Григор Ошавков

български революционер

Григор (Глигор, Гиче) С. Ошавков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Григор Ошавков
български революционер
Роден
19-и век
Починал

БиографияРедактиране

Ошавков е роден в западномакедонския българо-албански град Дебър. В 1896 година става член на ВМОРО. По произход е от големия български род Ошавкови. Арестуван е през лятото на 1900 година и лежи в затворите в Кичево и Битоля до края на следващата 1901 година. След освобождаването му е български учител в село Луково, Дебърско. През про­летта на 1904 година е избран за член на ок­ръжния революционен комитет в Битоля, ка­то представител на Дебърска околия. При Лигушевата афера в 1906 година бяга в България.[1] В София наказва четника Бойко Петков, бивш фелдфебел от България, ограбил 48 златни лири от български керван от Лазарополе. След това Григор Ошавков събира 2000 лири от дебраните в София и Лом за сформиране на чета, които сам пропилява.[2] През октомври 1907 година е отново арестуван и затворен в Битоля.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в четата на Павел Христов на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в Сборната партизанска рота.[4]

След Междусъюзническата война става войвода на чета на ВМОРО в окупираното от Сърбия Дебърско. Участва в българо-албанското Охридско-Дебърско въстание срещу новата сръбска власт през септември 1913 година и заедно с четите на Петър Чаулев и Ахмед ефенди участва в отбраната на Дебър. През есента на 1913 година българският генерален консул във Валона Тодор Павлов изпраща Павел Христов и Ошавков в Дебърско – Поле и Голо бърдо, където те се опитват да съдействат за връщане на бежанците и да възстановят българското учебно дело като назначават нови учители.[5][6]

Умира на 7 ноември 1914 година.[7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 184-200.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 121 – 122.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 524.
  5. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  6. Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 149 - 150.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 338.