Петър Пешев
Петър Иванов Пешев е български политик, юрист и публицист. Той е един от водачите на Радославистката партия и заема постовете министър на правосъдието (1894, 1899-1900, 1913) и министър на народното просвещение (1913-1918).
| Петър Пешев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Народен представител в: VII ОНС VIII ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XIV ОНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Стефан Пешев Минчо Пешев |
| Петър Пешев в Общомедия | |
Петър Пешев е по-малък брат на революционера Стефан Пешев (1854-1876).
Биография
редактиранеПетър Пешев е роден на 8 август (27 юли стар стил) 1858 г. в Севлиево. Учи в Петропавловската семинария в Лясковец през 1874-1876 г., след което за кратко е учител в родния си град. Завършва гимназия в Николаев (1878-1880) и право в Московския университет (1880-1884). От 1884 до 1887 г. е чиновник в Министерството на правосъдието, след което е адвокат в Севлиево (1887-1899) и София (1901-1919). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. От 1910 до 1912 г. е председател на Софийския адвокатски съюз.[1]
Като един от водачите на Радославистката партия, Петър Пешев е народен представител от 1893 до 1919 г. с едно прекъсване през 1896-1899 г. и участва в повечето правителства на партията. Той е министър на правосъдието в правителствата на Константин Стоилов (1894), Димитър Греков (1899), Тодор Иванчов (1899-1900) и Васил Радославов (1913) и министър на народното просвещение в кабинета на Васил Радославов (1913-1918), управлявал по време на Първата световна война.[2] По тази причина през 1923 г. е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор, но е амнистиран през 1924 г.[1][3]
Памет
редактиранеНа Петър Пешев и братята му е наречена улица „Братя Пешеви“ в кварталите „Подуяне“ и „Христо Смирненски“ в София (Карта).
Библиография
редактиране- За смъртното наказание // Периодическо списание на българското книжовно дружество в Средец (8). 1884. с. 25- 67. Посетен на 28 юли 2023.
- Критика на „Епоха - кърмачка на велики хора“. 1891.
- По Балкана - лятна разходка. 1905.
- Историческите събития и деятели от Освобождението ни до днес. 1929.
Бележки
редактиране- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 3 от 2 юли 1917, стр.3
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
Външни препратки
редактиране- двадесет и пето питане Архив на оригинала от 2004-01-31 в Wayback Machine.—XV народно събрание; ІІ редовна сесия от 01.12.1912 г. – 30.04.1913 г.
- История на Министерство на правосъдието Архив на оригинала от 2012-10-18 в Wayback Machine.