Ръ̀мби (изписване до 1945 година: Рѫмби; (или в местния долнопреспански диалект Ро̀би, на гръцки: Λαιμός, Лем̀ос, до 1926 година Ράμπη, Ръмби,[2] на албански: Rëmbi) е село в Република Гърция, център на дем Преспа, област Западна Македония.

Ръмби
Λαιμός
— село —
Църквата „Света Параскева“, 1896[1]
Църквата „Света Параскева“, 1896[1]
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1058 m
Население185 души (2011 г.)
Пощенски код530 77
Телефонен код23850 – 51
Ръмби в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 50 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Голямото Преспанско езеро. През селото минава Стара река (Палиорема), която извира от Пелистер и след 10 километра се влива в Преспанското езеро.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Сретение Господне“ в селото е от XVI век и е обявена за защитен паметник.[3] Храмът „Света Петка“ в Ръмби е от XIX век и е обявена за защитен паметник.[3]

В края на XIX век Ръмби е смесено българо-арнаутско село. Селото е чифлик, владение на бейове от Колония, които владеят и Асамати, Претор, Слимница и Наколец.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Рамна е посочено като село в каза Ресен с 48 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ръмби живеят 196 българи и 100 арнаути.[6] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 25 турски къщи.[8]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ръмби има 256 българи екзархисти и 156 албанци.[9] Българската църква „Св. Петка“ е построена през 1896 година върху основите на старата църква, а в околността на селото има руини на други църкви.[10]

Жителите на Ръмби участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и в Илинденското въстание. На 12 септември 1903 година селото е опожарено от османските войски. Убити са 6 души от селото.[11]

В ГърцияРедактиране

 
Паметник на загиналите жители на Ръмби в така наречената Македонска борба и във войните

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамби има 50 къщи славяни християни.[12] След 1924 година албанското население се изселва в Албания и в Ръмби са заселени 8 семейства или 27 души гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 23 бежански семейства с 99 души.[13]

В 1925 година в посока Медово е построена църквата „Свети Николай“.[1]

В 1926 година селото е прекръстено на Лемос, в превод шия, гърло.[14] Между войните около 100 души емигрират в България.

В 1937 - 1939 година в селото е издавано списанието „Авги“.[15]

През 1949 година 87 български семейства напускат селото – 43 се изселват в Югославия, а 44 – в другите социалистически страни и в селото са заселени 20 гръцки семейства от Епир. Така в Ръмби остават около 50 семейства от български произход.

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[16]

Преброявания
  • 1913 – 447 души
  • 1920 – 555 души
  • 1928 – 547 души
  • 1940 – 738 души
  • 1951 – 466 души
  • 1961 – 427 души
  • 1971 – 286 души
  • 1981 – 251 души
  • 1991 – 250 души
  • 2001 – 299 души
  • 2011 – 185 души

ЛичностиРедактиране

 
Паметник на Спиро Преспанчето в Ръмби
Родени в Ръмби
  •   Кольо Стефанов Казаков, български революционер от ВМОРО[17]
  •   Спиро Преспанчето (? – 1903, Спирос Параскеваидис), български харамия и революционер
Местен комитет на „Охрана“[18]
  •   Александър Костов - командир
  •   Иван Николов
  •   Методи Дяков
  •   Григор Балев
  •   Ставри Казаков
  •   Ставри Карафидов
Починали в Ръмби
  •   Фердинанд Доротоев (Доротеев) Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]

БележкиРедактиране

  1. а б Πλατύ. // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3734/79/20-2-1987 - ΦΕΚ 284/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 17 март 2015.
  4. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 528 - 530. (на албански)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170 – 171. (на френски)
  10. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 44.
  11. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  15. Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση. // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
  16. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  17. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3; а.е. 279, л. 76