Симеон Западно и Средноевропейски

български духовник

Симеон е български православен духовник, главиницки епископ (1973 – 1986), западноевропейски (1986 – 1994) и западно и средноевропейски митрополит (1994 – 2009, 2010 – 2013) на Българската православна църква.[1][2]

Симеон Западно и Средноевропейски
български духовник
Роден
Починал
16 април 2016 г. (89 г.)
ПогребанРилски манастир, Република България
Религияправославие
Учил вБогословски факултет на СУ
Симеон Западно и Средноевропейски в Общомедия

Биография редактиране

Роден на 17 септември 1926 година в град Варна, България, със светското име Христо Димитров Костадинов. Основно и средно образование получава в родния си град. В 1945 – 1946 година работи като начален учител в село Дръндар, Варненско. След това четири години е прогимназиален учител в село Суворово. Учи в Института за усъвършенстване на учители педагози и след завършването му работи като педагог в София, като паралелно през 1952 година завършва като частен ученик Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. От 1953 година учи в Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Докато е студент по решение на Светия синод е приет като послушник в Преображенския манастир. На 7 декември 1954 година в параклиса „Свети Климент Охридски“ на Духовната академия е постриган в монашество с името Симеон от митрополит Филарет Ловчански под духовното старчество на епископ Партений Левкийски – викарий на софийския митрополит. На 12 януари 1955 година в същия параклис е ръкоположен за йеродякон от ректора на академията епископ Николай Макариополски. В същата година е причислен към братството на Рилската света обител, където прекарва ваканционните месеци. От края на 1957 година до лятото на 1959 г. йеродякон Симеон специализира в Московската духовна академия, където на 8 октомври 1958 година с благословението на Светия синод в Троице-Сергиевата лавра е ръкоположен за йеромонах от патриарх Алексий I Московски.[2]

Завръща се в България и от септември 1959 година до края на 1965 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 1 ноември 1961 г. по решение на Синода в Рилската света обител е възведен в архимандритско достойнство от игумена епископ Варлаам Стобийски. От 22 януари 1966 година до януари 1973 година архимандрит Симеон става протосингел на българската американска епархия със седалище в Ню Йорк.[2]

На 14 януари 1973 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен за главиницки епископ и е назначен за викарий на митрополит Йосиф Нюйоркски, администриращ и българската Акронска епархия.[2]

Симеон сътрудничи на Държавна сигурност като секретен сътрудник с псевдоним „Торис“, а когато в края на 60-те години Първо главно управление ангажира в работата си някои обществено известни личности, той е назначен на свръхсекретен щат с псевдонима „Христов“. След дезертирането на Владимир Костов, друг свръхсекретен служител на разузнаването, Държавна сигурност започва да се съмнява в лоялността на Симеон, който по това време получава и американско гражданство. При негово посещение в София в края на 1978 година за заседание на Светия синод службите отнемат паспорта му „поради очаквана провокация срещу нашата страна, която касае и личната му сигурност“. Това предизвиква публични реакции на българската общност в Съединените щати и на американското посолство в София, докато на 11 май 1979 година той е изведен от страната лично от американския консул. Изправено пред поредица други провали, ръководството на разузнаването се опитва да уреди проблема с преговори. След среща в Упсала в края на 1979 година с Христо Маринчев – офицерът, първоначално вербувал го за Държавна сигурност, а по това време и висш служител на Комитета по църковните въпроси – Симеон се съгласява на компромис, след което е назначен за патриаршески викарий, управляващ българските църковни общини в Западна Европа със седалище в Будапеща.[3]

На 17 април 1986 година е избран за пръв митрополит на новоучредената Българска Западноевропейска епархия със седалище в Будапеща. На 30 май 1994 година титлата му е сменена от Синода на западно и средноевропейски митрополит и седалището му е установено в Берлин.[2]

След като митрополит Симеон отхвърля настояванията на Синода да подаде оставка, на 1 декември 2009 година Светият синод го освобождава заедно с викария му епископ Тихон Тивериополски от заеманите длъжности на основание, че митрополит Симеон много години живее извън епархията си.[4] Според медиите епископ Тихон е подозиран в прокатолически действия.[5] За временно управляващ епархията е назначен митрополит Галактион Старозагорски. Но след остри протести от църковните общини в епархията и от страна на църковната общественост в България, на 8 юни 2010 година Синодът възстановява митрополит Симеон на катедрата му.[6]

На 11 юни 2013 година Синодът приема оставката на митрополит Симеон по здравословни причини и той минава на покой.[2]

Умира на 16 април 2016 година в град Финикс, щата Аризона, САЩ.[2] Заупокойната литургия е извършена на 3 май, Светли вторник, в столичния храм „Света София“ от патриарх Неофит I. Погребан е на 4 май в монашеското гробище на Рилския манастир.

Бележки редактиране

  1. Бивш Западно – и Средноевропейски митрополит Симеон // Българска православна църква – Българска патриаршия, 27 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 9 юни 2017.
  2. а б в г д е ж Упокои се в Господа Негово Високопреосвещенство бившият Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон // Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа, 18 април 2016. Посетен на 9 юни 2017.
  3. Методиев, Момчил. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 86 – 87, 545.
  4. Решения на Светия Синод на Българската православна църква от заседанието му на 1 декември 2009 г. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 9 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2017-08-24. Посетен на 9 юни 2017.
  5. БПЦ е заплашена от разкол заради отстраняването на митрополит Симеон // БНТ, 6 декември 2009. Посетен на 9 юни 2017.
  6. Св. Синод на БПЦ: Митрополит Симеон остава начело на Западно- и Средноевропейска епархия // 8 юни 2010. Посетен на 10 юни 2017.
Стефан главиницки епископ
(14 януари 1973 – 17 април 1986)
Йоан
пръв западноевропейски митрополит
(17 април 1986 – 30 май 1994)
западно и средноевропейски митрополит
(30 май 1994 – 1 декември 2009)
западно и средноевропейски митрополит
(9 юни 2010 – 11 юни 2013)
Антоний