Раяновци (област Видин)
За другото българско село вижте Раяновци (Софийска област).
Рая̀новци е село в Северозападна България. То се намира в община Белоградчик, област Видин.
| Раяновци | |
|---|---|
  Раяновци  Раяновци | |
| Общи данни | |
| Население | 68 души[1] (15 септември 2022 г.) 1,42 души/km² |
| Землище | 48,151 km² |
| Надм. височина | 349 m |
| Пощ. код | 3935 |
| Тел. код | 09329 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 62339 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Белоградчик Борис Николов (БСП, ДПС) |
ГеографияРедактиране
Село Раяновци се намира в планински район, на брега на река Арчар. Известно е с множеството си извори с лековита вода. В близост има язовир.
ИсторияРедактиране
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е построена в 1883 година от майстор Димо Македонеца. В двора ѝ се намира голям оброчен кръст. Иконите в храма са дело на дебърския майстор Аврам Дичов.[2]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Сталин“ по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. По това време 1 семейство (6 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим. През март 1951 година горянска група напада граничното поделение в селото, един войник е убит.[3][4]
Културни и природни забележителностиРедактиране
- Римско кале
Редовни събитияРедактиране
- Събор на 24 май.
ЛичностиРедактиране
- проф. Цветан Желязков – преподавател в Националната спортна академия ([1])
- Младен Нинков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[5]
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 189.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 206, 232 – 234.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31