Кру̀пник е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.[2]

Крупник
Площадът на селото
Площадът на селото
Общи данни
Население2112 души[1] (15 декември 2023 г.)
59,6 души/km²
Землище35 412 km²
Надм. височина370 m
Пощ. код2740
Тел. код0748
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ40052
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)
Кметство
   кмет
Александър Равначки
Крупник в Общомедия

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост
Общо 2078
Българи 1493
Турци -
Цигани 39
Други 9
Не се самоопределят 4
Неотговорили 533

География редактиране

Крупник е разположено на 7 km югозападно от град Симитли, в североизточните склонове на Крупнишкия рид, от западната страна по поречието на река Струма, преди тя да навлезе в Креснеския пролом. Надморската височина на селото е 750 m.[2]

История редактиране

Античност и средновековие редактиране

Северозападно от селото, в местността Свети Георги е открита късноантична гробница от IV век, която принадлежи към рядко срещан архитектурен тип.[2] В източната част на Крупник е открито късноантично селище и средновековен некропол, обявени за паметник на културата в 1973 година. Югозападно от Крупник, в местността градището са останките на късноантична и средновековна крепост, която също е обявена за паметник на културата.[2]

В Османската империя редактиране

 
Обковът на Крупнишкото евангелие

През XV век Крупник, вероятно поради своето икономическо издигане е станал център на епархия. Епархията е съществувала и през XVI век. Границите ѝ не са установени точно, но тя е обхващала несъмнено околността на Крупник, която ще да е съвпадала с днешното Благоевградско. Изглежда, тя е включвала и Дупнишко и Рилския манастир.[4] Катедралната епископска църква „Света Троица“, чиито останки са разкрити в югоизточната част на селото, е превърната в джамия, която по-късно е разрушена. От 1965 година църквата е паметник на културата. В края на XV век Владислав Граматик дава писмени сведения за Крупник.[2] Наследство от Крупнишката епархия е известното Крупнишко евангелие - среднобългарски писмен паметник от началото на XVI век, дарен в 1577 година от митрополит Йоасаф Крупнишки на Рилския манастир, където се съхранява.[5]

В XVII век селището е помохамеданчено, но населението запазва българския си език.[4][2] В османски регистър на джелепкешаните от 1576 година Крупник е посочено като село с 3 български християнски домакинства. Също с толкова е посочено и в документ от 1650 година.[2]

В XIX век основният поминък на крупничани е земеделието – отглеждане на памук, тютюн, дини и зеленчуци.[2] В средата на века Неофит Рилски описва селото така:

Крупник тука що се споменуваест едно село големо в Джумалийската кааза, което е било некога [уви!] митрополия на български митрополити (каквото ще се назначи в следующем со свидетелство). Но по време, като си изменили верата тамошните християние и прияли мохамеданството, днес нема ни един христянин в него. И замечателно е защо тия крупничанье турци най-враждебни са от другите турци и непримирителни врази на соседните си християни българи, ако и да произхождат и они от това истото българско поколение, защото им свидетелствувтат и древните обичаи, които са имали еднакви с българите, докле са били християне, от които (обичаи) и еще много содержаават неизменни и в отоманствотото си. И от това се познава явно колко велико влияние има религиозний дух над человечествотото![6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Крупник, село по същата посока, 1/2 час по на Ю от Симитлия. Разположено в едно долище до друма. Оттук надолу пътят става твърде тесен и стръмен, какъвто е в Рупелския проход; особено лошав е пътят до Крива ливада, 1 час на Ю от Кресна. Къщи 120, помаци. И тук се сее добър тютюн; има и градини.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Крупник (Крупникъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 660 българи мохамедани и 65 цигани.[8]

В 1904 година в района става силното Крупнишко земетресение.

Според данни на Неврокопската митрополия в 1907 година в селото има 54 българи християни, вероятно преселници от околните села.[2]

В България редактиране

 
Крупнишката чета на ВМРО 1923 - 1925 година. Горе: Андон Механджийски, Ристоско Теов, Глиго Павлов, Атанас Кълбов, долу: Георги Шопов, Пешо Петрунов (помощник войвода), Христо Величков и Методи Филатов

По време на Балканската война, на 12 - 13 октомври (нов стил 25- 26 октомври) 1912 г., край Крупник се състои бой между настъпващата Трета бригада на Седма пехотна рилска дивизия и османски войски, при който османците са разбити и Крупник е овладян от българските войски. Помашкото население на Крупник се изселва заедно с отстъпващите турски войски.[2]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Крупник са останали 2-3 помашки семейства.[9] По-късно малка част от бежанците се завръща в селото. В началото на 1923 година Антон Попстоилов пише, че „неприветливите и неудобни къщички“ на Крупник са препълнени с бежанци от Вардарска и Егейска Македония и с преселници от околните села. От 179-те семейства в селото 11 са на местни помаци, 54 - на бежанци от Зарово, Солунско, 53 са от Кресна, 23 - от Сърбиново, 19 - от Сушица, 7 - от Падеж, 3 - от Тросково, 3 - от Берово, 2 - от Драглища, Разложко, по 1 - от Куманово, Горни Порой, Демирхисарско, Рила, Фролош.[10]

През 1918 година в селото е образувана дружба на БЗНС, а в 1919 година е основана структура на БКП (т.с.). В същата 1919 година на гара Крупник е образувана секция на Съюза на транспортните работници и гарата е център на стачкуващите по линията Горна Джумая - Петрич по време на Транспортната стачка в 1919 – 1920 година.[5]

По време на Септемврийското въстание от 1923 г. местният комунистически партиен секретар въпреки нарежданията отказва да вдига бунт. Около 11 местни комунисти и земеделци са арестувани.[11] През август 1925 година органите на ВМРО разкриват нелегална група на БКП (т.с.) в Крупник и извършват арести. Активисти на БКП и БЗНС са осъдени от организационен съд на различни наказания, включително и на смърт.[5]

В 1932 година в селото е учредена кредитната кооперация „Единство“, а през 1942 година – сдружение „Виктория“.[5]

В 1935 година е завършена и осветена църквата „Свети Архангел Михаил“ в центъра на селото и селският събор е на Архангеловден. Освен „Свети Архангел Михаил“, край старата епископска катедрала в 1994 - 1995 година е изграден параклис, също посветен на Светата Троица. Параклиси има и в най-високата част на крепостта Градище - „Свети Иван Рилски“, и в подножието на крепостта - „Свети Илия“. Селото има два оброка - „Свети Георги“ – при късноантичната Крупнишка гробница и „Свети Димитър“ – при руините на античното селище.[12]

В 1985 година Крупник има 2444 жители.[13]

Личности редактиране

Родени в Крупник
Починали в Крупник
  •   Найден Стойков Стоевски, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
  •   Ташко Комитов (1894 - 1925), български революционер, анархист
Свързани с Крупник
  •   Петър Сучев, деец на ВМРО, родом от Зарово, бежанец в Крупник, според Иван Михайлов: „Тактиченъ, буденъ, симпатиченъ човѣкъ. Вѣренъ на Дѣлото“.[15]

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д е ж з и к Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 475.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  4. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, том 2. София, 1932. с. 170.
  5. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 476.
  6. Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго, обретающегося в Рилской пустини
  7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
  9. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
  10. ЦДА, ф. 177 К, оп.1, а.е. 818, л. 13-14 (Рапорт на Антон Попстоилов за научната му обиколка в Мелнишко и Горноджумайско 1922-1923 – л. 2-18).
  11. Костов, Владо, Маринчев, Стоил и Иван Гемов. Септември 1923 г. в с. Крупник. - в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 220-221.
  12. Църква „Св. Архангел Михаил“ - Крупник // Опознай.bg.
  13. Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 161.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 5
  15. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.