Злата Сарафова

българска лекарка и общественичка

Злата Петрова Сарафова по мъж Фетваджиева е българска лекарка и обществена деятелка от Македония.[1]

Злата Сарафова
българска лекарка и общественичка
Родена
1879 г.
Починала
не по-рано от 1940 г.
Учила вСанктпетербургски държавен университет
Женевски университет
Семейство
БащаПетър Сарафов
СъпругХристо Фетваджиев

Биография

редактиране
 
Документ на Македонския женски съюз, подписан от Злата Сарафова и Люба Иванова, 20 юни 1935 година

Родена е в 1879 година в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя, днес Илинден, България.[2] Баща ѝ Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо ѝ Коста Сарафов и дядо ѝ архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско, и тримата дейци на Българската екзархия. Нейни братя са българският лекар и офицер Ангел Сарафов, известният български актьор Кръстьо Сарафов,[3] и революционерът Борис Сарафов, а неин братовчед е полковник Димитър Стойков.

Заминава да следва в Санкт Петербург, където в 1899 година завършва педагогика. След това следва медицина в Женевския университет, който завършва в 1908 година[2] със специалност гинекология. Специализира във Виенския университет.[4]

Злата Сарафова е деятелка на македонската имиграция в България. Избрана е за председателка на Македонския женски съюз.[5]

В 1940 година председателката на МЖС доктор Злата Сарафова подписва обща декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на България.[6][7]

Женена е за адвоката Христо Фетваджиев.[4]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, стр. 176
  2. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  3. Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г., архив на оригинала от 15 март 2014, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/, посетен на 15 февруари 2021 
  4. а б Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970. с. 9.
  5. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 217.
  6. Вижте: s:Декларация на УС на СМКПББ, МНИ, ИО, СМОО и МЖС от 1940 година
  7. Хр., К. Декларацията // Илюстрация Илиндень 4 (124). Илинденска организация, Априлъ 1941. с. 5.