Списък на узурпатори на властта в Римската империя

По-долу е посочен списък на узурпаторите на властта в Римската империя. В Източната римска империя, Византия, узурпирането на властта е толкова често явление, че думата Византия се превръща в пословична за интрига.

Използвани съкращения:

kPG, убит от Преторианска гвардия
kS, убит от своите войници
kB, убит в битка
e, екзекутиран
S, самоубийство
датите указват началото и края на царуването
произход на бунта е посочен, където е възможно
списъкът е завършен до издването на тетрархията в края на 3 век.

Узурпатори на императорския трон

Първа римска гражданска война по време на Империята: година на четиримата императори (69 от н.е.)

Галба – убит на 15 януари 69
Отон – самоубива се на 16 април 69
Вителий – убит на 22 декември 69
Веспасиан – умира от естествена смърт, докато е на власт

От 193 до тетрархията (кризата на третото столетие)

Септимий Север (193 – 211) в Рейн, умира на трона, основател на династията на Северите
Макрин (217 – e.218) в Сирия, бивш префект на преторианската гвардия
Максимин Трак (235 – kS.238) в Рейн, бивш центурион
Гордиан I and Гордиан II (238) в Африка, съответно самоубийство и смърт в битка
Филип I Араб (244 – kS.249) на Изток, бивш префект на преторианската гвардия
Деций (249 – kB.251) в Панония
Емилиан (kS.251) в Мизия
Валериан I (253 – e.260) в Рейн, екзекутиран от персите
Аврелиан (270 – kPG275)

Неуспешни узурпатори през 1 век

Списък на императорите, победени от управляващия суверен. Посочените години са годините, в които узурпират властта.

Тит: 79 – 81

Теренций Максим, в Азия, намира убежище при Артабан, водачът на партите, подобно на Нерон.

Домициан: 91 – 96

Луций Антоний Сатурнин (89), в Горна Германия, управител на провинция Горна Германия, идващите на помощ германи не успяват да пресечат размръзналия се Рейн, победен е от Авъл Буций Лапий Максим.

Неуспешни узурпатори през 2 век

Марк Аврелий: 161 – 180

Авидий Касий (175), в Египет и Сирия, римски наместник в Сирия, обявява себе си за император след слуха, че Марк Аврелий е починал и продължава своя бунт дори след като разбира, че всъщност Марк Аврелий е жив.

Септимий Север: 193 – 211

Песцений Нигер (193 – 194), в Египет, Азия и Сирия, римски наместник в Сирия, обявява себе си за император след смъртта на Пертинакс, армията му е разбита в битка, а той е убит докато бяга към Партия.
Клодий Албин (196 – 197), в Британия и Галия, римски наместик на провинция Британия, първоначално съюзник на Септимий Север до момента, в който Песцений Нигер е убит, самият той умира в битката при Лугдунум.

Неуспешни узурпатори през 3 век

Елагабал: 218 – 222

Гелий Максим (219), в Сирия, екзекутиран, офицер от IV Скитски Легион
Вер (късно през 219), в Сирия, екзекутиран, командир на III Галски легион
Ураний Антонин (ок. 221), под въпрос е съществуването му, както и датиране; източници посочват 253
Селевк (след 221). Може би това е Юлий Антоний Селевк, управител в Мизия или Флавий Вителий Селевк, консул през 221

Александър Север: 222 – 235

Салустий (ок. 227), в Рим, издигнат до цезар от Александър, екзекутиран за опит за убийство, префект на преторианската гвардия
Таврин (S. неясна дата), на изток, самоубийство в Ефрат

Максимин Трак: 235 – 238

Магн (235), заповядва на някои от войниците на Максимин да разрушат моста, който позволява на императора да премине Рейн, бивш консул
Квартин (235), на Изток, поддържан от войниците, лоялни към бившия император Александър Север

Гордиан III: 238 – 244

Сабиниан (240), в Африка, управител на провинция

Филип I Араб: 244 – 249

Йотапиан (kS.248), на изток
Пакациан (kS.248), на Дунавската граница, убит от войниците си
Силбаннак в Рейн, възможно е да не е съществувал
Спонсиан в Мизия, възможно е да не е съществувал

Деций: 249 – 251

Приск (249 – k?252) на изток, Филип I Араб
Юлий Валент Лициниан (250) в Рим, екзекутиран

Галиен: 253 – 268

Инген (260) в Панония, самоубийство, бивш управител на провинция
Макриан Старши, Макриан Младши и Квиет (септември 260 – есента на 261) на изток, всички убити от техните собствени войници при различни обстоятелства
Регалиан (260) в Панония, управлява със своята жена
Балиста (есента на 261, е.) на изток, бивш преториански префект
Пизон (kS.261) в Ахея, същестуването му е под въпрос
Валенс (k.261) в Ахея, убит от Макрин, бивш управител
Мемор (e.261) в Египет
Мусий Емилиан (261 – пролетта на 262, е.) в Египет
Императори на империята на галите
Предполагаеми узурпатори:
- Целс
- Сатурнин (253 – 268)
- Требелиан

Клавдий II: 268 – 270

Цензорин (269 – kS.270), почти със сигуност несъществувал; има сведения само в Historia Augusta^[1], но няма никакви други литературни, епиграфски или нумизматични доказателства

Аврелиан: 270 – 275

Домициан (270 – 271)
Фелисим (k.271) в Рим, началник на фиска при Аврелиан
Септимий (kS.271) в Далмация
Урбан (271), възможно е да не е съществувал
Фирм (k.273) в Египет, възможно е да не е съществувал

Проб: 276 – 282

Кар, Карин, Нумериан: 282 – 284

Юлиан от Панония

Диоклетиан: 284 – 305

Неуспешни узурпатори през 4 и 5 век

Максимиан (306-308, e.310) срещу Север II и Галерий, по-късно срещу Константин I
Калоцер (e.333/334) срещу Константин I
Домиций Александър (308 – e.311) срещу Максенций
Магненций и Деценций (350 – 353) срещу Константин II
Ветранион (350) срещу Константин II
Непоциан (350) срещу Константин II
Клавдий Силван (355) срещу Константин II
Прокопий (366) срещу Валентиниан I
Фирм (372 – 375) срещу Валентиниан I
Магн Максим (383 – 388) и Флавий Виктор (384 – 388) срещу Грациан, Валентиниан II и Теодосий I
Евгений (392 – e.394) срещу Теодосий I

Флавий Хонорий: 395 – 423

Приск Атал: 409, 414 – 415
Максим: 409 – 411
Марк: 406 – 407
Грациан: 407
Константин III: 407 – 411
Констанс II: 407 – 411

Валентиниан III: 423 – 455

Йоан: 423 – 425

Неуспешни узурпатори след падането на Рим (476)

Бурдунел († e. 496), в долината на Ебро
Петер († e. 506), в долината на Ебро

Бележки

↑ Trig. Tyr. 33
↑ Barnes, The New Empire of Diocletian and Constantine (Cambridge: Harvard University Press), 10-12

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата List of Roman usurpers в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Trig. Tyr. 33

[2] Barnes, The New Empire of Diocletian and Constantine (Cambridge: Harvard University Press), 10-12

[1]

[2]