Петър Бакалов

български палеонтолог

Петър Николов Бакалов е български учен, геолог-палеонтолог, основоположник на българската палеонтология, университетски преподавател, професор.[1][2][3]

Петър Бакалов
български палеонтолог
Портретна снимка на проф. Петър Бакалов
Портретна снимка на проф. Петър Бакалов
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Фрайбургски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приГеорги Златарски; Густав Щайнман
Работил вСофийски университет
Известен сосновоположник на палеонтологията в България

Биография

редактиране

Роден е на 21 април 1879 г. стар стил в Котел. Получава първоначалното си образование в родния си град. През 1898 г. завършва I мъжка гимназия във Варна. През 1899 г. записва Висшето училище – София /днес — Софийски университет/със специалност естествена история. Дипломира се през 1902 г.[4] Заинтригуван от лекциите на проф. Георги Златарски по палеонтология и започва да събира и класифицира фосилен материал от триаските и юрските седименти в района на родния си град.

След завършване на висшето си образование е назначен за редовен учител по естествена история последователно в с. Ичера, Котленска околия, в Габрово, Варна и в I мъжка гимназия в София. Като учител от 1903 до 1905 г. е командирован във Фрайбургския университет – Германия, където специализира палеонтология при проф. Густав Щайнман. По време на специализацията публикува първите си научни статии, основани на събрания през студентските години фосилен материал.[5]

Завърнал се в България, през 1906 г. Бакалов е назначен за асистент към Катедрата по геология и палеонтология. На 8 октомври 1914 г. чете пред студенти първата си лекция по палеонтология на тема „Измирането на големи групи животни в продължение на земната история“.[6] От 1919 г. е доцент, а от 1 април 1922 г. е първи български професор по палеонтология.[7] Оглавява катедрата по геология и палеонтология от 1942 до 1945 г. и катедрата по палеонтология от 1945 до 1950 г.[8]

Основател през 1925 г. на Българското геологическо дружество, многократен негов председател и почетен председател от 1948 г.[9][10]

Участва в уреждането и обогатяването на Палеонтоложкия музей при специалност „Геология“ в Софийския университет.[11]

На негово име палеорнитологът проф. Златозар Боев нарича един изкопаем късно-плиоценски вид сокол (керкенез)[12][13]

Избрани научни трудове

редактиране

Източници

редактиране
  1. Балючева, Е. Палеонтология // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 340.
  2. Бончев, Еким. Проф. Петър Николов Бакалов, роден на 21 април 1879 г. в Котел // Трудове върху Геологията на България. Т. 7. София, Геологически институт, Българска академия на науките, 1965.
  3. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 110.
  4. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 33.
  5. Bakalow, P. Vorläufige Mitteilung über die Fauna der Trias und des Jura von Kotel (Bulgarien) // Centralblatt für Mineralogie, Geologie und Paläontologie (16). 1905. с. 481-483. Посетен на 19 май 2018.
  6. Бакалов, П. Н., ч. доцент. Измирането на големи групи животни в продължение на земната история. Встъпна лекция, четена на 8. Х. 1914 г. // Годишник на СУ, ФМФ 1-14 (1). 1915. Посетен на 5 април 2024.
  7. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 227 – 228.
  8. Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 1, стр. 167.
  9. Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005). София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. Посетен на 17 октомври 2021.
  10. Николов, Тодор; Маврудчиев, Божидар. 80 години Българско геологическо дружествo: една забележителна история // Списание на Българското геологическо дружество 66 (1 – 3). 2005. с. 23 – 34. Посетен на 23 ноември 2012.
  11. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. с. 4.
  12. Boev, Z. 1999. Falco bakalovi sp. n. – a Late Pliocene falcon (Falconidae, Aves) from Varshets (W Bulgaria). – Geologica Balcanica, 29 (1 – 2): 131 – 135.
  13. Boev, Z. 2011. New fossil record of the Late Pliocene kestrel (Falco bakalovi Boev, 1999) from the type locality in Bulgaria. – Geologica Balcanica, 40 (1 – 3): 13 – 30.
  14. Бакалов, Петър; Николов, Иван М. Терциерни бозайници // Фосилите на България. Т. X. София, Издателство на БАН, 1962. OCLC 954030177.

Външни препратки

редактиране