Димо Коларов

български кинооператор

Димо Димитров Коларов е български кинооператор.[1]

Димо Коларов
български кинооператор
Роден
Починал
Националност България
Работилкинооператор
Семейство
СъпругаМария Русалиева (1957; разведени)
Уебсайт

Биография

редактиране

Роден е в град Попово на 16 ноември 1924 г. в сравнително бедно семейство. Училищните му години преминават в поповската прогимназия и гимназия.

Учи и работи едновременно като музикант в ресторант, а през ваканциите – и в по-големите градове като Варна, Русе и Велико Търново. Военната си служба отбива в град Горна Оряховица в музикален взвод. След това се премества в София.

През 1946 г. заминава за Чехия с идеята да следва медицина. Работи и като уличен музикант, за да се издържа. На следващата година се записва във Филмовия и телевизионен факултет на Академията за сценични изкуства в Прага при професор Карол Плицка след отлично представяне на изпита. Работи едновременно като кинооператор в „Справодайски филм“ в Прага и снима документални филми.

Учи до 1950 г., когато се връща отново в София и работи като кинооператор в „Българско дело“. От 1954 г. до пенсионирането си работи в Студио за игрални филми „Бояна“. Работи над десетки филми, измежду които „Хайдушка клетва“ (1958), „Инспекторът и нощта“ (1963), „Господин Никой“ (1969), „Козият рог“ (1972), „Капитан Петко Войвода“ (1981) и много други.

Единственият му брак е с актрисата Мария Русалиева, който трае 28 дни. Години по-късно Русалиева разкрива, че се развели, след като разбрала, че Коларов е гей.[2]

Димо Коларов умира на 72 години на 23 февруари 1997 г. в София.

Филмография

редактиране

Като актьор

редактиране
  • 1963 – орден „Кирил и Методий“, 2-ра степен
  • 1965 – орден „Народен орден на труда“, сребърен
  • 1967 – звание „заслужил артист
  • 1972 – специална награда на журито за филма „Корените на изгряващото слънце“ на XI Варненски кинофестивал
  • 1974 – орден „Червено знаме на труда“ по повод 50-годишнината му и за активна творческа дейност
  • 1974 – „Сребърен Хюго“ за блестяща черно-бяла фотография във филма „Козият рог“, в Чикаго, САЩ
  • 1975 – Годишна награда на София
  • 1982 – специална награда за филма „Капитан Петко Войвода“ от XVII филмов фестивал, Варна
  • 1984 – орден „Народна република България“, 2-ра степен по повод 60-годишнината му
  • 1989 – награда на Съюза на филмовите дейци за операторско майсторство за филма „Понеделник сутрин

Източници

редактиране

Допълнителна литература

редактиране
  • Пламен Събев и Петя Габровска, „Бате Димо“, издателство „Зограф“, 2004.

Външни препратки

редактиране