Вълчи дол (община)

(пренасочване от Община Вълчи дол)

Община Вълчи дол се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Варна.

Община Вълчи дол
ValchiDol Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Варна
Площ 472.52 km²
Население 10 432 души
Адм. център Вълчи дол
Брой селища 22
Сайт valchidol-bg.com
Управление
Кмет Георги Тронков
(ГЕРБ)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (7)
   БСП за България (2)
   ДПС (2)
   Свобода (2)
Map of Valchi dol municipality (Varna Province).png
Топографска карта на община Вълчи дол.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината се намира в най-северозападната част на област Варна. С площта си от 472,518 km2 заема 3-то място сред 12-те общини на областта, което съставлява 12,35% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, водиРедактиране

Релефът на общината е хълмисто-равнинен, с плоски и загладени хълмове, с недълбоки долини с полегати склонове. В западната част се простират крайните източни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина 337 m, разположена западно от село Генерал Колево. Останалата източна половина е заета от най-южните части на Добруджанското плато, като тук надморската височина рядко надхвърля 250 m. Югоизточно от общинския център Вълчи дол е най-ниската точка на общината – 178 m.

Цялата територията на общината се отнася към Дунавския водосборния басейн. От юг-югозапад на изток-североизток, през средата на общината със своето средното течение протича река Карамандере, ляв приток на Суха река, която от своя страна се влива като суходолие в река Дунав на румънска територия.

На територията на общината има изградени няколко по-големи микроязовира, по-големи от които са „Генерал Киселово“, „Страхил“, „Стефан Караджа“, „Брестак 1“ и други, водите на които се използват основно за напояване на земеделските земи.

Населени местаРедактиране

 
Изглед от централната част на град Вълчи дол през 2009 г.
 
Изглед към село Генерал Киселово през 2007 г.
 
Сградата на кметството в село Щипско през 2017 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Бояна 236 16,435 Кокарджа Калоян 266 17,191 Юнуз бунар
Брестак 970 38,673 Карааач Караманите 309 22,143 Караманлъ
Войводино 253 31,609 Пашайиит Дереси Кракра 14 11,016 Емиргази, Йени кьой
Вълчи дол 3170 18,695 Куртдере Метличина 147 18,201 Хамбарлък, Житник, Анбарлък
Генерал Киселово 535 26,650 Емиркьой, Емирово Михалич 602 17,743 Махалъч, Гаазиоолу
Генерал Колево 272 32,902 Араплар Оборище 284 13,409 Семет
Добротич 389 16,191 Шадъкьой, Михалич, Шадъолу Радан войвода 386 16,646 Бурханлар
Есеница 364 12,841 Касъмлар Стефан Караджа 715 29,642 Караджаот Орманъ, Лиман
Звънец 60 6,635 Чанлар Страхил 57 11,885 Коркут
Изворник 184 13,329 Бунарлъ, Пънарлъ, Хисарлък Червенци 518 44,715 Къзълджълар
Искър 102 17,713 Аккоюнлу, Кючюк пънар Щипско 210 38,254 Хасърджък, Хасъджък
ОБЩО 10052 472,518 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • Указ № 620/обн. 30.11.1890 г. – преименува с. Кокарджа на с. Бояна;
  • през 1934 г. – с. Курт дере е преименувано на с. Вълчи дол (по името на близката гара Вълчи дол) без административен акт;
  • МЗ № 2820/14.08.1934 г. – преименува с. Кара агач на с. Брестак;
– преименува с. Араплар на с. Генерал Колево;
– преименува с. Шадъ кьой на с. Добротич;
– преименува с. Касъмлар на с. Есеница;
– преименува с. Бунарлии на с. Изворник;
– преименува с. Ак коюн на с. Искър;
– преименува с. Юнуз бунар на с. Калоян;
– преименува с. Караманлии на с. Караманите;
– преименува с. Емир гази (Ени кьой) на с. Кракра;
– преименува с. Хамбарлък на с. Житник;
– преименува с. Михалъч на с. Михалич;
– преименува с. Семет на с. Оборище;
– преименува с. Дере кьой на с. Поток;
– преименува с. Караджа от на с. Стефан Караджа;
– преименува с. Коркут на с. Страхил;
– преименува с. Къзълджилар на с. Червенци;
– преименува с. Хасърджик на с. Щипско;
  • МЗ № 3775/07.12.1934 г. – преименува с. Пашаит на с. Войводино;
– преименува с. Емир кьой (Емирово) на с. Генерал Киселово;
– преименува с. Чанлар на с. Звънец;
– преименува с. Бурханлар на с. Радан войвода;
  • МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г.:: – преименува с. Житник на с. Метличина;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Поток и го присъединено като квартал на с. Караманите;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава гар. с. Оборище и го присъединено като квартал на с. Оборище;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Вълчи дол за с.гр.т. Вълчи дол;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Вълчи дол за гр. Вълчи дол.

НаселениеРедактиране

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 10052 5539 1942 1068 35 82 1386 100,00 55,10 19,31 10,62 0,34 0,81 13,78
Вълчи дол 3179 2155 63 130 5 20 806 Вълчи дол 67,78 1,98 4,08 0,15 0,62 25,35
Бояна 236 63 54 105 0 0 14 Бояна 26,69 22,88 44,49 0,00 0,00 5,39
Брестак 970 851 66 30 18 Брестак 87,73 6,80 3,09 1,85
Войводино 253 83 107 61 Войводино 32,80 42,29 24,11
Генерал Киселово 535 225 266 0 4 0 40 Генерал Киселово 42,05 49,71 0,00 0,74 0,00 7,47
Генерал Колево 272 45 153 60 0 4 10 Генерал Колево 16,54 56,25 22,05 0,00 1,47 3,67
Добротич 389 155 147 80 Добротич 39,84 37,78 20,56
Есеница 364 149 212 1 Есеница 40,93 58,24 0,27
Звънец 60 19 24 0 6 Звънец 31,66 40,00 0,00 10,00
Изворник 184 76 75 29 2 Изворник 41,30 40,76 15,76 1,08
Искър 102 70 0 3 0 0 29 Искър 68,62 0,00 2,94 0,00 0,00 28,43
Калоян 266 238 25 0 0 Калоян 89,47 9,39 0,00 0,00
Караманите 309 152 95 0 57 Караманите 49,19 30,74 0,00 18,44
Кракра 14 14 0 0 0 0 0 Кракра 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Метличина 147 141 0 4 Метличина 95,91 0,00 2,72
Михалич 602 115 28 271 0 18 170 Михалич 19,10 4,65 45,01 0,00 2,99 28,23
Оборище 284 113 147 7 4 0 13 Оборище 39,78 51,76 2,46 1,40 0,00 4,57
Радан войвода 386 23 305 3 0 13 42 Радан войвода 5,95 79,01 0,77 0,00 3,36 10,88
Стефан Караджа 715 175 464 60 0 Стефан Караджа 24,47 64,89 8,39 0,00
Страхил 57 4 53 0 0 0 0 Страхил 7,01 92,98 0,00 0,00 0,00 0,00
Червенци 518 473 5 10 29 Червенци 91,31 0,96 1,93 5,59
Щипско 210 200 0 0 6 0 4 Щипско 95,23 0,00 0,00 2,85 0,00 1,90

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 10 052 100,00
Православие 4 006 39,85
Католицизъм 33 0,32
Протестантство 37 0,36
Ислям 1 885 18,75
Друго 7 0,06
Нямат 265 2,63
Не се самоопределят 925 9,20
Непоказано 2 894 28,79

ТранспортРедактиране

В източната част на общината, в т.ч. и през общинския център преминава участък от 20 km от трасето на жп линията ВарнаДобричКардам.

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,5 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)
  3. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране