Пелагонийска битка

Пелагонийската битка се състои през септември 1259 г. между Никейската империя от една страна и Ахейското княжество, Епирското деспотство и Сицилианското кралство от друга. Сражението е решително събитие за историята на Балканите и Мала Азия, осигурила възвръщането на Константинопол и днешна континентална Гърция от византийците и последвалото унищожение на Латинската империя през 1261 г.

Пелагонийска битка
Византийско-франкски войни
Michael VIII Palaiologos (head).jpg
Информация
Период септември 1259 г.
Място Пелагония
Резултат победа за Никейската империя
Страни в конфликта
Armoiries Achaïe.svgАхейско княжество
Sanudo family coa.svgХерцогство Наксос
Епирско деспотство
Сицилианско кралство
Никейска империя
Командири и лидери
Armoiries Achaïe.svgГийом II Вилардуен
Sanudo family coa.svg Анджело Санудо

Михаил II Комнин

Йоан Палеолог
Теодор Дука
Сили
неизвестни 6000 никейски войници
селджукски наемници
300 германски наемници
2000 кумански наемници
6000 сръбски наемници
13 000 унгарски наемници
влашки наемници [1]
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Точното място на сражението остава неуточнено. Наричана е още битката при Костур[2][3] от 3 византийски източника – Георги Пахимер, Георги Акрополит и Никифор Григора, според които военният лагер на Епирското деспотсво е атакуван първоначално[4] в местност, наричана „Бориловата гора“(на гръцки: Βορίλλα λόγγος)[5]. Все пак сражението включва и обсадата на крепостта на Прилеп в Пелагония, поради което по-доброто име е Пелагонийска битка.

Дипломатическа подготовкаРедактиране

Никейският император Теодор II Ласкарис умира през 1258 г. и е наследен от младия Йоан IV Дука Ласкарис под регентството на Михаил VIII Палеолог. Последният си поставя за цел да възстанови Византийската империя и да възвърне всичките и територии отпреди Четвъртия кръстоносен поход. През 1259 г. Гийом II Вилардуен се жени за Ана Комнина Дукина – дъщеря на Михаил II Комнин, като така затвърдява съюза си с Епирското деспотсво и Ахейското княжество срещу Никея. Обвързва се и с крал Манфред Сицилиански, женен за Елена Дукина – другата дъщеря на Михаил II Комнин, който им изпраща 400 рицари[6].

Никейско нашествиеРедактиране

През 1259 г. Никея нахлува в областта Тесалия и през септември армиите на Ахейското княжество и Епирското деспотство се насочват на север, за да ги пресрещнат. Никейците са водени от севастократор Теодор Дука, брат на Михаил II Комнин. Според френската „Морейска хроника“ никейските въоръжени сили се състоят основно от византийска армия, турски наемници, 2000 кумани, 300 германи, 13 000 унгарци, 4000 сърби, малко власи и българи. Предполага се, че никейците действат общо с 27 конни дивизии, макар че числата вероятно са преувеличени. Теодор Дука също събира и местни селяни с техни стада, като ги разполага по върховете, за да изглежда отдалеч, че са част от войските му.

Теодор Дука изпраща лъжлив дезертьор при Михаил II Комнин и Гийом II Вилардуен, който преувеличава броя на никейските войски и насажда виждане на Михаил II Комнин да не воюва с член на семейството си. Баронът на Каритания, с неговите 300 германски войници, не вярва на дезертьора и убеждава ахейците да не напускат бойното поле. През нощта обаче Михаил II Комнин и войниците му преминават на страната на Теодор Дука, като повод според Георги Пахимер е кавгата между незаконния син на Михаил севастократор Йоан Палеолог и Вилардуен.

На следващия ден баронът на Каритания атакува германските наемници на страната на Никея. Унгарските наемни стрелци избиват конете на ахейците, като оставят рицарите беззащитни. Ахейските пехотинци избягват от сражението и рицарите се предават, а самият Гийом II Вилардуен бяга и се скрива в купа сено, където скоро е пленен. Теодор Дука го отвежда при ръководителя на експедицията на никейците Йоан Палеолог – брат на Михаил VIII, и на срещата им Гийом II е принуден да предаде стратегическите крепости в Ахея (включително Мистра), за да бъде освободен.

ПоследициРедактиране

Йоан Палеолог превзема Тива и Ахейското княжество от най-силната латинска държава в континентална Гърция след Четвъртия кръстоносен поход се ограничава до васално на Никея княжество. Атинското херцогство скоро става доминиращата латинска държава. Михаил VIII с преимуществото от победата превзема Константинопол през 1261 г.

НеточностРедактиране

Според „Морейската хроника“ в битката участва дукът на Каринтия. По това време обаче дук е Улрих III, чието управление продължава дълго след 1259 г. и вероятно изобщо не е участвал в битката. Авторът на хрониката може да е измислил въображаем дук, за да уравновеси персонажа на Вилардуен.

БележкиРедактиране

  1. W. Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, 819
  2. Greco-Latin relations on the eve of the Byzantine restoration: the Battle of Pelagonia Page 136, by Deno John Geanakoplos, Dumbarton Oaks Papers 7 (1953)
  3. Speculum, Volume 29 By Mediaeval Academy of America – Page 801 (1954)
  4. Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies, London, Page 370, ISBN 075465740X
  5. George Akropolites: the history, by R. J. Macrides, Page 363 (2007)
  6. Ostrogorsky, George, History of the Byzantine State, (Rutgers University Press, 1969), 447 – 448.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Pelagonia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.