Сéмерджиево е село в Северна България. То се намира в община Русе, област Русе.

Семерджиево
Общи данни
Население1080 души[1] (15 март 2024 г.)
38,1 души/km²
Землище28,327 km²
Надм. височина163 m
Пощ. код7072
Тел. код08150
МПС кодР
ЕКАТТЕ66158
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Русе
Пенчо Милков
(БСП за България, Левицата!, ПДСД, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2019)
Кметство
   кмет
Семерджиево
Мюжгян Халилова
(ДПС)

География редактиране

Село в Северен централен район, община и област Русе, намиращо се на 23 км югоизточно от град Русе. Разположено е в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на височина около 150 м.

На 4 км е гара Ястребово на жп линията Русе-Варна. Има редовни автобусни връзки с Глоджево, Ветово, Червена вода, Ястребово и Русе.

История редактиране

В Семерджиево има останки от селища от бронзовата епоха (открити са двойни бронзови брадви). Първоначално селото се е намирало в местността „Банга“. На днешното място се измества по време на Османското владичество. В турски документ от 1694 г. се среща под името Семерджи. По думите на историци някъде от 17 век датира и функциониращата до днес Джамия в центъра на селото, известна с най-високото минаре (кула) в района. През 1903 г. е основана потребителната кооперация „Плуг“. През 1895 г. е открито килийно училище в частна къща с пръв учител Иван Несторов. През 1905 г. е построена килия към черквата.

Население редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341810
19461835
19561660
19651756
19751723
19851597
19921469
20011278
20111045
2021908

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 1045 100.00
Българи 285 27.27
Турци 662 63.34
Цигани 26 2.48
Други 19 1.81
Не се самоопределят 16 1.53
Не отговорили 37 3.54

Обществени институции редактиране

В селото се намира едно от средищните основни училища в областта ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Семерджиево. Функционира и детска градина „Иглика“.

Читалище „Просвета“ е основано през 1927 г. Носител е на орден Кирил и Методий II степен, 1977 г. Функционира детски фолклорен състав към читалище „Просвета“. Деца от селото участват и във фолклорните мероприятия, организирани от ДКВТ „Гюнеш“ – Русе.

Културни и природни забележителности редактиране

Най-старата културна забележителност на селото е Джамията, датираща от края на 17 век.

Друг религиозен паметник е църквата „Свети Димитър“ от 1911 г. с ценна дърворезба от Ц. Нейков.

Селото разполага и с 3 парка, единият в централната част на селото, вторият пред Кметството и третият Паркът-стадион на влизане откъм Русе, където ФК „Вихър“ Семерджиево провеждат своите мачове.

От изхода на селото към Вятово започва т.нар. „Делиорман“ или най-северният дял на Лудогорието, където жителите всяка пролет честват 1 и 6 май.

Редовни събития редактиране

Честване на 6 май – „Гергъовден и Хъдреллез“;

Отбелязване на Сбора на селото на 6 септември.

Концерти по случай Курбан Байрям и Коледа – Нова година.

Други редактиране

В селото съществуват партийни организации на БСП, ГЕРБ, ДОСТ, ДПС, и др.

Личности редактиране

  • генерал Веселин Пенгезов – председател на Софийския апелативен съд и член на Висшия съдебен съвет на Р България.
  • Никола Вълчев – кмет повече от 30 години и специалист по гражданско състояние до началото на демократичните промени
  • Любка Вълчева – учител и читалищен деец с множество национални и регионални признания и грамоти
  • Сюлейман Сабриев – виден математик, както и духовен водач.
  • Хафъз Хюсеин – завършил Висше духовно образование и е бил мюфтия на Търговище, Силистра, Разград, и др.

Литература редактиране

Написана е книга за с. Семерджиево от Кою Савов – директор на НОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Семерджиево през комунистическия период.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. „Справка за населението на село Семерджиево, община Русе, област Русе, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 10 февруари 2019.
  3. „The population of all towns and villages in Ruse Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 10 февруари 2019. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 10 февруари 2019. (на английски)

Външни препратки редактиране