Радово (дем Синтика)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радово.

Радово или Радево (на гръцки: Χαροπό, Харопо, катаревуса: Χαροπόν, Харопон, до 1927 Ράδοβον, Радовон[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 1432 жители (2001).

Радово
Χαροπό
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 181 m
Население 1432 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Серското поле, на южния вход на Рупелското дефиле и на около 4 километра северно от демовия център град Валовища (Сидирокастро).

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е по личното име Радо. Жителското име е ра̀довя̀нин, ра̀довя̀нка, ра̀довя̀не.[2]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Радово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Радово (Radovo) е посочено като село с 95 домакинства и 300 жители българи.[3]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Радово, един час на СЗ от Валовища. Камениста почва и баири. Главното занятие на жителите състои в направата на каменни мелнички, които се разпращат дори в Драмско. Малко жители и земледелци. Гръцка църква; в училището, което спохождат 20 ученика, учат по някоя книга и български. 50 къщи само българе.[4]

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов към 1900 година Радево брои 400 жители, всичките българи християни.[5]

Цялото население на Радово е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Радово (Radovo) се състои от 560 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Радово попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Харопон, в превод Радостно, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Радово
  •   Георги Симеонов, български революционер от ВМОРО, воденски селски войвода през Илинденско-Преображенското въстание[7]
  •   Димитри Авгенаки, български революционер, участник във Филики Етерия, прехвърлил се след разгрома на въстанието в Молдова в 1821 година отвъд Прут в Русия. В документ на задържалите го руски власти пише за него: „Българин, турски поданик от село Радово, намиращо се около град Демир. Преди 34 години пристигнал във влашкото градче Плоещ. Занимавал се с правенето на самари. През април месец се присъединил към етеристите. В Русия не е бил. Постоянно местожителство има в своето отечество.“[8]
  •   Иван Радовски (1905 – 1978), български революционер, деец и терорист на ВМРО
  •   Лазар Кунгалов (1884 – 1970), български революционер,деец и войвода на ВМОРО и ВМРО
  •   Тома Радовски (1862 – 1957), български революционер, деец и районен войвода на ВМОРО и ВМРО
  •   Христо Радовски (1903 – 1980), български революционер, член и деец на ВМРО
  •   Марко Радовски (1908 – 1984), български революционер, деец и четник на ВМРО

БележкиРедактиране

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράδοβον - Χαροπόν
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 181.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 136-137.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 852.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 150.
  8. Тодоров, Николай. Балкански измерения на Гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 182.