Радан войвода (село)

Радан войвода е село в Североизточна България. То се намира в община Вълчи дол, област Варна. Старото му име е Бурханлар.

Радан войвода
Радан войвода 43.543807, 27.392598 Радан войвода
Общи данни
Население	457 души (15 март 2024 г.) 27,5 души/km²
Землище	16,646 km²
Надм. височина	232 m
Пощ. код	9294
Тел. код	05133
МПС код	В
ЕКАТТЕ	61265
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Вълчи дол Калоян Цветков (БСП – Обединена левица, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!, БЗНС; 2023)
Кметство    – кмет	Радан войвода Реджеб Реджебов (ДПС)

География

Разположено е на 43 км северно от Провадия, на 25 км северозападно от Вълчи дол, върху равнинен терен с лек наклон на изток. Намира се в югоизточния регион на Лудогорието, край стария главен път Провадия – Тервел – Силистра. В по-далечното минало селото е било сред девствени гори. От тях сега край него са останали само две – „Карайката“, разположена южно от селото, а на север се намира „Кавакларача“.

История

Старото име на селото е Бурханлар. Преименувано е с министерска заповед № 3775 на 7 декември 1934 година на Радан войвода (войвода с неясна биография, бродел из околните гори преди Освобождението). Най-ранни писмени известия за селото са намерени в османски регистър за овцевъди от 1573 година под името Бурханлар. Спадало към Провадийска каза(околия). В регистър за данък авариз от 1676 година е записано Бурханли с 69 къщи – едно сравнително голямо за това време село. Спадало към Казата Омур факъ (днешното село Жегларци, община Тервел). След 1872 г. било с 69 турски къщи и 6 цигански бордеи (землянки). Край селото имало 3 воденици, чиито собственици били турци. Едната воденица била на Ялама Юсеин и се намирала в югозападния край на селото. След Освобождението той я продал на дядо Радичко Минков. Задвижвала се от водата, течаща от чешмата при „Чаталдере“ край с. Генерал Колево, която по-късно била каптирана. Втората воденица - в южния край на селото, била закупена от Христо Тодоров от рода Казак Тодоровите. Двете воденици работили докъм 1950 година. Третата - Гагауз Геновата воденица се намирала на около 1 км северно от селото. Тя преустановила работа по-рано.

За историята на селото до османското нашествие не се разполага с данни. Освобождението на България заварва Бурханлар като турско село. На 31 декември 1880 година първото българско преброяване регистрира 650 жители, от които 586 турци, 63 цигани и само един българин. След 1885 г. придошли представители на три български рода- преселници, завърнали се от Бесарабия, но произхождащи от село Главан, Харманлийско. Единият от тях- родът на дядо Коджа Минко Кавалджията, преди да дойде тук, престоял известно време в село Владимирово. Все по това време дошли и двата главански рода, носещи прозвищата Мазните Казаци и Рошавите Казаци. Наричали ги казаци, защото пребивавали известно време в Бесарабия. След смесени бракове дошли и отделни българи, преселници от Мала Азия (село Паун кьой), пребивавали в село Генерал Колево. Преди Балканската война (1912 г.) и след Първата световна война (респ. след 1923 г.) се заселили българи - добружанци от селата Бенковски, Поручик Гешаново, Каменци и Сърнец. След 1900 г. няколко турски семейства се изселили в Турция. През 1910 г. селото имало 935 жители, от които 282 българи, 559 турци, 82 цигани и 12 други. През 1936 г. се изселили заможните турски семейства. 1934 година заварва в селото 1549 жители, но през 1946 г. останали 1071. От 1955 г. започнала миграция. Младите жители постепенно се изселвали, предимно в град Варна и отчасти - в Девня. През 1985 г. останали само 370 жители. При последното преброяване от 4 декември 1992 г. в село Радан Войвода са регистрирани 116 къщи със 136 домакинства и 383 жители, в т.ч. 187 мъже и 196 жени. Поминъкът на жителите е селското стопанство. Землището на селото е с обща площ 16 700 дка, в т.ч. обработваеми земи 13483 дка, мери и пасища 710 дка и гори 1400 дка. Почвите са предимно излужени черноземи. Основните земеделски култури тук са пшеницата, царевицата и слънчогледът. Частните стопани отглеждат в дворовете си крави, овце, кози и птици.

На 14.10.1948 г. е учредено ТКЗС, което от 1959 г. се е обединило с ТКЗС в с. Стефан Караджа (вече ликвидирано). Начално училище „Отец Паисий“ е открито през 1889 г. Отначало занятията се водили в малък параклис, по-късно били пристроени няколко малки стаи и по този са се водили много големи спорове с турското население. Пръв учител бил Добри Даскалов. Поради ниското заплащане и отдалечеността от градските центрове, селото често оставало без учител. През 1920 г. е построена училищна сграда. От 1926 до 1948 г. е учителствал Руси Симеонов, който създал добър ред, добро обзавеждане на училището и училищна овошна градина. Поради малкия брой деца, училището е закрито. Читалище „Просвета“е основано през 1927 г., след което е била построена хубава читалищна сграда с интересна архитектура. Неремонтирана, сега тя е неизползваема. Библиотеката е притежавала 3000 тома. В центъра на селото има хубава голяма чешма с дълги корита за водопой. Водата е с голям дебит и приятен вкус. Чешмата е построена преди Освобождението от добре обработен камък, като дарение на богата туркиня от селото за здравето на своята болна, саката дъщеря. Добре поддържана тя представлява и архитектурен паметник.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 1549 1946 1071 1956 891 1965 776 1975 415 1985 367 1992 386 2001 424 2011 386 2021 200

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	386	100.00
Българи	23	5.95
Турци	305	79.01
Цигани	3	0.77
Други	–	–
Не се самоопределят	13	3.36
Неотговорили	42	10.88