Петър Бакалов

български палеонтолог

Петър Николов Бакалов е български учен, геолог-палеонтолог, основоположник на българската палеонтология, университетски преподавател, професор.[1][2]

Петър Бакалов
български палеонтолог
Портретна снимка на проф. Петър Бакалов
Портретна снимка на проф. Петър Бакалов

Роден
Починал

Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област Геология
Учил при Георги Златарски
Работил в Софийски университет
Известен с основоположник на палеонтологията в България

БиографияРедактиране

Роден е на 21 април 1879 г. в Котел. Получава първоначалното си образование в родния си град. През 1898 г. завършва I мъжка гимназия във Варна. През 1899 г. записва Висшето училище – София /днес — Софийски университет/със специалност естествена история. Заинтригуван от лекциите на проф. Георги Златарски по палеонтология и започва да събира и класифицира фосилен материал от триаските и юрските седименти в района на родния си град.

След завършване на висшето си образование е назначен за редовен учител по естествена история последователно в с. Ичера, Котленска околия, в Габрово, Варна и в I мъжка гимназия в София. Като учител от 1903 до 1905 г. е командирован във Фрайбургския университет – Германия, където специализира палеонтология при проф. Щайман (Gustav Steinmann). По време на специализацията публикува първите си научни статии, основани на събрания през студентските години фосилен материал.[3]

Завърнал се в България, през 1906 г. Бакалов е назначен за асистент към Катедрата по геология и палеонтология. На 8 октомври 1915 г. чете пред студенти първата си лекция по палеонтология на тема „Измирането на големи групи животни в продължение на земната история“. От 1919 г. е доцент, а от 1 април 1922 г. е първи български професор по палеонтология.[4] Оглавява катедрата по геология и палеонтология от 1942 до 1945 г. и катедрата по палеонтология от 1945 до 1950 г.[5]

Основател през 1925 г. на Българското геологическо дружество, многократен негов председател и почетен председател от 1948 г.[6][7]

Участва в уреждането и обогатяването на Палеонтоложкия музей при специалност „Геология“ в Софийския университет.[8]

На негово име палеорнитологът проф. Златозар Боев нарича един изкопаем късно-плиоценски вид сокол (керкенез)[9][10]

Избрани научни трудовеРедактиране

  • Bakalow, P.. Vorläufige Mitteilung über die Fauna der Trias und des Jura von Kotel (Bulgarien). // Centralblatt für Mineralogie, Geologie und Paläontologie (16). 1905. с. 481-483. Посетен на 19 май 2018.
  • Bakalow, P.. Stromatorhiza, eine Stromatoporoide aus dem obereb Rauracien des Schweizer Jura. // Neues Jahrbuch für Mineralogie, Geologie and Paläontologie (1). 1906. с. 13-15. Посетен на 19 май 2018.
  • „Приноси към палеонтологията на България“ (3 тома, 1911 – 1922);
  • „Кратък курс по палеонтология (палеозоология)“ (1928);
  • „Hipparion-ова фауна при с. Калиманци и Кромидово, Св. Врачко“ (2 тома, 1934);
  • „Палеонтоложки определител“ /в съавторство с д-р Васил Цанков/ (1939);
  • „Кратък курс по исторична геология“ (1946);
  • „Терциерни бозайници“ /в съавторство с Ив. Николов/ (1962);

ИзточнициРедактиране

  1. Бончев, Еким. Проф. Петър Николов Бакалов, роден на 21 април 1879 г. в Котел. // Трудове върху Геологията на България. Т. 7. София, Геологически институт, Българска академия на науките, 1965.
  2. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 110.
  3. Bakalow, P.. Vorläufige Mitteilung über die Fauna der Trias und des Jura von Kotel (Bulgarien). // Centralblatt für Mineralogie, Geologie und Paläontologie (16). 1905. с. 481-483. Посетен на 19 май 2018.
  4. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 227 – 228.
  5. Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 1, стр. 167.
  6. Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005). София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. Посетен на 17 октомври 2021.
  7. Николов, Тодор; Маврудчиев, Божидар. 80 години Българско геологическо дружествo. // Списание на Българското геологическо дружество 66 (1 – 3). 2005. с. 23 – 34. Посетен на 23 ноември 2012.
  8. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. с. 4.
  9. Boev, Z. 1999. Falco bakalovi sp. n. – a Late Pliocene falcon (Falconidae, Aves) from Varshets (W Bulgaria). – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 131 – 135.
  10. Boev, Z. 2011. New fossil record of the Late Pliocene kestrel (Falco bakalovi Boev, 1999) from the type locality in Bulgaria. – Geologica Balcanica, 40 (1 – 3): 13 – 30.

Външни препраткиРедактиране