Отваря главното меню

Присово е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

Присово
Общи данни
Население 709 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42 436 km²
Надм. височина 240 m
Пощ. код 5033
Тел. код 061105
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 58459
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Присово
Малина Попова
(независим)

ГеографияРедактиране

С. Присово се намира на 6 км югоизточно от В.Търново. Намира се в началото на Подбалканската котловина, заградена от хълмовете: Присой бърдо, Страната до с. Мерданя, възвишенията на гр.Килифарево при селата Големани, Нацовци и Дебелския баир. Селището и землището му граничат на запад с гр.Дебелец, на юг с гр.Килифарево и с.Плаково, на югоизток със с.Велчево, на изток със селата Пчелище и Драгижево, на североизток със с.М.Чифлик и на север с гр.В.Търново.

Присово се намира на около 200-280 м надморска височина и има умерено-континентален климат със студена зима и горещо лято, който с нищо не се отличава от този на цялата Подбалканска котловина. Но той е по-умерен от климата на Северна България, защото благодарение на хълмовете, които ограждат на север селото, трудно проникват северните студени ветрове и течения. В същото време Присово е изложено на течение, което идва от местността "Дълга лъка" към В.Търново през Присовското усое и от Дебелец и се отича през селата Пчелище и Церова кория. Това течение задържа развитието на стопанските култури с една-две седмици.

В района на селото духат предимно западни и североизточни ветрове, по-рядко – южнякът и източният вятър. През летния сезон падат проливни дъждове, придружени с бури и гръмотевици. През юли и август нерядко настъпва продължителна суша. През селото тече Присовската рекичка, която събира водите си от редица изворчета и чешми и в миналото се вливаше в р.Янтра. При корекцията на шосето за гр.Елена бе изграден микроязовир преди началото на Присовското устие. По неговата дига минава шосеен път. Селото има удобни автобусни линии за В.Търново, Къпиновски манастир, Миндя и Елена. Заселено е компактно от двете страни на Присовската рекичка в нагъсто застроени къщи.извадка от книгата на ЦОНЬО СТ.МАРИНОВ И ПЕТКО Д.ПЕТКОВ " СЕЛО КРАЙ ТЪРНОВГРАД"

ИсторияРедактиране

В Присово се създава Кредитна кооперация "Св.Никола" през 1926-та година. През 1971-ва година в селото се открива фабрика за нестанзартно оборудване.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 486
 
1946 1 393
1956 1 296
1965 1 404
1975 1 364
1985 1 166
1992 969
2001 921
2011 823

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 823 100.00
Българи 741 90.03
Турци 11 1.33
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 67 8.14

ТранспортРедактиране

Редовен автобусни транспортни връзки селото има с Велико Търново, Пчелище, Ц.Кория, Капиново, Миндя, Велчево и Кап. Манастир.

КултураРедактиране

Основно училище "Христо Ботев"Редактиране

Първото килийно училище в Присово се създава около 1780-та година. Обучението се е водило в килии, при примитивни условия водено от попове. Сегашната стара сграда намираща се в двора на църкавта е имала 3 по-големи помещения, където седнали на рогозка са се учели децата. През 1922 г. се създава за първи път в селото ни прогимназия в бивш манастирски метох. Взаимно училище в Присово се създава през 1897-ма година. През периода 1945-1980 г. учениците от село Присово са се учили в училищната сграда построена през 1932.

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Читалище "Васил Левски" в Присово

Присовски манастир "Св. Архангел Михаил"Редактиране

Манастирът е разположен южно от с. Присово, близо до гр. Дебелец, Велико Търновско. Според преданието е съграден от братята Асеневци в памет и прослава на загиналите в бой български войски срещу Исак Ангел на Архангеловден. Вероятно до манастира (на върха) е имало крепост, която е пазила дефилето. По време на Втората българска държава тук са се подготвяли църковни служители и преписвачи на книги. Обителта често е посещавана от цар Иван Александър и семейството му.

Манастирът е опустошен при падането под османска власт, а през 1409 г. е създаден отново като книжовна школа. Монахът Лука (Преподобный Лука, йеромонах Присовский) през 1426 г. преписва един Триод в този манастир. Изграден е отново по време на Търновските въстания на Тодор Балина и Павел Джорджич. След дълго време монаси от Рилския и Самоковския манастир построяват малка сграда за живеене и параклис за молитви.

 
Училище "Христо Ботев"

През 1858 г. майстор Петко Христов от Дебелец започва изграждането на сегашния храм. Неколкократни набези и грабежи принуждават обитателите да построяват тайници. За възстановяване на манастира помогнали много селяни от Дебелец и Присово, еснафът (казанджии, бакърджии и дърводелци) от Габрово, Търново и Дряново.

Манастирът е приемал просветители, възрожденци, хайдути и революционери. Посещаван (1867 г.) от Панайот Хитов, Васил Левски, Иван Кършовски и зограф Цани отТрявна. През 1869 г. Васил Левски пристига тук с отец Матей Миткалото. Иларион Макариополски още като ученик е идвал често тук. Манастирът е посетен от Левски, Димитър Общи и лясковския куриер на комитета Марин Стойчев през есента на 1871 г.

Преди да избухне Априлското въстание, в манастира пристига поп Харитон – бъдещият войвода. Прави събрание в игуменовата килия. Явни или тайни са били комитетските работи знаят само посветените в делото на борбата.

Присовски девически манастир "Св. Великомъченик Пантелеймон"Редактиране

 
Присовският женски манастир

Основан през 1870 г., като "семеен" манастир от Минчо и Дража Райчеви. Църквата в него е построена 1881 г. и е осветена през 1882 г.

ЛичностиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на село Присово, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2018. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)

Външни препраткиРедактиране