Синхронно въртене

Синхронно въртене е термин, с който в астрономията се описва ротацията на тяло (А), намиращо се на орбита около друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ период е равен на периода на въртене около оста си, или с други думи – спътникът А е винаги обърнат с една и съща страна към централното тяло Б.[1] От друга страна, не е задължително тяло Б да е обърнато с една и съща страна към спътника си А.

Синхронното въртене на Вляво: Синхронно въртене на Луната – тя се завърта около оста си за същото време, необходимо ѝ да завърши една орбита около Земята. Вдясно: пример за несинхронно въртене, когато спътникът показва постепенно цялата си повърхност

Синхронното въртене е следствие действието на приливните сили между двете тела, които ротират около един общ барицентър. Първоначално централното тяло и спътникът му не са били със синхронно въртене, но под влияние на приливните сили и двете тела забавят ротацията си, като същевременно голямата полуос на орбитата на спътника нараства, т.е. разстоянието между тях се увеличава. В крайна сметка, след достатъчно дълъг период, по-малкият спътник придобива синхронно въртене. За много от спътниците в Слънчевата система е характерно именно синхронното въртене.

Типичен случай за синхронно въртене са Земята и Луната, т.е. земният наблюдател вижда само едната (видимата) страна на Луната. Обратната страна на Луната не може да се наблюдава от Земята, но това не означава, че тя е тъмна. Затова изразът „тъмната страна на Луната” е погрешен. При Плутон и Харон се наблюдава взаимно синхронно въртене, т.е. и двете тела винаги са обърнати с едни и същи повърхности едно към друго (барицентърът им се намира извън обема на Плутон) [2].


Доказани случаи на синхронно въртене в Слънчевата система:Редактиране

Централно тяло Тела със синхронно въртене[3]
Слънце Меркурий[4][5] (3:2 орбитален резонанс)
Земя Луна
Марс Фобос[6] · Деймос[7]
Юпитер Метис · Адрастея · Амалтея · Тива · Йо · Европа · Ганимед · Калисто
Сатурн Пан · Атлас · Прометей · Пандора · Епиметей · Янус · Мимас · Енцелад · Телесто · Тетида · Калипсо · Диона · Рея · Титан · Япет
Уран Миранда · Ариел · Умбриел · Титания · Оберон
Нептун Протей · Тритон[6]
Плутон Харон (взаимно синхронно въртене)


Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Двете страни на Луната – ПРОЕКТ: Земята
  2. Lewis, John. Physics and Chemistry of the Solar System. Academic Press, 2012. ISBN 978-0323145848. с. 242–243.
  3. Nobili, A. M. (April 1978), "Secular effects of tidal friction on the planet–satellite systems of the solar system", Moon and the Planets 18 (2): 203–216, Bibcode 1978M&P....18..203N, doi:10.1007/BF00896743.  "The following satellites seem to corotate: Phobos and Deimos, Amalthea, Io, Europa, Ganymede, Callisto, Janus, Mimas, Enceladus, Tethys, Dione, Rhea, Titan, Hyperion, Japetus, Miranda, Ariel, Umbriel, Titania, and Oberon."
  4. Peale, S. J. (1988), "The rotational dynamics of Mercury and the state of its core", Mercury (University of Arizona Press): 461–493, Bibcode 1988merc.book..461P. 
  5. Rivoldini, A. et al. (September 2010), "Past and present tidal dissipation in Mercury", European Planetary Science Congress 2010: 671, Bibcode 2010epsc.conf..671R. 
  6. а б Correia, Alexandre C. M. (October 2009), "Secular Evolution of a Satellite by Tidal Effect: Application to Triton", The Astrophysical Journal Letters 704 (1): L1–L4, arXiv:0909.4210, Bibcode 2009ApJ...704L...1C, doi:10.1088/0004-637X/704/1/L1. 
  7. Burns, J. A. (1978), "The dynamical evolution and origin of the Martian moons", Vistas in Astronomy 22 (2): 193–208, Bibcode 1978VA.....22..193B, doi:10.1016/0083-6656(78)90015-6.