Уикипедия

Ръмби

Ръ̀мби (изписване до 1945 година: Рѫмби; (или в местния долнопреспански диалект Ро̀би, на гръцки: Λαιμός, Лем̀ос, до 1926 година Ράμπη, Ръмби,[2] на албански: Rëmbi) е село в Република Гърция, център на дем Преспа, област Западна Македония.

Ръмби
Λαιμός
— село —
Църквата „Света Параскева“, 1896[1]
Църквата „Света Параскева“, 1896[1]
Гърция
40.8364° с. ш. 21.1406° и. д.
Ръмби
Западна Македония
40.8364° с. ш. 21.1406° и. д.
Ръмби
Леринско
40.8364° с. ш. 21.1406° и. д.
Ръмби
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1058 m
Население171 души (2021 г.)
Пощенски код530 77
Телефонен код23850 – 51
Ръмби в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 50 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Голямото Преспанско езеро. През селото минава Стара река (Палиорема), която извира от Пелистер и след 10 километра се влива в Преспанското езеро.

История

редактиране

Античност

редактиране

В началото на 60-те години на XX век, по време на изграждането на път от Ръмби до Медово (Милионас), е открита цистов гроб, изграден от камък и облицован отвътре с тънки мраморни плочи, носещи следи от червен хоросан. Конкретният тип погребение, както и находките датират от раннохристиянския период, докато повърхностната идентификация на други подобни погребения в района свидетелства за наличието на обширен некропол.[3]

В Османската империя

редактиране

Църквата „Сретение Господне“ в селото е от XVI век и е обявена за защитен паметник.[4] Храмът „Света Петка“ в Ръмби е от XIX век и е обявена за защитен паметник.[4] На хълма Горица западно от селото е църквата „Свети Йоан Предтеча“.[5]

В края на XIX век Ръмби е смесено българо-арнаутско село. Селото е чифлик, владение на бейове от Колония, които владеят и Асамати, Претор, Слимница и Наколец.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Рамна е посочено като село в каза Ресен с 48 домакинства и 90 жители мюсюлмани и 58 българи.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ръмби живеят 196 българи и 100 арнаути.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ръмби е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[9]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 25 турски къщи.[11]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ръмби има 256 българи екзархисти и 156 албанци.[12] Българската църква „Св. Петка“ е построена през 1896 година върху основите на старата църква, а в околността на селото има руини на други църкви.[13]

Жителите на Ръмби участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу турската власт и в Илинденското въстание. На 12 септември 1903 година селото е опожарено от османските войски. Убити са 6 души от селото.[14]

В Гърция

редактиране
 
Паметник на загиналите жители на Ръмби в така наречената Македонска борба и във войните

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рамби има 50 къщи славяни християни.[15] След 1924 година албанското население се изселва в Албания и в Ръмби са заселени 8 семейства или 27 души гръцки бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 23 бежански семейства с 99 души.[16]

В 1925 година в посока Медово е построена църквата „Свети Николай“.[1]

В 1926 година селото е прекръстено на Лемос, в превод шия, гърло.[17] Между войните около 100 души емигрират в България.

В 1937 - 1939 година в селото е издавано списанието „Авги“.[18]

През 1949 година 87 български семейства напускат селото – 43 се изселват в Югославия, а 44 – в другите социалистически страни и в селото са заселени 20 гръцки семейства от Епир. Така в Ръмби остават около 50 семейства от български произход.

Според изследване от 1993 година селото е „славофонско-бежанско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Ръмби на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Слогои[20][21][22] Σλόγη Вурла Βούρλα[23]
Гьолина Γκιούλινα Нуфара Νούφαρα[23] местност на ЮЗ от Ръмби между Големото и Малкото Преспанско езеро[21]
Леската[24] Λέσκατα Фундукиес Φουντουκιές[23] връх в Баба на ЮИ от Ръмби (1233 m)[21]
Петковец[21] или Печкоец[25] или Петкинец[26] Πέτκοβετς Льопури Λιοπύρι[23] връх на ЮЗ от Медово и на СЗ от Щърково (960 m)[21]
Маркова нога[22] Μάρκοβα Νόγκα Амбелакия Άμπελάκια[23] връх на СЗ от Ръмби над брега на Преспанското езеро, гранична пирамида № 177 (872 m)[22]
Рамниците Ραμνίσιτε Воскотопи Βοσκοτόπι[23]
Серно[22] или Серло Σέρλο Села Σέλλα[23] гранична местност на С от Ръмби[22]
Горица[21][22] Γκορτσιά Άγ. Ίωάννου Агиос Йоанис Άγιος Ιωάννης[23] връх на З от Ръмби над Преспанското езеро (919 m)[21][22]
Преброявания
  • 1913 – 447 души
  • 1920 – 555 души
  • 1928 – 547 души
  • 1940 – 738 души
  • 1951 – 466 души
  • 1961 – 427 души
  • 1971 – 286 души
  • 1981 – 251 души
  • 1991 – 250 души
  • 2001 – 299 души
  • 2011 – 185 души

Личности

редактиране
 
Паметник на Спиро Преспанчето в Ръмби
Родени в Ръмби
  •   Арис Йоану (р. 1940), гръцки художник
  •   Кольо Стефанов Казаков, български революционер от ВМОРО[27]
  •   Спиро Преспанчето (? – 1903, Спирос Параскеваидис), български харамия и революционер
Местен комитет на „Охрана“[28]
  •   Александър Костов - командир
  •   Иван Николов
  •   Методи Дяков
  •   Григор Балев
  •   Ставри Казаков
  •   Ставри Карафидов
Починали в Ръмби
  •   Фердинанд Доротоев (Доротеев) Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[29]

Бележки

редактиране
  1. ↑ а б Πλατύ // Δήμος Πρεσπών. Архивиран от оригинала на 2015-01-10. Посетен на 10 януари 2015.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Παλαιοχριστιανικό νεκροταφείο // Visit Prespes. Посетен на 9 февруари 2025 г. (на гръцки)
  4. ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3734/79/20-2-1987 - ΦΕΚ 284/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-10-04. Посетен на 17 март 2015.
  5. ↑ Άγιος Ιωάννης Λαιμού // Visit Prespes. Посетен на 7 февруари 2025 г. (на гръцки)
  6. ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 528 - 530. (на албански)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  11. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170 – 171. (на френски)
  13. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 44.
  14. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Βλασίδης, Βλάσης. Το χθες, το σήμερα και το αύριο στην ενημέρωση // Κολιόπουλος, Ι. Σ., Ι. Μιχαηλίδης (επιμ.). Φλώρινα : πύλη των Βαλκανίων : Αξονική τομογραφία του νομού. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 2007. ISBN 9789607265814. σ. 342. (на гръцки)
  19. ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  20. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 398.
  21. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  22. ↑ а б в г д е ж Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  23. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  24. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 362.
  25. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 397-398.
  26. ↑ Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  27. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  28. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.
  29. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3; а.е. 279, л. 76
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ръмби&oldid=12511604“.