Сан Франческо ал Кампо
Сан Франчѐско ал Ка̀мпо (на италиански: San Francesco al Campo; на пиемонтски: San Fransesch, Сан Франсеск) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 327 m надморска височина. Населението на общината към 1 януари 2023 г. е 4843 души, от които 186 са чужди граждани.[3]
| Сан Франческо ал Кампо San Francesco al Campo | |
 | |
  Сан Франческо ал Кампо  Сан Франческо ал Кампо | |
| Страна |  Италия |
|---|---|
| Регион | Пиемонт |
| Провинция | Торино |
| Площ | 14,98 km²[1] |
| Надм. височина | 327 m |
| Население | 4842 души[2] (1 януари 2023 г.) |
| Кмет | Диего Кориаско (от 27.05.2019) |
| Пощенски код | 10070 |
| Телефонен код | 011 |
| МПС код | TO |
| Официален сайт | www.comune.sanfrancescoalcampo.to.it |
| Сан Франческо ал Кампо в Общомедия | |
География, административно деление и население редактиране
Намира се на 21 km северозападно от центъра на град Торино, на платото Вауда (от Wald – старонемски термин, който означава гора).[4] Северната част от територията му попада в Регионалния природен резерват „Вауда“.
Има следните местностиː Бани, Бонини, Джербидо, Център, Гето, Гранджа, Маса.
Граничи със следните 7 общиниː Сан Маурицио Канавезе, Сан Карло Канавезе, Ривароса, Фронт, Вауда Канавезе, Ломбардоре, Лейни. Отстои на 17 km от Торино и на 122 km от Милано.[5]
Населението на общината към 1 януари 2023 г. е 4843 души, от които 186 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния – 121 души. Български граждани липсват.[6]
Топоним редактиране
Древното му име е Вауда ди Сан Маурицио, като населението е струпано в различни селища. Сегашният топоним датира от средата на XIX век и произлиза от името на енорийската църква от XVIII век, посветена на Свети Франциск от Асизи. Определението „ал Кампо“ („при лагера“) идва от използването на част от равнината в района като военен тренировъчен лагер.[7]
История редактиране
Принадлежи на селището Сан Маурицио до 1694 г. и неговата история неизбежно е обусловена от тази на Сан Маурицио. Едва след това получава собствена автономия от административна гледна точка. Дългият спор между Монфератците и Савойците за господство над района завършва с надмощието на Савойците през XIV век.[7]
Страда от последиците от грабежи – широко разпространено явление, особено през XVIII век, и от многобройните набези на войници или въоръжени банди, които причиняват големи щети на къщи, църкви и обществени места.[7]
През XIX век, с влизането в сила на военния тренировъчен лагер, има забележим приток на войници, които при липса на подходящи структури са настанени в домовете на частни лица. Това води до нарастване на общото недоволство поради настъпилите материални затруднения и морални щети.[7]
На 8 октомври 1996 г. е сцена на тежка самолетна катастрофа. Антонов Ан-124 Руслан, използван за товарни превози, по ненапълно изяснени причини, се опитва да възвърне височина, след като вече е изминал част от пистата за кацане на летище „Торино-Казеле“. Маневрата се проваля и гигантският самолет пада върху селска къща, причинявайки смъртта на двамата членове на екипажа и собствениците на къщата.[8]
Икономика редактиране
Селското стопанство се основава на производството на зърнени култури и пшеница. Практикува се и отглеждането на говеда, свине, овце, кози, коне и птици. Индустрията се състои от различни компании, които оперират в следните сектори: хранително-вкусова, млечна, металургична, електронна, строителна, механична, текстилна, дървообработваща промишленост, обработка на изделия от каучук и пластмаса, обработка на камъни, предавателно оборудване за радиоразпръскване и телевизия и апарати за жична телефония и телеграфия, части и аксесоари за автомобили и мебели. Третичният сектор се състои от отделна търговска мрежа и набор от услуги, които включват банкиране и застраховане.[9]
Забележителности редактиране
Енорийска църква „Свети Франциск от Асизи“ редактиране
Сградата на енорийската църква (Parrocchiale di San Francesco d'Assisi) съществува още в началото на XVIII век. Въпреки това големият интериор с един неф със странични параклиси показва последващи намеси, вероятно също от XIX и XX век. Впечатлява зрелищната природа на щукатурите и стенописите, които представят Свети Франциск от Асизи. Вдясно от църквата се издига камбанарията, вероятно от 1827 г., както се вижда от датата, гравирана на върха на шпила.
Параклис на Света Анна редактиране
Първоначалната конструкция на параклиса (Cappella di Sant'Anna) датира от средата на 17 век. През 1746 г. той е възстановен в сегашния си вид. Датата е издълбана на тимпана на фасадата. През 1828 г. над входа е изградена дървената зона за канторите. Отдолу е нарисувана датата. През 2009 г. са извършени реставрационни дейности по фасадата, а през 2012 г. – на вътрешните декорации и дървената врата. През 2016 г. е представен проектът за консервативна реставрация. Под сегашната украса стратиграфските тестове разкриват наличието на украса от 18 век.[10]
Параклис на Свети Геролам редактиране
Параклисът (Cappella di San Gerolamo) е построен през 1685 - 1685 г. от маркизите Дория от Чирие (благородници от лигурски произход, получили феодалното владение от Емануил Филиберт Савойски около 1576 г.), собственици на фермата Гранджа. През 1930 - 1930 г. тя е продадена и разделена, а параклисът е признат от епархийската курия, както и обгрижван от жителите на кварталите Бани и Аутуре. През 1950-те г. е построено стълбището, което води до него През 1959 - 1959 г. параклисът е разширен, създавайки двата странични нефа. През 2001 г. се извършва извънредна поддръжка на покрива.[11]
Параклис на Свети Яков редактиране
През 1612 - 1612 г. е изградено първото ядро на параклиса (Cappella di San Giacomo) с каменна конструкция, съответстваща на сегашния втори участък. Първоначално параклисът е посветен на блажения Амадей IX Савойски.
Между края на 17 и 18 век той е разширен, като е добавена тухлена пристройка отпред. През 1717 г. е изрисувана олтарната картина със Свети Яков поклонника до Мадоната с Младенеца и Света Екатерина и вдясно блажения Амадей IX. През 1724 г. параклисът е посветен на Свети Яков.
През XX - XXI век той е възстановен от група местни занаятчии и селяни. През 1984 г. художникът от Биела Лино Мартинер изписва стенописа на фасадата.[12]
Параклис на Свети Грат редактиране
Параклисът (Cappella di San Grato) е построен през 1620 - 1620 г. от сем. Темпо, местни жители. Реставриран е през последните двадесет години на XX век. Сегашната подова настилка с пясък датира от 50-те години на миналия век. Параклисът се намира на улица „Гамбери“. Сградата стои в изолирана позиция в сравнение с другите сгради, в селския район, който се простира на север от пътя, с фасада, обърната на юг.[13]
Параклис на Свети Лаврентий редактиране
Няма документи, свидетелстващи за изграждането на параклиса (Cappella di San Lorenzo), но типологичните конструктивни характеристики позволяват да се датира около средата на 17 век.
В нотариален документ от 15 октомври 1797 г. относно продажба от Феличе Кориаско на Карло Кориаско се чете, че е разрешено преминаване пред „Cappella a coppi“ за достъп до региона Читадела.
Доброто състояние на консервация на сградата свидетелства, че между 90-те и началото на 2000-те г. е извършена обща реставрация. Между 1914 и 1916 г. пожар унищожава покрива на параклиса. С даренията и труда на жителите на селото е ремонтиран покривът. Видът на подовата настилка показва ремонта ѝ през 50-те години на миналия век.[14]
Църква „Успение Богородично“ редактиране
През 1481 - 1482 г. община Сан Маурицио желае да построи малко светилище (днес Chiesa della Madonna Assunta), посветено на Мадона деле Грацие (първоначално име), за да ѝ благодари, че е избегнала от опасността от чума. Документът от 29 май 1481 г., в който градският съвет взема решение за построяването на параклиса на Вауда, се съхранява в общинските архиви. Първоначалната конструкция (разположена в сегашната зона на презвитерия), завършена през 1482 г., е малка изолирана зидана сграда с дървен таван и апсида, обърната на изток. Параклисът е осветен от енорийския свещеник на Сан Маурицио Дон Еустакио Тротери.
През 1572 г. общината моли тогавашния енорийски свещеник Дон Джакомо Билия да осигури възстановяването на параклиса, определен като „предимно запустял и лошо покрит“. Работите обаче не се извършват, както се очаква, от него; през 1580 г. Общината решава, че „сградата трябва да бъде обявена на търг, като решението се взема от този, който най-добре ще се справи с разходите на общността“. Фреската, запазена под сегашния олтар, изобразяваща Мадона деле Грацие със светците Бернар от Мантон и Мария Магдалена, може да бъде датирана към този период. През 1574 г. общината закупува нов олтар с изображение на Пресвета Богородица със светиите Маврикий и Себастиан. През 1599 г. към параклиса са построени малка къща и кладенец. Сградата е официално документирана за първи път през 1599 г., когато общината прехвърля в нея предполагаема жертва на чума.
През 1602 г. градският съвет поръчва ремонт на параклиса: закупуват се 50 керемиди за ремонт на покрива от течове. През 1609 г. в къщата на параклиса живее отец-отшелник. Той разпространява култа към Успение Богородично, подпомогнат от предоставянето на пълна индулгенция, получена от Римската курия, за онези, които участват в богослужението на 15 август. Параклисът е посветен на Пресвета Дева Мария Възнесена. През 1620 - 1653 г. параклисът е в процес на разширяване и разкрасяване, както свидетелстват различни завещания. Вероятно след тази намеса той придоива сегашния си вид, с изключение на външния нартекс. През 1620 г. Джовани Бигано ди Сан Маурицио кара да изпишат олтара на Мадоната от Лорето. През 1653 г. в доклада си от пасторското посещение монсиньор Джулио Чезаре Бергера, епископ на Торино, описва параклиса: интериорът е с неутрални цветове, презвитерият е наскоро реконструиран и хорът все още предстои да бъде завършен; в хора има тухлен олтар, с картина над него, изобразяваща Пресвета Богородица със светиите Маврикий и Себастиан. Отляво, в левия неф, има страничните олтари на светиите Варнава, Карло Боромео, Маврикий и Рох; от противоположната страна, в десния неф, са тези на Света Либерата и Пресвета Богородица, на Мадоната от Оропа и тази на Мадоната от Лорето, изобразени със Свети Йоан Богослов и Свети Антоний Абат отстрани. Споменава се камбаната, поставена на върха на кулата.
В началото на ХVІІІ век е построен протирумът (част от портала). През 1750 г. дон Таня, енорийски викарий на Сан Франческо, описва параклиса, състоящ се от три сводести нефа, с перспектива, обърната към улицата, с портик отпред и два прозореца с парапети. Заобиколена е от градина. Има нов под от квадратни камъни, стените са в добро състояние, чисти, има стъклописи. Има три изповедални с решетки. Главният олтар, посветен на Успение Богородично, се намира в средния неф, на разстояние един требюшет от стената, повдигнат с две стъпала, заобиколен от стругована орехова балюстрада. Олтарът е в тухла и гипс, в Амвросийски стил, с две усукани колони; на задната стена е картината на Успение Богородично. Страничните олтари също са в добро състояние, с изключение на двата частни на сем. Бианко и сем. Пасторис. Описана е малката сакристия, разположена в левия неф. През 1771 г. по повод пастирското посещение на монсеньор Франческо Лузерна ди Рора, до терминът „сацелум“ се появява този на Светилище на Пресвета Дева Мария Възнесена. Сградата е голяма, прилична и добре поддържана. роден. Фасадата е с прозорци с решетки, а изгледният атриум е покрит с керемиди. До църквата е попската къща с градина, оградена с дувар.
През 1813 - 1814 г. сводовете на страничните нефове и част от покрива са преработени, олтарът е възстановен и интериорът е украсен от художника Гулиелмо Алазия от Салуцо. Негови са и двете картини в овалните щукатури на презвитерия, изобразяващи преклонението на пастирите пред Младенеца и представянето в храма. През 1825 г. в доклада на архиепископа, изготвен от енорийския свещеник Дон Перинети, се споменава трибуната над входа. През 1888 - 1889 г. интериорът е пребоядисан от Луиджи Балезио. Старият каменен под е заменен със сегашния в полихромни осмоъгълни плочки.
През 1905 - 1906 г. олтарите са преработени в мраморни от строителя Луиджи Мартинето. По време на работите древната дървена балюстрада вероятно също е заменена със сегашната мраморна. През 1915 г. художникът Джовани Колтела от Саласа създава трети декоративен апарат. През 1950 г. по нареждане на Дон Джузепе Бонето е изграден ров, за да обгради изцяло църквата. Създадени са и двата странични прохода на нартекса, като са премахнати пейките, заемащи арките. През 1952 г. е рставрирана олтарната картина. През 1961 г. са санирани фасадни мазилки. През 1970 г. страничните олтари и дървеният амвон са премахнати. През 1978 г. се извършва цялостна шпакловка на вътрешните стени до четири метра височина от терена, както и последващото преустройство с нова мазилка. Новият декоративен апарат засяга основната лента, включително колони и пиластри по цялата им височина, заменяйки фалшивите мрамори с фонове с хомогенен цвят. През 1995 г. стенописите, изобразяващи Разпятието и Мадоната от Оропа, са реставрирани от реставрационната лаборатория Рока в Баланджеро.
През 2004 г. има извънредна поддръжка на покрива на ректората. На 9 февруари 2013 г. избухва пожар на първия етаж на ректората. Същата година има рекултивация и консервативна реставрация на ректората. През 2014 г. е извършена консервативна реставрация на фасадата и оформяне на външната част.[15]
Образование редактиране
- Една частна детска градина
- Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)
- Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.)
- Средното училище от втора степен (от 9-и до 11-и или 12 клас вкл.) е в Чирие
Събития редактиране
- Празник на коня – 29 април - 1 май
- Патронен празник (Свети Франциск от Асизи) – 4 октомври
Спорт редактиране
В Сан Франческо ал Кампо, благодарение на завещанието на ентусиаст, на когото е кръстен, е основан един от най-важните италиански велодруми ̟ Велодрум „Франоне“. Открит през 1996 г., той има писта от 400 метра, с 32° наклонени криви. Той е дом на федерално въвеждащо училище по колоездене.[16]
Източници редактиране
- ↑ Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
- ↑ demo.istat.it
- ↑ Данни ISTAT
- ↑ Parks.it
- ↑ Comuni limitrofi a San Francesco al Campo
- ↑ Tutt'Italia.it. Cittadini stranieri San Carlo Canavese 2023 // Посетен на 13.3.2024. (на италиански)
- ↑ а б в г Storia // Посетен на 2024-3-15.
- ↑ Nelle scuole di San Francesco al Campo il ricordo dei 20 anni dell’aereo precipitato su una cascina
- ↑ Italiapedia. Economia
- ↑ San Francesco al Campo (TO) | Cappella di Sant'Anna
- ↑ San Francesco al Campo (TO) | Cappella di San Girolamo
- ↑ San Francesco al Campo (TO) | Cappella di San Giacomo
- ↑ San Francesco al Campo (TO) | Cappella di San Grato // Посетен на 2024-3-22.
- ↑ San Francesco al Campo (TO) | Cappella di San Lorenzo
- ↑ San Francesco al Campo (TO) | Chiesa della Madonna Assunta
- ↑ Velodromo Francone