Славяно-македонско научно и литературно дружество

Славяно-македонското научно и литературно дружество е македонистко дружество, съществувало в Санкт Петербург, Русия, от 1902 до 1917 година.

Славяно-македонско научно и литературно дружество
Информация

Дружеството е основано на 28 октомври 1902 година като Македонско студентско общество от 19 души – Кръсте Мисирков, Димитър Чуповски, дошлите от Белград издатели на „Балкански гласникДиаманди Мишайков и Стефан Дедов, д-р Гаврил Константинович, Милан Стоилов и други. Учредителите подават молба до Съвета на Санктпетербургското славянско благотворително общество да им се отпусне помещение за събиране.[1]

През есента на 1902 година Мисирков нарича организацията Македонско научно-литературно дружество „Свети Климент“, а в Устава от 16 декември 1903 година името е Славяно-македонско научно-литературно дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Към април 1903 година членовете достигат 25, но са известни имената само на подписалите молбата за регистрация на устава – Наце Димов (брат на Димитър Чуповски) механик от Папрадище, Павле Кюлафковски, техник от Папрадище, Александър Джолович, студент във Факултета по източни езици и Филип Николовски, студент в Санктперербургския университет от Битоля.[4]

Към края на 1905 година дружеството е разпуснато, а от 1912 година се появява под ново име, но не успява да добие официално признание от съответните руски власти. Неговата дейност приключва през 1917 година с Октомврийската революция в Русия.[5]

Вижте също

редактиране
  1. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 34.
  2. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 35.
  3. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 36.
  4. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 37.
  5. Гиза, Антони, „Балканските държави и македонският въпрос“.