Симандро
Симандро или Лабаново (на гръцки: Σήμαντρο, Симандро, катаревуса: Σήμαντρον, Симандрон, до 1927 година Λαμπάνοβον, Ламбановон[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
Симандро Σήμαντρο | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Населица |
Надм. височина | 770 m |
Население | 29 души (2021 г.) |
Пощенски код | 500 01 |
География
редактиранеСелото е разположено на 770 m надморска височина,[2] на около 10 km северозападно от демовия център град Неаполи (Ляпчища, Населич), вдадено навътре в територията на дем Хрупища. Граничи със селата Моласи (Диалекто), Витан (Вотани) и Богатско (Вогацико). Землището на селото е разположено по десния (южен) бряг на река Беливод (Велос).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Лабаново е мюсюлманско гръкоезично село в Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в него живеят 175 гърци мохамедани (валахади).[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лабаново е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 45 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лабаново (Λαμπάνοβο), Населишка каза, живеят 200 валахади.[6]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лабаново е обозначено като турско селище.[7]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лабаново остава в Гърция.
В средата на 20-те години населението на Лабаново е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[8] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село с 46 семейства и 172 жители.[9]
В 1927 година името на селото е сменено на Симандрон.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 219[2] | 186[2] | 96[2] | 184[2] | 151[2] | 117[2] | 78[2] | 93[2] | 87[2] | 49 | 38 | 29 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 28 април 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012