Ярджиловци

село в област Перник, България

Ярджиловци е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

Ярджиловци
Общи данни
Население965 души[1] (15 септември 2022 г.)
59,8 души/km²
Землище16,143 km²
Надм. височина685 m
Пощ. код2355
Тел. код07719
МПС кодРК
ЕКАТТЕ87480
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Перник
Станислав Владимиров
(Движение за просперитет на Перник)
Кметство
   кмет
Росица Лазарова (ВМРО)

География редактиране

Намира се на 10 километра западно от Перник по пътя през Батановци за Брезник. Селото е разделено на две части – основната на западния бряг на Конска (Граовската) река и по-малката наименована Кръстина махала, която е най-старата част и в нея е църквата и гробището. Основната част на селото е в североизточното подножие на планината Черна гора (Църна гора) висока 1129 метра, с най-висок връх Тумба.

От селото се вижда добре находящият се на около 500 метра от Тумба връх Китка – 1118 метра, до който се стига с ходене за 2 часа. На този връх има останки от средновековно крепостно съоръжение. От него се спускат радиално поне десетина дола, водата в които обикновено през лятото пресъхва. През останалото време на годината те пълнят два язовира находящи се над селото. Наречени са съответно от местните „стар“ и „нов“. По-новият е по-голям и се нарича „Осломе“, на името на селце, върху което е бил построен. Осломе е едно от трите съставните селища, от които преди повече от 300 години е било създадено днешното Ярджиловци. Населяващите околните села селяни му викат още „Китай“ поради многолюдността му в миналото.

Сравнително ниската, обширна и полегата планина Църна гора в чието подножие е разположено селото предоставя почти неограничени възможности за развъждане на дребен и едър добитък. Равнината около река Конска и заравнените била на хълмовете около селото дават добра възможност за земеделие, включително и поливно. Вдясно от пътя между селото и язовир Осломе има тракийска могила с диаметър около 70 метра и висока около 5 – 7 метра, което говори за добро благосъстояние на населяващите местността Граово още преди Христа. Ярджиловци е в центъра на областта Граово и може би е най-типично село от този регион.

История редактиране

За най-старата история няма данни, но се предполага, че датира от Xll-XIII в. Открити са две надгробни могили (вероятно тракийски) и женска глинена фигура – идол, намерена при една от могилите, а също и останки от римски водопровод.

В средата на XV век (според турски документи) Ярджиловци е било хас (владение на бейлербей) с 25 домакинства и 4 ергени. Доканджии (соколари) на пашата били 10 души. Още в началото на XVII в. в селото имало 4 войника. Не били малко и джелепкешаните, които отглеждали овци за султанския двор.

В турско време, близо до пътя бил направен хан с яхъри за коне и турски обози спирали да пренощуват. Хората били яхърджии, ярджии, от където по всяка вероятност произлиза и името на селото. Легенда разказва, че някога през този път преминали керванджии, сред тях били Кръстан, Витан, Богдан и Пауна. Харесало им мястото. Най-възрастният брат – Кръстан останал тук и основал Кръстановота селище, наречено по-късно Кръстина махала. Сестра му Пауна се заселила в сегашната Паункова махала, близо до реката. Богдан продължил по поречието на реката и се заселил в селище наречено по-късно Богданов дол. Най-малкият бил добър зидар. Той тръгнал в друга посокаи се заселил в днишното село Зидарци. Витон основал село Витановци.

Писмени данни за селото има от 1721 и 1798 г. В картата на Хохщетер то е отбелязано с името Yerdilovci. А в турски извори за българската история стр.58 се среща записано името Yardurootche (ярджиловче), както и наименованието Арджеловци-XXI в.

Още през 1849 г. в с. Ярджиловци се създава килийното училище. Това потвърждават данните от Регистъра на Княжество България от 1885 – 1886 г. училището се намирало в сегашната Кръстина махала, където по това време имало около 70 къщи.

Основната част на селото е в североизточното подножие на планината Черна гора (Църна гора) висока 1129 метра – връх Тумба. От селото се вижда добре находящия се на около 500 метра от тумба връх Китка – 1118 метра, до който се стига с ходене за 2 часа. На този връх има останки от средновековно крепостно съоръжение. От него се спускат радиално поне десетина дола, водата в които обикновено през лятото пресъхва.

Днес селото наброява около 1200 постоянно живущи жители, през летния сезон достигат 2000. в центъра на селото се намират трите административни сгради на селото. Най-голямата и в бяло оцветена е тази на училището. В съседство са кметството и читалището. На около километър от селото в две различни посоки се намират язовирите „Раец“ и „Осломе“. Наречени съответно на местностите „стар“ и „нов“. По-новият е по-голям и се нарича „Осломе“, на името на селце върху което е бил построен. Осломе е едно от трите съставни селища, от които преди повече от 400 години е било създадено днешното Ярджиловци. В близост до язовира през 2001 г. е направена първата копка за изграждането на параклис „Св. Николай Летни“. Параклисът е изграден по инициатива на младежи, кмета на селото Григор Христов, доброволният труд на жителите на Ярджиловци и дарения. Причина за построяването му е голямата смъртност на млади хора от селото. И оттогава насам всяка година на 9 май се прави курбан за здраве. Двата язовира се използват за напояване, разходки, пикници, палаткови лагери, водни спортове и най-вече риболов. В селото има изградена добра транспортна мрежа.

Селото е било основано преди повече от 300 години на сегашното му място, като за целта турците събрали пръснатото на три паланки население от околностите му. Едни от най-старите фамилии основатели на селото са Карини, а също така и Боцини, чийто родоначалник се е казвал „Боце“. Друга известна фамилия, която е живяла на мястото при създаването на селото е Чакрини. Малко преди създаването на селото родоначалника на последната със звучното име Чакра се е преселил заедно с децата си от село Църна трава намиращо се около 20 – 30 км навътре от сегашната граница в територията на Сърбия.

По турско време в селото не е успял да се засели нито един турчин или циганин. Имало опит да бъде установен, като постоянен жител в това българско село, назначен за поляк турчин. Легендата говори, че ярджиловчани го удавили в реката, като представили смъртта му пред властта за нещастен случай. Опитите на това място да се заселят цигани е бил осуетяван с обикновен пердах, за който все още носят спомен някои по-стари представители на малцинството, дошли да търгуват на ярджиловския събор. В землището на селото в края на владичеството е било създадено черкезко селище, но обитателите му са били изгонени през времето на така нареченото „шопско въстание“ по време на Освободителната война и повече никога не са се върнали.

Население редактиране

Ярджиловци е в центъра на областта Граово.

Религии редактиране

 
Църквата „Свети Николай Мирликийски“
  • Източно православие

Църквата няма постоянен свещеник.

 
Църквата - лято 2023

Обществени институции редактиране

  • Кметство, училище, читалище

Културни и природни забележителности редактиране

 
Паметникът на падналите през войните жители на селото

Селото е сравнително голямо (около 800 жилищни имота) и все още пълнокръвно. Има действащо училище, което се намира в основната му част. От него са излезли през април 1944 година 17 души партизани наведнъж. 11 от тях не са се върнали след 9 септември. В тяхна памет е построен паметник костница в „Кръстината махала“ на кръстопътя между шосето Перник-Брезник и идващото от основната част на селото шосе, което продължава за село Витановци. Насреща е църквата „Свети Николай Мирликийски“.

Вдясно от пътя между селото и язовир Осломе има тракийска могила с диаметър около 70 метра и висока около 5 – 7 метра, което говори за добро благосъстояние на населяващите местността Граово още преди Христа.

Редовни събития редактиране

  • На 28 август всяка година („Успение Богородично“ по Юлианския календар) в селото се провежда събор. Официалното тържество по повод на събора, незнайно защо се провежда обаче вечерта на 27 август.

Старите хора от селото свидетелстват, че дълги години съборът се е празнувал в Кръстина махала. Това е мястото, на което селището е възникнало – там са били сградите на кметството, училището, черквата. Там е кипял усиленият обществен живот. Тъй като този бряг на река Конска, където е бил центърът на селото, е по-нисък, хората са търсели начин да се спасят от разливите ѝ. Едно от предположенията е, че именно затова жителите са се заселили на другия – по-високия бряг на реката. Селото се разраствало, за да бъде и до днес едно от най-големите села в Пернишка община.

През 70-те години на ХХ век в Долната махала са изградени новите административни и обществени сгради. Едно до друго са училището, читалището, кметството. Това обособява и новия център на с. Ярджиловци. Традиционният събор започва да се чества пред сградата на читалище „Христо Ботев“.

Според отколешната традиция на 28 август в селото се събират роднини и близки около богати, специално приготвени за този празник трапези. Една седмица преди този ден се прави голямо почистване на къщите и дворовете, кипи усилена подготовка за събора и посрещането на неговите гости. Вероятно в миналото дините са били неизменна част от трапезите.

  • Сурвакарски празници 13 – 14 януари

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране