Отваря главното меню

Спиридон (Спиро) Параскевин или Преспанчето (на гръцки: Σπύρος Παρασκευαΐδης, Спирос Параскеваидис) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Според гръцката историография е гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Спиро Преспанчето
Σπύρος Παρασκευαΐδης
революционер
Паметник на Спиро Преспанчето в Ръмби
Паметник на Спиро Преспанчето в Ръмби

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Спиро Параскевин е роден в преспанското село Ръмби, тогава в Османската империя. През 1897 година се присъединява към харамийската чета на Коте Христов и става негов помощник. Четата се състои още от Лазар Чолаков и Насо Йорлев от Апоскеп, Нако от Шестеово, Лечо Настев от Церово и Васил Бекяров от Желево. Спиро Параскевин участва в елиминирането на турчина Тахир, албанеца Нури бей от Турие през 1898 година, бейовете Целио и Шабан Чауш край Буф през 1899 година и Кашми ага през 1900 година[1]. Коте Христов и Спиро Параскевин правят опит да се свържат с костурския митрополит Филарет Вафидис, но той отказва[2].

Между 1899 – май 1900 година четата на Коте Христов е част от ВМОРО, но след пристигането на Марко Лерински в района се отцепва.

Четата на Коте Христов е изпратена към България през октомври 1900 година, но между Баница и Горничево е направен опит да бъде елиминирана.[3] С Коте Христов са още Спиро Параскевин, Сотир Вельов от Крапешино[4], Иванчо и Георги Геков от Белица. Четата им прави неуспешен опит да се свърже и с новия костурски митрополит Атанасиос Капуралис и същевременно продължава да обикаля областта.[5]

През юли 1901 година Спирос Параскевин и Георги Геков убиват сина на Джамал бей от Корча край Турие. В резултат османските власти арестуват 16 души от селата Кономлади, Брезница и Бесвина. Заради това влизат в конфликт с Коте Христов и се присъединяват към четата на Атанас Петров от ВМОРО. Посрещнати са първо в Смърдеш[6]. Според гръцки източници Васил Чекаларов им издава нови смъртни присъди и те се завръщат в четата на Коте Христов[7]. Всъщност, прекарват известно време в четата на Васил Чекаларов през юни 1901 година[8].

След това водят няколко сражения срещу четите на ВМОРО до юни 1902 година[9][10].

През 1903 година Коте Христов се примирява с ръководството на ВМОРО, а четата му е помилвана от Лазар Поптрайков и Гоце Делчев и се включва в подготовката на Илинденско-преображенското въстание. Към 7 април 1903 година Спиро Параскевин е болен и се намира в четата на Васил Чекаларов[11]. Първо защитават прохода Бигла, заедно с четата на Ангел Андреев превземат Пъпли, но се изтеглят в Герман. На 25 юли 1903 четата на Коте Христов води сражение край Щърково[12], където Спиро Параскевин губи живота си[13].

БележкиРедактиране

  1. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 297 – 299
  2. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 302
  3. Спомени на Пандо Кляшев
  4. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 165
  5. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 301, 302
  6. Спомени на Пандо Кляшев
  7. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σελ. 306
  8. Васил Чекаларов, Дневник – 1903 г., ИК „Синева“ София, 2001, стр.19 – 21.
  9. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 312 – 313, 328
  10. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 313 – 315
  11. Васил Чекаларов, Дневник – 1903 г., ИК „Синева“ София, 2001, стр.215 – 216.
  12. Спомени на Ангел Андреев записани от Любомир Милетич – македонски литературен език
  13. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Εθνοτική Διαπάλη στη Μακεδονία (1894 – 1904), Η Μακεδονία στις παραμονές του Μακεδονικού Αγώνα, Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 321, 322