Савоя-Генуа
Савоя-Генуа (на италиански: Savoia-Genova) е кадетски клон на Савойския дом, създаден през 1831 г. от семейство Савоя-Каринян. Последният херцог на Генуа Евгений умира през 1996 г. Той има само една дъщеря и тъй като в Савойския дом титлите не се предават на жени (според Салическия закон), със смъртта му клонът изчезва. Главата на дома носи титлата „Херцог на Генуа“ и към него се обръщат с „Ваше кралско височество“.
| Савоя-Генуа | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна | Сардинско кралство Кралство Италия |
| Парентална династия | Савоя |
| Титли | Херцог на Генуа Принц на Удине Херцог на Пистоя Херцог на Бергамо Херцог на Анкона |
| Основател | Фердинанд Савойски |
| Последен владетел | Евгений Савойски-Генуезки |
| Основаване | 1831 |
| Разпадане | 1996 |
| Националност |  Италия |
| Савоя-Генуа в Общомедия | |
История
редактиранеФердинанд Савойски-Генуезки
редактиранеТитлата „Херцог на Генуа“ е дадена за първи път през 1815 г. на принц Карл Феликс Савойски, бъдещ крал на Сардиния, и на Карл Алберт след него. Родоначалникът на кадетския колон обаче е Фердинанд, син на Карл Алберт и Мария Тереза Хабсбург-Лотарингска: неговият баща му дава титлата Херцог на Генуа през 1831 г., веднага след като се възкачва на трона, за да направи така че да се почувстват генуезците по-свързани със Савойската династия, завладяла града им. Фердинанд е избран за крал на Сицилия на 10 юли 1848 г., но се отказва от трона, за да не попречи на плана за национално обединение. На следващата година, заедно с баща си Карл Алберт и брат си Виктор Емануил, той се бие в битката при Новара. Херцогът се жени за принцеса Мария Елизабет Саксонска (* 1830 † 1912) в Дрезден на 22 април 1850 г. От този брак са родени:[1]
- Маргарита Савойска-Генуезка (* 1851 † 1926), кралица на Италия.
- Томас Савойски-Генуезки (* 1854 † 1931), втори херцог на Генуа.
След смъртта на Фердинанд вдовицата му води затворен живот и на 4 октомври 1856 г. се омъжва повторно за майор Николо Рапало.[2] Елизабета получава съгласието за новия си брак от баща си Йохан Саксонски, но не е поисква това на Виктор Емануил II, който негодува и заплашва да я лиши от позицията ѝ в кралското семейство. Нещата обаче след това се уталожват и Виктор Емануил II прави Николо Рапало маркиз, като го назначава и за ръководител на Градската къща на херцогинята.
Томас Савойски-Генуезки
редактиранеПрез 1870 г. испанската корона е предложена на Томас. Тъй като той не е пълнолетен, решението се пада на майка му Елизабет, която отказва поради младата му възраст и несигурността на приключението.
Томас се жени в Нимфенбург на 14 април 1883 г. за принцеса Изабела Баварска (* 1863 † 1924), дъщеря на Адалберт Вилхелм Баварски и Амалия Филипина Бурбон-Испанска. От този брак са родени:[3]
- Фердинанд Савойски-Генуезки (* 1884 † 1963), принц на Удине, след това трети херцог на Генуа
- Филиберт Савойски-Генуезки (* 1895 † 1990), херцог на Пистоя, след това четвърти херцог на Генуа
- Мария Бона Савойска-Генуезка (* 1896 † 1971)
- Адалберт Савойски-Генуезки (* 1898 † 1982), херцог на Бергамо
- Мария Аделаида Савоска-Генуезка (* 1904 † 1979)
- Евгений Савойски-Генуезки (* 1906 † 1996), херцог на Анкона, след това пети херцог на Генуа.
Фердинанд, Филиберт и Евгений Савойски-Генуезки
редактиранеТова последно поколение, въпреки че живее в толкова важни за историята на Италия години, винаги се пази от светските хроники и двора, водейки доста анонимен живот, особено в сравнение с този на братовчедите им от линията Савоя-Аоста. Във военната сфера членовете на савойско-генуезката линия изпълняват задълженията си като офицери, макар и без особена известност.[4] Сред мъжете само Евгений има дъщеря, Мария Изабела Савойска-Генуезка, родена в Рим на 23 юни 1943 г. и омъжена през 1971 г. за Алберт Фриоли. Бракът е разрешен от Умберто II, който прави Гуидо Фриоли, баща на Алберт, граф на Рецано.[5]
Семейство Савоя-Генуа не се радва на особена почит, ако се има предвид, че Галеацо Чано на 24 август 1939 г. съобщава в дневника си презрителен коментар на Виктор Емануил III, който се оплаква, че Мусолини нарочно е принудил на военно бездействие неговия син Умберто, като по този начин го е изключил не само от възможността да взема решения, но и от възможността да получи военна слава: „Онзи двамата идиоти от Бергамо [Адалберт Савойски-Генуезки] и Пистоя [Филиберт Савойски-Генуезки] имат командването, моят син също може да го има.“[6] По същия начин, по време на референдума от 1946 г., в дневника на Фалконе Лучиферо има някои нелицеприятни препратки към тези принцове по отношение на тяхната прозорливост, но не към начина им на живот, който винаги е бил белязан от резервираност и простота.[7]
След институционалната промяна през 1946 г. херцог Фердинанд живее в Бордигера, Лигурия, където води затворен живот и където умира през 1963 г. Херцозите Адалберт и Филиберт живеят тридесет години в хотел в Торино, докато най-малкият син Евгений се мести в Бразилия, където стартира селскостопански бизнес и където умира през 1996 г. Тъй като той има дъщеря и тъй като в Савойския дом титлите не се предават чрез жени, титлата „Херцог на Генуа“ изчезва.[8]
Линия на наследяване
редактиране
Херцози на Генуа
редактиране| n ° | Име | Изображение | Раждане | управление | Смърт | Бележки | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| начало | край | ||||||
| THE | Фердинанд[9] |  |
1822 г. | 1831 г. | 1855 г. | родоначалник на кадетската линия Савоя-Генуа, син на Карл Алберт
съпруг на Елизабет Саксонска (* 1830 † 1912) наследници: Маргарита (* 1851 † 1926), съпруга на Умберто I, първа кралица-консорт на Италия Томас (* 1854 † 1931), съпруг на Изабела Баварска | |
| II | Томас[10] |
 |
1854 г. | 1855 г. | 1931 г. | син на Фердинанд, предишния херцог на Генуа
съпруг на Изабела Баварска (* 1863 † 1924) наследници:
| |
| III | Фердинанд[11] |  |
1884 г. | 1931 г. | 1963 г. | син на Томас, предишния херцог на Генуа
съпруг на Мария Луиза Алиага Гандолфи от графовете на Рикалдоне наследници: няма | |
| IV | Филиберт[12] |  |
1895 г. | 1963 г. | 1990 г. | син на Томас, брат на Фердинанд, предишния херцог на Генуа
съпруг на Лидия д'Аренберг наследници: няма | |
| V. | Евгений[13] |
 |
1906 г. | 1990 г. | 1996 г. | син на Томас, брат на Филиберт, предишния херцог на Генуа,
съпруг на Лучия дьо Бурбон-Двете Сицилии наследници: Мария Изабела, (* 1943), съпруга на Алберто Фриоли | |
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- Carlo Casalegno, La Regina Margherita, Torino, Il Mulino, 2001
- Giulio Vignoli, Il sovrano sconosciuto. Tomislavo II re di Croazia, Milano, Mursia, 2006
- Galeazzo Ciano, Diari, volume I, 1939-1940, Milano, Rizzoli, 1963.
- Massimo de Leonardis, Monarchia, Famiglia Reale e Forze Armate nell'Italia unita, в Rassegna Storica del Risorgimento, LXXXV, ottobre-dicembre 1998.
Бележки
редактиране- ↑ Данни за Ferdinando di Savoia // Посетен на 25 август 2022.
- ↑ Данни за Nicolò Rapallo // Посетен на 26 август 2022.
- ↑ Данни за Tommaso di Savoia-Genova // Посетен на 26 август 2022.
- ↑ Massimo de Leonardis, Monarchia, Famiglia Reale e Forze Armate nell'Italia unita, in Rassegna Storica del Risorgimento, LXXXV, ottobre-dicembre 1998, с. 200.
- ↑ Данни за Maria Isabella di Savoia-Genova // Посетен на 26 август 2022.
- ↑ Galeazzo Ciano, Diari, volume I, 1939-1940, Milano, Rizzoli, 1963., с. 167
- ↑ Giulio Vignoli, Il sovrano sconosciuto. Tomislavo II re di Croazia, Milano, Mursia, 2006, с. 47.
- ↑ Corpo della Nobiltà Italiana-Circolo Giovanile // Архивиран от оригинала на 23 ноември 2013.
- ↑ Други титли: Сенатор на Сардинското кралство
- ↑ Други титли: Принц на Савоя (1854 – 1931), Генерален лейтенант на Кралството (1915 – 1919), Сенатор на Кралство Италия (1876 – 1931)
- ↑ Други титли: Принц на Савоя (1884 – 1963), Принц на Удине (1904 – 1931), Сенатор на Кралство Италия (1905 – 1946).
- ↑ Други титли: Принц на Савоя (1895 – 1990), Херцог на Пистоя (1904 – 1963), Сенатор на Кралство Италия (1916 – 1946)
- ↑ Други титли: Принц на Савоя (1906 – 1996), Херцог на Анкона (1906 – 1990), Сенатор на Кралство Италия (1927 –l 1946)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Savoia-Genova в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |