Отваря главното меню

Бостън (на английски: Boston class cruisers) са два преоборудвани със зенитно-ракетен комплекс „Териер“ тежки крайцера от типа „Балтимор“ на ВМС на САЩ. Корабите от този тип стават първите в света ракетни крайцери.

Ракетни крайцери тип „Бостън“
Boston class cruiser
USS Canberra (CAG-2) underway at sea on 9 January 1961 (KN-1526).jpg
Ракетният крайцер „Канбера“, 1961 г.
Флаг Съединени американски щати Съединени американски щати
Клас и тип Ракетни крайцери от типа „Бостън“
Производител Fore River Shipyard в Куинси (Масачузетс), САЩ.
Живот
Заложен 30 юни 1941 г.
Спуснат на вода 26 август 1942 г.
Влиза в строй 30 юни 1943 г.
1 ноември 1955 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 202,4/205,26 m
Ширина 21,26 m
Газене 8,8 m
Задвижване 4 парни турбини General Electric;
4 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
120 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61 km/h)
Водоизместимост 13 600 t (стандартна)
17 500 t (пълна)[1]
Броня пояс: 152 – 102 mm;
траверси: 152 – 127 mm;
погреби: 76 – 51 mm;
палуба: 65 mm;
барбети: 160 – 152 mm;
кули: 203 – 95 mm;
бойна рубка: 165 mm
Екипаж 1700 души
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход (проектна)
7 900 морски мили при 15 възела ход (фактическа)
Въоръжение
Артилерия CA-69:
3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 127 mm;
CAG-1:
2x3 203 mm;
5x2 127 mm
6x2 76 mm
Ракети 2x2 ПУ за ЗРК „Териер“
Ракетни крайцери тип „Бостън“
Boston class cruiser
в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Кърмовата част на крайцера „Бостън“ с пусковите установки на ЗРК „Териер“, 1959 г.
 
ПУ за ЗРК „Териер“ на крайцера „Бостън“

C появата след края на Втората световна война на новите средства за поразяване на корабите (скоростни реактивни самолети, крилати ракети) възниква насъщна необходимост от разработката на корабно зенитно ракетно оръжие. Стволната зенитна артилерия не може вече уверено да се справя със скоростните реактивни машини, чиято скорост вече се приближава до скоростта на звука.

След отказа от морално остарелият ЗРК Lark, разработван от 1944 г., ВМФ на САЩ в рамките на програмата „Bumblebee“ разработва редица нови видове управляемо зенитно оръжие, пръв от които става ЗРК със среден радиус на действие RIM-2 Terrier.

Макар че инженерите считат, че за базирането на ракетите са нужни специализирани кораби, ВМФ на САЩ решава първоначално да се ограничи с преустройството на вече налични единици. Причината за това е основно икономическа, флота на САЩ след войната е най-големият и най-силния в света, и Конгреса отказва да финансира построяването на нови големи единици като в същото време болшинството от наличните са спуснати от стапела съвесем скоро. В резултат на това, е решено да се използват за преправяне наличните в добро техническо състояние многобройни тежки крайцери от типа „Балтимор“, много от които са поставени в резерва веднага след войната. [2]

МодернизацияРедактиране

Първите кораби, на които са поставени ЗРК „Териер“, са тежките крайцеи от типа „Балтимор“ – CA-69 „Бостън“ и CA-70 „Канбера“. След преоборудването те получават номерата CAG-1 и CAG-2 и стават първите в света ракетни крайцери.

И двата кораба са извадени от резерва и поставени за модернизация през 1952 г. Първоначалният проект предвижда пълна промяна на корабите с демонтаж на цялата артилерия на главния калибър, но с цел снижаване на техническия риск е решено да се ограничат със замяната само на кърмовото въоръжение.

В хода на модернизацията, кърмовата кула на 203 mm оръдия, включая бронираните барбети, а също сдвоената кърмова 127 mm/38 артустановка са демонтирани. На тяхно място инженерите от ВМФ на САЩ монтират две двубалочни пускови установки Mk-4 за ЗРК „Териер“.

Пред пусковите установки, на надстройката на кораба, са монтирани на конични тръбни опори два радара за насочване на ракетите. На CAG-1 това са Mark 25 Mod 7, на CAG-2 вместо тях стоят по-новите SPQ-5. Наведението на ракетите се основава на принципа "оседлан лъч", т.е. ракетата се движи към разчетната точка на прихващане по линия, описвана от въртящ се тесен лъч на радара. В резултат на това, крайцера може едновременно да обстрелва не повече от две цели. Монтажа на двете пускови установки е обусловен главно с желанието да се повиши скорострелността (всяка установка се презарежда за 30 секунди, поставянето на две позволява да се намали промеждутъка между залповете до 15 секунди), и да се подсигури възможност да се стреля с двуракетни залпове.

На решетчатата фокмачта е поставен радара за наблюдение AN/SPS-8, а на новата монолитна гротмачта – радара за целеуказание CXRX в полусферичен кълпак. За времето на кариерата, радарното оборудване на двата кораба нееднократно е преустройвано.

Носовата част на корабите с нейните 203-милиметрови и 127 mm/38 артустановки остава практически неизменна. Само са проведени тези преправки, които са необходими за разполагането на електронното оборудване на зенитно-ракетния комплекс.

Като допълнително въоръжение на корабите са монтирани допълнително 6 сдвоени 76 mm/50 зенитни автоматични оръдия.

СлужбаРедактиране

Име Номер на борда Корабостроителница Поръчан Заложен Спуснат В строй Списан
Boston CA-69
CAG-1
CA-69
Bethlehem Steel, Quincy
N.Y. Shipbuilding, Camden
01.07.1940
04.12.1951
30.06.1941 26.08.1942 30.06.1943
01.11.1955
05.1968
12.03.1946

05.05.1970
Canberra CA-70
CAG-2
CA-70
Bethlehem Steel, Quincy
N.Y. Shipbuilding, Camden
01.07.1940
28 януари 1952
03.09.1941 19.04.1943 14.10.1943
01.06.1956
01.05.1968
07.03.1947

02.02.1970

Первата част за всеки кораб са данни от живота като тежък крайцер.

Втората част като преоборудван в ракетен крайцер.

Третата част – рекласификация в тежък крайцер. Рекласификацията не е съпроводена с модернизация и изваждането на кораба от състава на флота.

КариераРедактиране

Двата кораба влизат в строй в периода 1955 – 1956 г. Първоначално, те основно се разглеждат като експериментални единици. „Бостън“ провежда по-голямата част от своята кариера в състава на Средиземноморския Флот. „Канбера“ извършва през 1960 г. околосветско плаване с цел демонстрация на техническите възможности на ВМФ на САЩ на широката публика в съюзните им страни.

Двата кораба участват във Виетнамската Война. Поради това, че техните зенитни комплекси вече се смятат за остарели, корабите основно са привличани към задачи за артилерийска поддръжка на войските със своите 203-милиметрови и 127/38 mm артустановки. През май 1968 г. и двата кораба са переименувани от CAG обратно на CA, т.е. тежки крайцери (макар тяхното зенитно въоръжение да не е демонтирано). Двата са извадени в резерва през 1970 г., и списани за скрап към 1978 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Тук и нататък тактико-техническите характеристики са по книгата James Charles Fahey. The ships and aircraft of the United States fleet, 1958. 7th ed.. ISBN 0870216465, 9780870216466..
  2. Целия материал в дадения раздел, освен абзаците, където източника е специално указан е взет от книгата Philip Sims, Michael Bosworth, Chris Cable, Howard Fireman. Historical Review of Cruiser Characteristics, Roles and Missions. SFAC Report Number 9030-04-C1.

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Бостон““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.