Теодор-Петър
Пѐтър II или Пѐтър IV, роден Теодо̀р († 1197), е цар на България от 1185 до 1197 г. Заедно с по-малкия си брат Асен вдига въстание срещу Византийската империя през 1185 г., което завършва с възстановяването на българската държава.
| Теодор-Петър | |
|---|---|
| български цар | |
 Петър (център) и Асен (дясно) | |
| Роден |
неизв.
|
| Починал | 1197 г.
|
| Управление | |
| Период | 1185 – 1197 |
| Коронация | 1185 г. Търново |
| Наследник | Калоян |
 | |
| Семейство | |
| Род | Асеневци |
| Братя/сестри | Иван Асен I Калоян |
| Теодор-Петър в Общомедия | |
ЦаруванеРедактиране
Рожденото му име е Теодор, но при коронясването си приема името Петър, за да подчертае приемствеността между управлението на Асеневци и Първото българско царство. Заедно със своя брат Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.
Въстание на Асен и Петър (1185 – 1187)Редактиране
Първоначално въстанието на Асен и Петър се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприема поход в Северна България и така принуждава Асеневци да отстъпят.
След този успех василевсът се оттегля в Цариград, но когато Асеневци се завръщат с кумански наемници въстанието избухва с нова сила. Последва нов неуспешен византийски поход през 1187 г., който стига до София, но василевът е принуден да се оттегли, поради настъпилата зима.
ПримириеРедактиране
През пролетта на 1188 г.[1] Исаак Ангел обсажда силната крепост Ловеч и пленява съпругата на Йоан I Асен – царица Елена. След тримесечна безплодна обсада Византия бива принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признава възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград бива изпратен по-малкият брат на Асеневци – Йоаница (Калоян).
Последни годиниРедактиране
В много от документите името на Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от византийските хроники сочат, че Петър управлява до 1190 г., въпреки че неговото управление продължава до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър – Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван Асен I е убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Ив. Божилов, Васил Гюзелев, ИСтория на България в 3 тома, 1 том VII-XIV в. глава 3 – Първите стъпки на възобновеното царство. Иван I Асен (1186 – 1196)
Външни препраткиРедактиране
- Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994
- Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове.“ Т.3.: „Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280)“, С. 1940, 2 изд.: С. 1971 – 72.
- Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
- Павлов, Пламен. Забравени и неразбрани. София, „Сиела“, 2010.
- Лазаров, Ив. Петър и Асен. Бележити българи (отг.ред. и съст. Пл. Павлов), т. ІІІ. С., 2012.
| Иван Асен I | → |  |
→ | Калоян |