Пасинки
Пасинки или Писанки (на албански: Pasinkë или Pasinka) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
| Пасинки Pasinkë/Pasinka | |
| — село — | |
  Пасинки | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 693 m |
География
редактиранеСелото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.
Някои от традиционните махали на селото са: Бу̀цовци, Нова̀коски, Та̀новци, Торбѐшине, Ша̀тровци. В миналото на 2 километра източно от селото е съществувала и махалата Койчиновци, а на 1,5 километра на югоизток – махалата Лѐковци, която наброявала 90 къщи.[1]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ XIX век Пасинки е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Пасинка (Passinka) е посочено като село с 20 домакинства с 56 жители българи и 12 жители помаци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Пасинки живеят 24 души българи християни и 100 души арнаути мохамедани.[3]
| „ | Селата Вичища, Голейща и Писанки са били в началото на XIX век български, преди 30 години били наполовин български, а сега са заселени от арнаути. Само в Писанки са останали още 3 български къщи. Арнаутите идат от Горица и от други по-северни места.[4] | “ |
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пасинка е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 20 къщи.[5]
По данни на Екзархията в края на XIX век в Писанки има 12 православни къщи с 56 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пасинки (Passinki) има 104 българи екзархисти.[6]
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:
| „ | Пасинки от около 40 български къщи е завладяно в по-голямата му част от Цамовци понеже е съседно с Голеища. Какво не са правили пасинчани, за да се избавят от тези изедници, колко пъти са се оплаквали на властта, но всичко за лудо. Сега, след Хуриета, благодарение на настоящия мютесариф, 5 – 6 семейства се върнали от гр. Дебър в село и още 5 – 6 са се готвили да се завърнат. Но след контрареволюцията ще могат ли първите да останат в село и вторите да отидат там!?...[7] | “ |
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Пасинки има 11 български екзархийски и 4 помашки къщи.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Пасинки има 12 български къщи с 15 жители.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Пасинки са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Албания
редактиранеСлед Балканската войната селото попада в новосъздадената държава Албания.
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Пасинки е село с 20 български къщи. В селото е запазено българското училище – в частна къща, функциониращо до 1912 година.[11]
В 1939 година Стрезо Лумев от името на 12 български къщи в Пасинки подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[12]
В 1940 година Миленко Филипович пише, че Пасинки, Пасинке доскоро е било чисто православно село. Сега в него има 11 къщи православни и шест къщи „мюсюлмански сърби“. По-рано в селото е имало около 90 къщи „православни сърби“. В XIX век е унищожена махалата Койчиновци с 60 къщи и всички нейни жители се разселват. Изселени „православни сърби“ от Пасинки според него има в Дебър, Скопие, из Гърция, България и на други места. В селото има църква „Свети Йоан Милостиви“. От православните в селото са: Новаковци, 1 къща, както и изселници в Скопие със слава на Свети Йоан Милостиви и произход от Арнаутлука, Буцовци, 4 къщи със слава на Гергьовден и вероятно също с произход от Арнаутлука, Тановци, 2 къщи със слава на Свети Йоан Милостиви и Шатревци, 3 къщи със слава също на Свети Йоан Милостиви. Неотдавна в Пасинки се е преселил и последният православен „сърбин“ от Големо Острени.[13]
До 2015 година селото е част от община Острени.
Личности
редактиране- Родени в Пасинки
Атанас Тръпков (Тасе, 1888 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]- Киро Тръпков (Тръпчев, Търпчев, 1891 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[14]
- Стамат Петков (Петров, 1887 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, зидар, 3 рота на 1 дебърска дружина[15]
- Фидан Аврамов Божинов, български революционер от ВМОРО.[16]
- Христо Атанасов (1869 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ Асенова, Петя. Местни имена от Голо бърдо, Североизточна Албания, в: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, София 2005, с. 43, 45 – 52.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172 – 173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90 – 91.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 38.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 736.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 551.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.