Отваря главното меню

Третото правителство на Каравелов е дванадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 12 август 1886 г.[1].

Правителство на Петко Каравелов
Flag of Bulgaria.svg 12-о правителство на България
Период
Сформирано 12 август 1886
Разпуснато 16 август 1886
Личности и партии
Председател Петко Каравелов
Коалиция ЛП, ЛП (радослависти),
КП и Народна партия
Държавен глава няма
Първоначален състав
Министри 6
~ мъже 6
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Климент 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Радославов 1

Второто временно правителство учредено три дни след детронирането на княз Александър I Батенберг с цел разрешаване политическата криза в страната управлява до 16 август 1886 г., след което е заменено от първото правителство на Васил Радославов[2].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Съдържание

ПолитикаРедактиране

През август 1886 г. в София в отсъствието на детронаторите е образувано правителство начело с Петко Каравелов. Два дни по-късно, след като е предотвратена опасността от гражданска война, Стефан Стамболов изпраща телеграма до княз Батенберг, намиращ се по това време в Австро-Унгария, с която го кани отново да заеме престола. Част от войсковите единици, участвали в бунта, са разформировани, а офицерите – разжалвани или дадени на съд[2].

Поради рзногласия при оценката на вътрешнополитическото положение между ръководителите на контрапреврата и правителството Каравелов подава оставка[2].

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Петко Каравелов, е образуван от представители на различни политически сили, обединени около идеята за предотвратяване на гражданска война и преодоляване на политическата криза.

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 6 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Петко Каравелов Либерална партия  
външни работи и изповедания Константин Стоилов Консервативна партия  
вътрешни работи Васил Радославов Либерална партия (радослависти)  
народно просвещение Тодор Иванчов Либерална партия (радослависти)  
финанси Иван Гешов Народна партия  
правосъдие Гаврил Орошаков Либерална партия  
военен Олимпий Панов военен  

В краткия си период на водене не са правени промени.

СъбитияРедактиране

  • 9 август 1886 – образувано е правителство в резултат на споразумение с офицерите, извършили преврата. В замяна на отказа им от властта Каравелов обещава на тях и на дипломатическия представител на Русия да не допусне завръщане на изгонения от България княз.[3] Това го противопоставя на ръководителите на контрапреврата в Търново и Пловдив, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.
  • 12 август 1886 – след безуспешни преговори Каравелов подава оставка, като изтегля подчинените си войски от София и предотвратява въоръжен сблъсък между привържениците и противниците на Батенберг.[4]

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ДВ. Прокламация „Към българския народ“ от 12 август 1886 г. Обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 78 от 14 август 1886 г.
  2. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 45-46.
  3. Радев 1990, с. 111-113.
  4. Радев 1990, с. 143-156, 191-192.