Отваря главното меню

„Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е възрожденска православна църква в село Ранковце, община Ранковце, Северна Македония. Църквата е част от Кривопаланското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.

„Света Богородица“
„Света Богородица“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Ранковце
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кривопаланско
Време на изграждане XIX век
Съвременен статут действащ храм

Църквата е гробищна и е построена ХVI – началото на XVII век под името „Свети Никола“ и поне три пъти е обновявана. Последното обновяване е през 1840 година, за което свидетелства надпис в храма.[1] От старата църква са запазени северната стена, източната стена и част от апсидата.[1] Запазени са и част от старите стенописи.[1]

В църквата има шест недатирани царски икони, приписвани на Димитър Зограф.[2] В югозападния ъгъл на църквата е гробът на първия ктитор и обновител на църквата Иван Станкович от Ранковце, починал в 1847 година.[3]

В 1885 година църквата е изписана от видния дебърски майстор Аврам Дичов,[4] подпомаган от Мирон Илиев,[5] Григор Петров[6] и Петър Новев.[7] Зографите оставят следния надпис:

Рукою Авраама Дичовъ и Миронъ Илиевъ, и Григориа Петровъ зографъ Тресанчани, Дебрали 1885 маиа 8.[1]

Върху старите стенописи и върху тези на Аврам Дичов има множество надписи.[1]

Ценни са царските двери от XVI – XVII век. Отличават се с ажурна техника, с пробиване на дървото и използване на многообразни флорални и геометрични елементи, както и фигури на животни.[8] Сходни са с дверите в църквите „Свети Георги“ в Петралица, „Въведение Богородично“ в Карпино, „Свети Никола“ в Кратово и дверите от „Свети Никола“ в „Успение Богородично“ в Кюстендил.[9]

По-късно селяните преименуват църквата на „Света Богородица“, тъй като тя непрекъснато се събаряла.[10]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 189.
  2. Културно наследство. // Општина Ранковце. Посетен на 27 март 2014 г.
  3. Проблеми на изкуството, 37-38. София, Институт за изкуствознание, Издателство на Българската академия на науките, 2004. с. 47.
  4. Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век. // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 27 март 2014 г.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 204.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 203.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 202.
  8. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски - от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен - тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3-4, 5-6). 2008 - 2009. с. 156.
  9. Машниќ, Мирјана М. Три примероци на царски двери од кратовско-кумановски - от крај. (Уметничка вредност, конзерваторска презен - тација, постконзерваторски статус). // Патримониум.мк 2 (3-4, 5-6). 2008 - 2009. с. 155.
  10. Български фолклор, 16. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 72.