Симандро или Лабаново (на гръцки: Σήμαντρο, Симандро, катаревуса: Σήμαντρον, Симандрон, до 1927 година Λαμπάνοβον, Ламбановон[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.

Симандро
Σήμαντρο
— село —
Гърция
40.3867° с. ш. 21.3233° и. д.
Симандро
Западна Македония
40.3867° с. ш. 21.3233° и. д.
Симандро
Кожанско
40.3867° с. ш. 21.3233° и. д.
Симандро
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина770 m
Население29 души (2021 г.)
Пощенски код500 01

География

редактиране

Селото е разположено на 770 m надморска височина,[2] на около 10 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), вдадено навътре в територията на дем Хрупища. Граничи със селата Моласи (Диалекто), Витан (Вотани) и Богатско (Вогацико). Землището на селото е разположено по десния (южен) бряг на река Беливод (Велос).[3]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Лабаново е мюсюлманско гръкоезично село в Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в него живеят 175 гърци мохамедани (валахади).[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лабаново е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 45 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лабаново (Λαμπάνοβο), Населишка каза, живеят 200 валахади.[6]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лабаново е обозначено като турско селище.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лабаново остава в Гърция.

В средата на 20-те години населението на Лабаново е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[8] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село с 46 семейства и 172 жители.[9]

В 1927 година името на селото е сменено на Симандрон.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 219[2] 186[2] 96[2] 184[2] 151[2] 117[2] 78[2] 93[2] 87[2] 49 38 29
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
  7. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  8. Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 28 април 2010 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012