Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Витан.

Вѝтан (на гръцки: Βοτάνι, Вота̀ни, катаревуса: Βοτάνιον, Вотанион, до 1927 Βίτανι, Βίτανιον, Витани, Витанион[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Витан
Βοτάνι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 849 m
Население 50 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 7 km югоизточно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Бистрица. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е от XIX век.[2]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от личното име Витан, от основа вит- в старобългарския глагол витати, гостоприемен съм, засвидетелстван в ръкопис от XV век, и наставка -а̀н, като в имената Драг-а̀н, Цвет-а̀н, Вълк-а̀н.[3]

В Османската империяРедактиране

Селото вероятно е било населено от българи, но е напуснато в смутните години при управлението на Али паша Янински и заселено от гърци качауни от Епир.[4] В края на XIX век Витан е гръцко село село на самата българо-гръцка етническа граница - първото село в северна посока е българското Песяк. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Витан има 80 жители гърци.[5]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Витани (Βιτάνι) в 1910 година има 18 „българоговорещи гръцки семейства“.[6]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Витсани като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Витанъ е обозначено като гръцко селище.[8]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война то остава в Гърция. Селяните се занимават отглеждане на градинарски култури.[4] В 1928 година селото е прекръстено на Вотани. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.

По време на Гражданската война Витан пострадва силно и населението му намалява значително.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 107[4] 99[4] 107[4] 141[4] 103[4] 91[4][9] 54[4] 78[4] 71[4] 68 50

ЛичностиРедактиране

Родени във Витан
  •   Василиос Йоану (Βασίλειος Ιωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
  •   Василиос Янакопулос (Βασίλειος Γιαννακόπουλος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
  •   Евангелос Диамандопулос (р. 1980), гръцки политик, депутат от СИРИЗА
  •   Зисис Димитриадис (Ζήσης Δημητριάδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, възможно е да е роден и в Лобаница, през април 1903 той е арестуван от турските власти след сбиване с българин и осъден на една година, но след намесата на гръцкото консулство е освободен. След освобождаването му той е принуден да напусне селото и отива в Лобаница, където обаче българската партия вече е взела превес и отново бяга. След като Македония попада в Гърция Димитриадис става кмет[10]
  •   Йоанис Кольопулос (Ιωάννης Κολιόπουλος), гръцки историк
  •   Йоанис Нанос (Ιωάννης Νάνος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
  •   Йоанис Николау (Ιωάννης Νικολάου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
  •   Константинос Янис (Κωνσταντίνος Γιαννής), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
  •   Лисимахос Пападопулос (р.1915), гръцки комунистически емигрантски деец, преводач.[11]
  •   Христос Янулидис (Χρήστος Γιαννουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]
  •   Христос Пападопулос (Χρήστος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[10]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. „Δήμος Άργους Ορεστικού“, архив на оригинала от 23 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101223220914/http://www.argosorestiko.gr/gr/content/show/%26tid%3D172, посетен 23 декември 2010 
  3. Български етимологичен речник, том I, А-З. София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 153.
  4. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  6. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135.
  7. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Votani Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. а б в г д е ж з Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75. (на гръцки)
  11. ΛΥΣΙΜΑΧΟΣ ΧΡ. ΠΑΠΑΔΟΠΟΥΛΟΣ