиви“. От православните в селото са: Новаковци, 1 къща, както и изселници в Скопие със слава на Свети Йоан Милостиви и произход от Арнаутлука, Буцовци, 4 къщи със слава на Гергьовден и вероятно също с произход от Арнаутлука, Тановци, 2 къщи със слава на Свети Йоан Милостиви и Шатревци, 3 къщи със слава също на Свети Йоан Милостиви. Неотдавна в Пасинки се е преселил и последният православен „сърбин“ от Големо Острени.[12]

До 2015 година селото е част от община Острени.

ЛичностиРедактиране

Родени в Пасинки
  •   Атанас Тръпков (Тасе, 1888 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
  •   Киро Тръпков (Тръпчев, Търпчев, 1891 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[13]
  •   Стамат Петков (Петров, 1887 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[14]
  •   Фидан Аврамов Божинов, български революционер от ВМОРО.[15]
  •   Христо Атанасов (1869 - ?), български революционер, войвода на ВМОРО

БележкиРедактиране

  1. Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 43, 45-52.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90-91.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  6. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  8. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  10. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  11. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  12. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.
  13. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 736.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.
  15. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.