Отваря главното меню

Ръмби (изписване до 1945 година Рѫмби; на гръцки: Λαιμός, Лем̀ос, до 1926 година Ράμπη, Ръмби[2], на албански: Rëmbi) е село в Република Гърция, център на дем Преспа, област Западна Македония с 299 жители (2001).

Ръмби
Λαιμός
— село —
Църквата „Света Параскева“, 1896[1]
Църквата „Света Параскева“, 1896[1]
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1058 m
Население 299 души (2001)
Пощенски код 530 77
Телефонен код 23850 – 51

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 50 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Голямото Преспанско езеро. През селото минава Стара река (Палиорема), която извира от Пелистер и след 10 километра се влива в Преспанското езеро.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Сретение Господне“ в селото е от XVI век и е обявена за защитен паметник.[3] Храмът „Света Петка“ в Ръмби е от XIX век и е обявена за защитен паметник.[3]

В края на XIX век Ръмби е смесено българо-арнаутско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Рамна е е посочено като село в каза Ресен с 48 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ръмби живеят 196 българи и 100 арнаути.[5] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ръмби има 256 българи екзархисти и 156 албанци.[7] Българската църква „Св. Петка“ е построена през 1896 година върху основите на старата църква, а в околността на селото има руини на други църкви.[8]

Жителите на Ръмби участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и в Илинденското въстание. На 12 септември 1903 година селото е опожарено от османските войски. Убити са 6 души от селото.[9]

В ГърцияРедактиране

 
Паметник на Спиро Преспанчето в Ръмби.

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. След 1924 година албанското население се изселва в Албания и в Ръмби са заселени 8 семейства или 27 души гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 23 бежански семейства с 99 души.[10]

В 1925 година в посока Медово е построена църквата „Свети Николай“.[1]

В 1926 година селото е прекръстено на Лемос, в превод шия, гърло.[11] Между войните около 100 души емигрират в България. През 1949 година 87 български семейства напускат селото – 43 се изселват в Югославия, а 44 – в другите социалистически страни и в селото са заселени 20 гръцки семейства от Епир. Така в Ръмби остават около 50 семейства от български произход.

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[12]

ПреброяванияРедактиране

  • 1913 – 447 души
  • 1920 – 555 души
  • 1928 – 547 души
  • 1940 – 738 души
  • 1951 – 466 души
  • 1961 – 427 души
  • 1971 – 286 души
  • 1981 – 251 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Ръмби
Починали в Ръмби
  •   Фердинанд Доротоев (Доротеев) Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Πλατύ. // Δήμος Πρεσπών. Посетен на 10 януари 2015.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ράμπη -- Λαιμός
  3. а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3734/79/20-2-1987 - ΦΕΚ 284/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 17 март 2015.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88 – 89.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
  6. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170 – 171.
  8. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на „The Macedonian Tribune“, Indianapolis, 1940, стр. 44.
  9. Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр. 16
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  12. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3; а.е. 279, л. 76