Отваря главното меню

Радомирският отряд (известен също като Брезнишки отряд и Отряд на капитан Кисов) е българско военно формирование, формирано по време на Сръбско-българската война (1885).

Радомирски отряд
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1885 г.
Държава България
Размер 1949
Битки/войни Бой при Брезник и Пиротско сражение от Сръбско-българската война
Командири
капитан Стефан Кисов

Съдържание

ФормиранеРедактиране

Отрядът е формиран на 4 ноември 1885 г. с цел забавяне на Моравската дивизия при обхода на левия фланг на Сливнишката позиция, по време на сражението при Сливница.

За командир на отряда е назначен капитан Стефан Кисов.

СъставРедактиране

формирование численост
1-ва дружина от 2-ри струмски полк 216
2-ра дружина от 2-ри струмски полк 339
11-та, 13-та, 14-та, 15-та и 16-та рота от 3-ти бдински полк 850
Радомирска опълченска дружина 400
Конни жандарми 24
Доброволческа чета на Ильо войвода 120
Общо: 1949

Боен пътРедактиране

На 5 ноември 1885 година отрядът получава заповед от началник-щаба на армията за настъпление през Брезник към десния фланг на сърбите на Сливница. Петте роти от Бдинския полк се укрепват при Батановци, а останалите части тръгват от Радомир в 5:30 ч. следобед. Кисов оставя опълченците и доброволците да преспят в Батановци и да изчакат останалите опълченци и доброволци от Радомир. Струмските дружини и бдинските роти заминават вечерта към 11 часа и нощуват при Ярджиловци, на десният бряг на река Конска.

Там командирът на отряда узнава, че Моравската дивизия е пристигнала в Брезник. Донася веднага на началник-щаба на армията за това и началникът на щаба на армията заповядва да се настъпи предпазливо.

На 6 ноември 1885 г. в 8:30 ч. сутринта пристигат доброволците и опълченците, като заедно с четата на Ильо войвода пристигат и конна доброволческа чета. Кисов извършва усилено разузнаване на района. Скоро след това получава заповед от началник-щаба на армията да заеме Брезник и да удържи противника, като в случай, че противникът е заминал за Сливница, да го нападне в тил с цел да го задържи. Заповедта на началник-щаба на войската капитан Рачо Петров е да се употребят всички сили и средства, като на всяка цена се задържи противникът, дори и това да означава да се пожертва целият отряд.

Кисов предава заповедта на началниците на отделните подразделения и издава заповед за атака и превземане на Брезник. Последвалият бой на височините южно от града завършва с пълен разгром на Радомирския отряд, който губи ¾ от състава си[1].

БележкиРедактиране

  1. История на Сръбско-българската война 1885 год.. София, Държавна печатница, 1925., стр. 448-456

ИзточнициРедактиране

  • Фичев, И., „Критическо изучаване Сръбско-българската война през 1885 г.“, София, 1930, ВИС
  • Венедиков, Й., „История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година“, София, 1985, Издателство на Отечествения фронт
Отряди през Сръбско-българската война (1885)
Айтоски отрядБургаски отрядДолноневляснки отрядИзворски отрядКулски отрядЛетящ отрядПещерски партизански отрядРадомирски отрядСеверен отрядСмиловски отрядСмолчански партизански отрядСтраничен отрядТрънски отрядТърново-Сейменски отрядХасковски партизански отрядЦарибродски отрядЯмболски отряд