Тимо Ангелов
Ефтим (Тимо) Ангелов, наречен Княза,[1], Димо, Царя,[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Тимо Ангелов | |
| български революционер | |
.JPG) Тимо Ангелов от възпоменателен лист със снимки на убитите македоно-одрински революционери от тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“ | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Тимо Ангелов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Ефтим Ангелов е роден в град Берковица през 1882 година. Той е един от основателите на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“ в Железарското училище в Самоков, където другарите му го наричат Тимо Княза и Ефтим Царя. Докато е там участва в подготовката на работилница за бомби, за нуждите на организацията, в която работи заедно с Велко Миков, Никола Дечев, Петър Юруков, Делчо Коцев, Душо Желев.[3] През 1900 заминава като четник в Разложко. В 1901 година започва да фабрикува фалшиви сребърни монети, които са пласирани предимно от Александър Дюлгеров, брояч в Българската земеделска банка. Производството на фалшивите сребърни пари продължава около 18 месеца.[4]
През 1903 година Тимо Ангелов е определен за войвода в Тиквешията. На 24 март 1903 няколко обединени чети начело, войводи на които са Христо Чернопеев, Коста Мазнейков (Радовишко), Никола Дечев (Велешко) и Тимо Ангелов (общо 190 души) заминават за Македония. Пресрещнати са от многоброен аскер в Кочанско и планината Плачковица и водят няколкодневни сражения. Четата на Ангелов не успява да пробие турската блокада и е принудена да се оттегли обратно в България.[5][6]
След като не успява да остане в Македония Тимо Ангелов се включва към група, приготвяща бомби за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Работилницата се намира в Пловдив, в къщата на Михаил Герджиков. За обекти на атентатите от Антон Прудкин са избрани корабите „Вашкапу“, „Аполо“, „Тенедос“ и „Феликс Фресине“. На 26 юли 1903 година, докато се прави поредната бомба, чиято цел е терористичната атака на пристанището в Цариград, става екплозия, която убива Тимо Ангелов, Милан Попмихайлов, трети революционер[7][8] и една жена.[9] Поради нещастния атентат в Пловдив пропадат плановете Милан Попмихайлов и Тимо Ангелов да се върнат с нова чета в Тиквешията, с която да прехвърлят снаряжение и взривни материали за въстанието.
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 62.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 67.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 225.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 18.
- ↑ Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 8.
- ↑ Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 7.