Силян Тодоров Пардов, наречен Лубен,[1] е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Силян Пардов
български революционер

Роден
1857 г.
Починал
29 май 1903 г. (46 г.)
Силян Пардов в Общомедия

БиографияРедактиране

Пардов е роден в 1857 година в Цер, Битолско, тогава в Османската империя. Внук е на Йоан Пардов, участник в гръцкото въстание и в критските бунтове.[2] Силян Пардов завършва основно училище. Заминава на гурбет в Румъния в 1897 година, където работи като фурнаджия в град Драгашани.[3]

 
Силян Пардов
 
Битката при Баница, „Илюстрейтед Лондон Нюз“, 16 май 1903 година

Пардов образува чета със свои пари в началото на 1903 година и на 2 февруари минава границата при Цървена ябълка заедно с четата на Стоян Бъчваров. След това четата заминава за Радовишко и оттам по канал през Вардара за Битолско,[4] където пристига през март.[5] Четата е от 30-35 души и Пардов я въоръжава на собствени разноски в България. Сред четниците са Велян Фиданов, Ангел Кокарев, Китан Йошев, Стоян Кацев, Спиро от Цер, а останалите четници са от Железнец.[6] Определен е от Георги Сугарев да бъде войвода в района на Железнец, но поради недоволствие от страна на Йордан Пиперката е преразпределен за войвода на Буф, Леринско, като част от четата му се влива в тази на Димитър Дечев.[6] На 28 май 1903 година четата е предадена от шпиони и ден по-късно в битка с турски аскер загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов, и 13 четници в Баница, Леринско.[3][7] Погребани са в двора на църквата „Свети Никола“, разположена в края на селото. След като Баница попада в Гърция в 1913 година, гробът им е заличен от гръцките власти.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
  2. „Македония“, бр. 6, август 1903 г., стр. 22-23.
  3. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123-124.
  4. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 5.
  5. Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. а б Аврамовъ, Стефанъ. Силянъ Пардовъ. // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 7 - 8.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 344.