Конска река е река в Южна България, област Перник, общини Брезник и Перник, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 36 km.

Конска река
42.8231° с. ш. 22.7894° и. д.
42.6006° с. ш. 22.9467° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Перник
Община Брезник
Община Перник
Дължина36 km
Водосб. басейн375 km²
Отток1,30 m³/s
Начало
МястоЗавалска планина,
южно от връх Китка
Координати42°49′23.15″ с. ш. 22°47′21.84″ и. д. / 42.8231° с. ш. 22.7894° и. д.
Надм. височина1080 m
Устие
Мястодесен приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати42°36′02.16″ с. ш. 22°56′48.12″ и. д. / 42.6006° с. ш. 22.9467° и. д.
Надм. височина656 m

Конска река извира под името Кощанска река на 1080 m н.в. от Завалска планина, на 1 km южно от най-високия ѝ връх Китка (1181 m). Тече в посока юг-югоизток в плитка и слабо залесена долина през историко-географската област Граово. При село Видрица навлиза в Брезнишкото поле, където долината ѝ се разширява и напълно обезлесява. Тук приема и най-големите си притоци – Брезнишка река, Селска река (Ноевска река) и Мещичка река. Влива се отдясно в река Струма, на 656 m н.в. в северозападния край на град Батановци.

Площта на водосборния басейн на реката е 375 km2, което представлява 2,17% от водосборния басейн на река Струма. Реката събира водата от Брезнишкото поле и ограждащите го планини Завалска, Вискяр, Любаш и Черна гора. Във водосборния басейн на Конска река се намира най-северната точка от целия водосборен басейн на река Струма, северно от село Завала.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Джурин дол
  • ← Мала река
  • ← Топли дол
  • → Брезнишка река
  • ← Селска река (Ноевска река)
  • → Мещицка река (най-голям приток)

Среден годишен отток в устието 1,30 m3/s с максимум през март и минимум – септември. В края на лятото средната и ширина пада до около метър и може да бъде прескочена без сериозно усилие, но никога не пресъхва.

По течението на реката са разположени 9 населени места, в т.ч 1 град и 8 села:

Конска може да бъде учудващо пълноводна при порои и бързо снеготопене и в миналото се е разливала многократно до степен на бедствие. Сега е озаптена до голяма степен от направените през 70 те години на ХХ век на притоците ѝ малки язовири, при селата Красава, Гърло, Сопица, Бегуновци, Мещица и два при село Ярджиловци. Малко след Билинския манастир водите на реката се хващат и откарват в язовир Красава при село Красава, откъдето се насочват за водоснабдяване на град Брезник.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 258.