Теодор-Петър

Пѐтър IV е по-възрастният от двамата братя-водачи на въстанието на Асен и Петър и български цар от 1185 до 1197 г. Рожденото му име е Тодор (или Теодор), но при коронясването си приема името Петър, за да подчертае приемствеността между управлението на Асеневци и Първото българско царство. Заедно със своя брат Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.

Петър IV
цар на България
Съвременен паметник на Асеневци
Лични данни
Управление	1185-1197
Коронация	1185
Роден	неизв.
Починал	1197 г.
Предшественик	Иван Асен I
Наследник	Калоян
Семейство
Династия	Асеневци
Петър IV в Общомедия

Първоначално въстанието на Асен и Петър се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприема поход в Северна България и така принуждава Асеневци да отстъпят.

След този успех василевсът се оттегля в Цариград, но когато Асеневци се завръщат с кумански наемници въстанието избухва с нова сила. Последва нов неуспешен византийски поход, а през пролетта на 1187 г. василевсът обсажда силната крепост Ловеч. След тримесечна безплодна обсада Византия бива принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признава възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград бива изпратен по-малкият брат на Асеневци – Йоаница (Калоян).

Предполагаема монета на Теодор-Петър или Иван Асен I

В много от документите името на Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от византийските хроники сочат, че Петър управлява до 1190 г., въпреки че неговото управление продължава до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър – Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван Асен I е убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.

Източници

• Божилов, Ив., „Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София, 1994
• Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове.“ Т.3.: „Второ българско царство. България при Асеновци (1187-1280)“, С. 1940, 2 изд.: С. 1971-72.
• Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 9780472100798.
• Павлов, Пламен. Забравени и неразбрани. София, „Сиела“, 2010.
• Лазаров, Ив. Петър и Асен.- Бележити българи (отг.ред. и съст.Пл.Павлов), т. ІІІ. С., 2012.