Отваря главното меню

Васил Попов (революционер)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Попов.

Васил Попов, наречен Васката, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Васил Попов
български революционер

Роден
Починал
Васил Попов в Общомедия
Битката при Баница, „Илюстрейтед Лондон Нюз“, 16 май 1903 г.

БиографияРедактиране

Попов е роден в 1877 година в Стара Загора. Завършва начално образование в родния си град. В 1899 – 1900 е учител в Македония и влиза във ВМОРО. Излъгва с пари Васо Пехливана в полза на Вътрешната организация.[1] Става нелегален в четата на Михаил Чаков, а от 1902 година е войвода в Малешево, където се бори с четите на Върховния комитет. На 18 март 1902 година четата му е нападната от тази на Дончо Златков, в сражението са ранени много четници на Дончо, а Георги Данчев от Варна е пленен от Дончо и по-късно обезглавен[2].

През януари 1903 година Васил Попов е сред организаторите на четата на Борис Сарафов, която да замине за Костурско. На 26 януари Попов навлиза в Македония с четите на Борис Сарафов, Сава Михайлов и Андон Кьосето. Сарафов му възлага задачата да извърши преглед на готовността за въстание на северните райони на Битолския революционен окръг и през март Васил Попов заминава за Демирхисар с четата на Силян Пардов.

Преди въстанието Васил Попов действа в Кичевско заедно с поп Тома Николов и Христо Сугарев, брат на битолския окръжен войвода Георги Сугарев. Поп Тома Николов пише за Васил Попов:

Васил Попов беше истински хъш. Пушката си – дълга покрита манлихера я пазеше като очите си и никому не даваше да я пипне с ръка. Ако някой от нас или селяните пожелаеше да я разгледа, понеже такава пушка беше рядкост, той отговаряше: „Не е от Видин, та да я видите. Пушка, жена и кон не се дават в чужди ръце“. Беше добър комик и веселяк, безстрашен и небрежен към себе си. Не му липсваха и гадинки, които като ги ловеше, изпитваше удоволствие. На въпроса, защо не се преоблича по-често, за да се почисти добре, той отговаряше: „Комита, който няма гадинки, не е комита“.[3]

Попов е делегат от Кичевския революционен район на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг, състоял се 19 до 24 април 1903 година. Конгресът определя Попов за войвода в Леринския революционен район и секретар на леринския ръководител Георги Папанчев.

 
Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил[4], преди началото на Илинденското въстание. Васил Попов е на предния ред, седми от дясно на ляво.[5]

На 29 май 1903 година Попов и Папанчев влизат в село Баница, където провеждат заседание с по-видните дейци от района[6]. Властите ги разкриват и обграждат селото с четири табора войска. Четниците правят опит да пробият обръча и в сражението загиват Васил Попов, Георги Папанчев, Силян Пардов и Евстрати Дачев, и още 14 четници. Погребани са в двора на църквата „Свети Никола“, разположена в края на селото. След като Баница попада в Гърция в 1913 година, гробът им е заличен от гръцките власти.[7]

Христо Силянов пише:

Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ. Василъ Поповъ отъ Ст.-Загора, хубавецътъ съ матово лице и съ нѣженъ мъхъ по горната устна...[8]

БележкиРедактиране

  1. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 49.
  2. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.230.
  3. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 122
  4. РИМ Кюстендил, взето от сайта www.kyustendilmuseum.primasoft.bg на 3 юли 2010 г.
  5. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 63 - 66.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 135-136.
  7. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 101.