Пѝрне е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.

Пирне
Общи данни
Население 851 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,047 km²
Надм. височина 110 m
Пощ. код 8528
Тел. код 05533
МПС код А
ЕКАТТЕ 56438
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Айтос
Васил Едрев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Пирне
Манчо Железов
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Пирне се намира на около 5 km югозападно от общинския център град Айтос. Разположено е в Айтоската котловина. В източната му част се събират в общо русло трите малки местни притока, течащи през северната, централната и южната части на селото. На северния приток има микроязовир край селото („Таушан кайряк“) и втори по-малък на около 2,5 km северозападно.[1][2]

Климатът е преходноконтинентален с черноморско климатично влияние. В землището преобладават лесивирани[3] и наносни почви и смолници.[4]

Общински път от Пирне на север пресича минаващия през Айтос първокласен Подбалкански път и продължава към Поляново и Карагеоргиево, а на изток прави връзка с третокласния републикански път III-539, водещ на североизток до Айтос, а на югозапад – към село Караново. Надморската височина в центъра на селото при читалището е около 117 m, в северния край – до около 120 m, в източния – около 100 m, в южния – до около 130 m и в западния край – до около 140 m.

Населението на село Пирне[5] наброява 761 души към 1934 г., в периода до 1992 г. (664 души) търпи поради миграция резки промени в числеността с максимум към 1965 г. – 1205 души, а към 2018 г. наброява (по текущата демографска статистика за населението) 703 души.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 622 лица, за 480 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 13 – към „турска“, за 104 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[6]

Основа на поминъка на населението са зърнопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждане на технически култури, лозарство, овощарство, многоотраслово животновъдство.[4]

ИсторияРедактиране

 
Плочка с тракийския конник, открита край Пирне. Експонат на Бургаския археологически музей

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор село Пирне остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България.[7]

От периода 1941 – 1994 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско.[8] В списъка на фондове от масив „C“ на архива са посочени – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, следните форми, през които стопанството преминава:

  • Кредитна кооперация „Сила“[9] – Трудово производителен земеделско стопански отдел – с. Пирне, Бургаско (1941 – 1948) – първи опит за колективна обработка на земята в Бургаския край;
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Пирне, Бургаско (1948 – 1958);
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Пирне“ – с. Пирне, Бургаско (1990 – 1992);
  • Земеделска производителна кооперация „Сила“ – с. Пирне, Бургаско (1992 – 1992) и последно
  • Ликвидационен съвет на земеделска производителна кооперация „Сила“ (ЛС на ЗПК) – с. Пирне, Бургаско (1992 – 1994).

От периода 1959 – 1990 г. в архива (масив „С“, фонд 835) се съхраняват документи на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Пирне.

В района на Пирне има останки от тракийско селище и от могили (Камилска и Тастепенска[10]); открити са две мраморни плочи на Тракийския Херос. В местността Еленските гробища е намерено сребърно съкровище (360 монети) от 23 век. Сведения за селото има в османотурски регистър от 1548 г., в регистър за извънреден данък от 1676 г. – под името Бурна (Бурне), и в опис за събрания данък за овцете от 1731 г. Във вестник „Век"[11] от 1875 г. е споменато под името Пирне.[4]

РелигииРедактиране

В село Пирне се изповядва православно християнство.

Обществени институцииРедактиране

Село Пирне към 2020 г. е център на кметство Пирне.[12][13]

В селото към 2020 г. има:

Природни и културни забележителностиРедактиране

Пред читалището е изграден паметник (каменен блок) от зелен камък. В горния ляв ъгъл на паметника е монтиран каменен венец със стилизирана червена лента в основата. На върха на венеца е монтирана червена петолъчна звезда със сърп и чук в центъра. Вдясно от венеца е монтирана паметна плоча, посветена на загиналите във войните: Балканска война; Първа световна война; Отечествена война 1944 – 1945 г. На паметника има надпис „На загиналите в борбата против капитализма, фашизма и в Отечествената война от с. Пирне“; „Вечна Слава на Героите“. Има списък на загиналите.[19]

ЛичностиРедактиране

В Пирне са родени:

  • Професор Иван Маразов – един от водещите български културолози и траколози и министър на културата на Република България през 1996 – 1997 г.; роден е на 3 април 1942 г.; през 1967 г. завършва „История и теория на изкуството“ в института „Репин“ в Ленинград; същата година е назначен на работа в Института по изкуствознание към БАН в София, където работи до 1999 г. (през 1988 – 1992 е директор на института); от 1969 до 1989 г. е заместник-главен и главен редактор на списание „Изкуство“;
  • Генерал-майор Стоян Куцаров;
  • Дянко Правчев (1889 – 1944), бивш кмет на Бургас;
  • инженер Иван Шивачев (1930 – 2015), един от създателите на Радиотелевизионен център Пловдив (РТВЦ – Пловдив).

През 1874 г. учител в Пирне е Сава Катрафилов.[4]

Източници и бележкиРедактиране

  1. Басейнова дирекция за Черноморски район; Регистри, Списъци: Списък на язовирите в Черноморския басейнов район (актуален към 24.01.2020 г.), XLS файл, Пирне
  2. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта (към март 2020 г.); Пирне: поземлен имот 56438.153.3, стар номер 000124 и поземлен имот 56438.48.37, стар номер 000295
  3. ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
  4. а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 9, стр. 3424, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  5. Справка за населението на с. Пирне, общ. Айтос, обл. Бургас
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Пирне, община Айтос
  7. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 213.
  8. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 34, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) с. Пирне, Бургаско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  9. Фонд 32К – основана през 1923 г.
  10. Тас тепе се нарича до 1934 г. село Чукарка, отстоящо на около 7 km запад-югозападно от Пирне.
  11. Редактиран от Марко Балабанов.
  12. Справка за събитията за кметство Пирне, общ. Айтос
  13. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Пирне
  14. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Основно училище „Христо Ботев“, село Пирне, община Айтос, област Бургас
  15. Детайлна информация за читалище „Пробуда – 1925 г.“, село Пирне, община Айтос, област Бургас
  16. Информационна карта за 2016 г., читалище „Пробуда – 1925 г.“, село Пирне, община Айтос, област Бургас
  17. Национален регистър на храмовете в Република България, Пирне, област Бургас
  18. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8528 Пирне
  19. Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Пирне (към 2020 г.)

Външни препраткиРедактиране