Радан Сарафов

български лекар

Радан Ангелов Сарафов е български лекар, кардиолог, осъден и разстрелян след показен процес в Народна република България.[1][2]

Радан Сарафов
български лекар
Роден
Починал
Семейство
БащаАнгел Сарафов

Биография редактиране

Роден е в 1908 година в семейството на военния лекар Ангел Сарафов (1868 – 1932). Принадлежи към видния български македонски род Сарафови. Завършва медицина във Франция и става един от най-видните български кардиолози. Обслужва дипломатическия корпус – дипломати от френското, швейцарското и белгийското посолство, като лекува и Тодор Живков. Отличава се с буржоазно възпитание.[1]

Доктор Сарафов е разработван от Държавна сигурност по делото „Галантния“, заедно с дъщеря си Христина, която учи в Швейцария и работи като стажантка в ООН, и чието дело е озаглавено „Мухата“. На 17 юли 1968 година Радан Сарафов е арестуван на улица „Бенковски“ в София. Следствието по обвинение в шпионаж продължава шест месеца, като Сарафов е мъчен в затвора. Последвалият процес е скалъпен по съветски образец. Според документите Сарафов се признава за виновен в шпионаж в полза на САЩ, Франция и Албания, защото е лекувал Енвер Ходжа и заявява „Признавам, че през целия си живот съм бил убеден антикомунист“.[1] Процесът е част от мерките на комунистическата власт за спиране на западното влияние, след смазването на Пражката пролет и преди провеждането на IX световен фестивал на младежта и студентите в София.[1][2]

На 9 декември 1968 година Сарафов е осъден на смърт и е разстрелян на 18 февруари 1969 година. Молбата му за помилване е отхвърлена post mortem от Народното събрание на 13 март 1969 година.[1]

На 12 юли 1969 година дъщеря му Христина е отвлечена в българското посолство в Дамаск, но успява да избяга.[1]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 

Бележки редактиране

  1. а б в г д е Бутов, Иван. „Аферата“ д-р Радан Сарафов - триумф на комунистическата шпиономания // 168 часа, 28 март 2021 г. Посетен на 20 януари 2022 г.
  2. а б Николов, Тони. Шпионаж на улица „Бенковски“ // Култура, 29 октомври 2020 г. Посетен на 20 януари 2022 г.