Белоградчик (община)
Община Белоградчик се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Административният център е град Белоградчик.
Белоградчик (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Видин |
Площ | 410.67 km² |
Население | 6 755 души |
Адм. център | Белоградчик |
Брой селища | 18 |
Сайт | belogradchik.egov.bg |
Управление | |
Кмет | Боян Минков (БСП – Обединена левица; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Белоградчик (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в югозападната част на Област Видин. С площта си от 410,665 km2 заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 13,45% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Макреш;
- на североизток – община Димово;
- на югоизток – община Чупрене;
- на запад – Република Сърбия.
Релеф, води, природни забележителности
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западна Стара планина и Западния Предбалкан.
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят източните разклонения на Светиниколска планина, която обхваща югозападната част на общината. В най-южната ѝ част, където се събират границите на община Белоградчик, община Чупрене и Република Сърбия се издига първенецът на планината връх Хайдушки камък (1721 m).
Останалата част на общината се заема от нископланинските и хълмисти части на Западния Предбалкан. Най-на запад, северно и западно от долината на Салашка река (десен приток на река Арчар) и по границата с Република Сърбия се издигат югоизточните разклонения на планината Бабин нос с връх Велков чукар (949 m). Западно и югозападно от град Белоградчик, между Салашка и Стакевска река (десен приток на Лом) и югоизточно от последната се простират северозападните части на предбалканския рид Ведерник с едноименния връх Ведерник (1124 m). Източно от общинския център, в посока север-юг се намират западните склонове на друг предбалкански рид Венеца – връх Кърнева ливада (904 m). Тук в него, южно и югозападно от Белоградчик се намират и прочутите Белоградчишки скали. В най-северната част на общината, южно от язовир „Рабиша“ се издига уединеното възвишение Рабишка могила (връх Магура 461 m), явяващо се най-северно разклонение на Западния Предбалкан.
Северозападно от Рабишка могила и североизточно от склоновете на планината Бабин нос най-северните части на общината попадат в южната част на Западната Дунавска равнина, като тук, източно от с. Рабиша, в долината на р. Арчар се намира най-ниската точка на общината – 183 m н.в.
Води
редактиранеЦялата територия на общината попада в два водосборни басейна. Северната част се отводнява от горното течение на р. Арчар (десен приток на Дунав) и десният ѝ приток Салашка река (цялото течение на реката е в пределите на общината). През южната част на общината преминава цялото течение на Стакевска река (ляв приток на река Лом). В най-северната част на общината, северно от възвишението Рабишка могила, по границата с община Макреш се намира езерото Рабиша, което изкуствено е превърнато в язовир.
Природни забележителности
редактиранеЮжно и югозападно от град Белоградчик, предбалканския рид Венеца се намират прочутите Белоградчишки скали. Освен тях югозападно от града има още множество причудливи скални фигури, обект на туризъм и алпинизъм. Такива интересни скални фигури се намират и в северозападната част на рида Ведерник, източно от село Салаш. В изолираното възвишение Рабишка могила се намира друг природен феномен – пещерата Магура.
Население
редактиранеНаселени места
редактиранеОбщината има 18 населени места с общо население 5049 жители според преброяването от 7 септември 2021 г.
Населено място | Преброяване (от септември 2021)[1] |
По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2024)[2] |
Площ (km²) |
Гъстота (д/km²) |
Надморска височина (м) |
---|---|---|---|---|---|
Белоградчик | 4080 | 4581 | 22,234 | 206.04 | 525 |
Боровица | 108 | 86 | 23,533 | 3.65 | 257 |
Вещица | 28 | 30 | 10,111 | 2.97 | 326 |
Върба | 12 | 11 | 7,982 | 1.38 | 309 |
Гранитово (Калугер) | 49 | 35 | 22,82 | 1.53 | 415 |
Граничак | 8 | 6 | 9,426 | 0.64 | 395 |
Дъбравка (Дубрава) | 51 | 50 | 16,92 | 2.96 | 417 |
Крачимир (Крачемир) | 5 | 11 | 25,811 | 0.43 | 476 |
Ошане | 47 | 39 | 19,215 | 2.03 | 360 |
Праужда | 17 | 33 | 23,892 | 1.38 | 500 |
Пролазница | 8 | 5 | 9,127 | 0.55 | 463 |
Рабиша | 242 | 244 | 24,391 | 10 | 224 |
Раяновци | 56 | 63 | 48,151 | 1.31 | 335 |
Салаш | 136 | 150 | 49,803 | 3.01 | 520 |
Сливовник | 9 | 6 | 6,546 | 0.92 | 321 |
Стакевци | 108 | 153 | 71,375 | 2.14 | 522 |
Струиндол | 10 | 14 | 9,973 | 1.4 | 388 |
Чифлик | 75 | 84 | 9,355 | 8.98 | 336 |
Общо за общината: | 5049 | 5601 | 410,665 | 13.64 | |
Населените места с кмет, са със зелен фон, а тези без кметство с жълт. |
Население (1934 – 2021)
редактиранеОбщина Белоградчик | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 14632 | 14513 | 13650 | 12862 | 12255 | 11072 | 9921 | 8217 | 6602 | 5049 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] [1] |
Население по възраст
редактиранеНаселение по възрастови групи към септември 2021 година [1] | ||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
5049 | 193 | 203 | 258 | 233 | 192 | 196 | 241 | 268 | 296 | 338 | 338 | 358 | 396 | 463 | 439 | 310 | 201 | 126 |
Етнически състав
редактиране
По етническа група от общо 6005 самоопределили се (към 2011 година)[3]:
Административно-териториални промени
редактиране- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Дубрава (Дъбравица) на с. Дъбравка;
- Указ № 131/обн. 14 март 1950 г. – преименува с. Калугер на с. Гранитово;
- указ № 519/обн. 26 декември 1961 г. – обединява селата Горни чифлик и Долни чифлик в едно населено място – с. Чифлик;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Крачемир на с. Крачимир.
Политика
редактиранеКмет на общината
редактиране- 1995 – Владимир Живков (Коалиция БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“, ПК „Екогласност“) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС).
- 1999 – Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП).
- 2003 – Емил Цанков („Всички за Белоградчик“) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим кандидат).
- 2004 – Изборът на Емил Цанков („Всички за Белоградчик“) е касиран през април.
- 2004 – Людмил Антов (независим кандидат) печели с 58% срещу Емил Цанков („Всички за Белоградчик“).
- 2007 – Емил Цанков (независим кандидат) печели на втори тур с 50,64% срещу Людмил Антов (БСП).
- 2011 – Борис Стефанов Николов (ПП Български социалдемократи) печели на първитур с 50,20% срещу Людмил Любенов Антов (БСП) с 49,80%.
- 2015 – Борис Стефанов Николов (Коалиция Продължаваме заедно - БСП, АБВ, Народен съюз) печели на втори тур с 66,83% срещу Ирена Венкова Иванова (РЗС) с 33,17%.
- 2019 – Борис Стефанов Николов (Местна коалиция БСП и ДПС) печели на втори тур с 61,30% срещу Александър Кольов Алексиев (НФСБ) с 35,94%.
- 2023 - Боян Минков Иванов (БСП за България) печели на втори тур с 54,13% срещу Борис Стефанов Николов (ПП-ДБ) с 43,90 %.
Общински съвет
редактиране- 2019
Партия или сдружение | 2019 | |
---|---|---|
Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи |
5 | |
Национален фронт за спасение на България | 3 | |
ГЕРБ | 3 | |
Воля | 2 |
- 2011
Партия или сдружение | 2011 | |
---|---|---|
ГЕРБ | 3 | |
Български социалдемократи | 3 | |
Българска социалистическа партия | 3 | |
Единение за Белоградчик | 2 | |
Единна народна партия | 1 | |
Всички за Община Белоградчик | 1 |
- 2007
Партия или сдружение | 2007 | |
---|---|---|
Българска социалистическа партия | 5 | |
Национално движение за стабилност и възход | 2 | |
Коалиция „Обновление“ – „Съюз на свободните демократи“, „Земеделски народен съюз“, „Демократи за силна българия“ | 2 | |
Коалиция „Разум, толерантност, справедливост“ – „Движение за права и свободи“, „Български земеделски народен съюз“, „Демократическа партия“ | 2 | |
Партия на либералната алтернатива и мира (ПЛАМ) | 2 |
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 83,2 km:
- участък от 26,5 km от Републикански път III-102 (от km 3,6 до km 30,1);
- последният участък от 20,1 km от Републикански път III-1102 (от km 28,8 до km 48,9);
- последният участък от 12 km от Републикански път III-1104 (от km 1,1 до km 13,1);
- последният участък от 24,6 km от Републикански път III-1401 (от km 18,7 до km 43,3).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-9. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-21. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-22. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиранеИзточници
редактиране- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.